6 Р Е Ш Е Н И Е № 91 София, 27.07. 2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1099 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. В., [населено място], представлявана от адв. Н. Д. и адв. П. С., срещу решение № 202 от 29.01.2016г. по в.гр.д. № 3086/15г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е потвърдено решение № 2248 от 03.04.2015г. по гр.д. № 12269/14г. на СГС, ГО, I-15 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от касаторката против ЗК [фирма] иск за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие претърпяно на 12.12.2013г. ПТП за разликата над 30 000 лева до 60 000 лева. Касаторката поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че е налице съпричиняване от 50%, като твърди, че принос от нейна страна въобще не налице, а дори и да се приеме, че такъв е доказан, то размерът му е по-малък. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство е било установено, че виновният водач е управлявал своя автомобил с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост в жилищна зона, за което е осъден. Твърди, че въззивният съд неправилно не е възприел доказаното нейно твърдение, че е пресичала пътното платно на пешеходна пътека, която, макар да не е била очертана, е била пешеходна пътека по смисъла на т.54 от ДР на ЗДвП. Позовава се на трайната практика на ВКС, според която отговорността на водачите на МПС е завишена в сравнение с тази на уязвимите участници в движението. Моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде отменено и ответникът да бъде осъден да заплати допълнително обезщетение в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане. Ответникът ЗК [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно за движение на място, което не е съответно сигнализирано и обозначено за това в нарушение на нормата на чл.113 ЗДвП, като с оглед интензивността на движение подобно пресичане на платното за движение от пешеходката, освен че е непредвидимо и невъзможно да бъде съобразено от останалите участници, създава опасност за цялата организация на движението в конкретния участък и за всички останали участници. Поддържа още, че в случая не е налице и хипотезата на продължение на тротоар и банкет върху пътното платно по смисъла на §6, т.54, изр.2 ДР на ЗДвП. Поради това моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. С определение № 43 от 18.01.2017г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск по чл.226 КЗ /отм./ за разликата над 30 000 лева до 60 000 лева по материалноправния въпрос относно приложението на разпоредбите на чл.51, ал.2 ЗЗД и на чл.113 ЗДвП, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че към момента на ПТП, състояло се между ищцата като пешеходка и автомобил, по отношение на последния е имало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, като е приел, че с оглед на конкретното кръстовище и траекторията на движение на пешеходката не може да се приеме, че тя е пресичала на разрешено за пешеходци място. Посочил е, че проекцията на тротоара е в различна посока от линията на движение на пешеходката и същата, ако се следва, се достига до движение по диагонал на пътното платно, което противоречи на изикването за пресичане по най-краткия път. Въззивният съд е приел, че не е доказано по несъсмен начин наличието на второ превозно средство, препятстващо видимостта на водача към пешеходката, но е счел за установено, че тя е предприела пресичането с бърз ход, което намалява времето за реакция на водача, облечена в тъмни дрехи, което намалява възможността да бъде възприета, и на оживена улица в тъмната част на денонощието, без да изчака преминаването на конкретното ПТП /зад което се твърди, че не е имало пътуващи коли/. Взел е предвид становището на автоексперта, че при възприемане на автомобила пешеходката е могла да не предприеме пресичането или да преустанови движението и така е щяла да избегне удара. Въззивният съд е приел за установено и противоправното поведение на водача, който е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост, която не му е позволявала да предотврати удар с внезапно възникнали препятствия на пътя. С оглед на това е възпрел извода на първинстанционния съд, че съпричиняването на вредоносния резултат е равностойно. При определяне на размера на доказаните в производството неимуществени вреди – многофрагментно счупване на ръката с двукратна операция, болки, свързани с оперативните манипулации, вредно въздействие на упойката, изискващ допълнителна физиотерапия и рехабилитация, възстановителен период, увреждане на активната ръка на пострадалата, както и мозъчна травма, въззивният съд е приел, че сумата 60 000 лева е справедлив еквивалент на страданията на ищацата. По поставения въпрос е формирана постоянна съдебна практика - решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 96 от 15.10.2012г. по т.д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 39 от 16.07.2010г. по т.д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно които при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Съдът следва да отчете и това, че съгласно чл.20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото им задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд не е обсъдил доколко действията на пострадалата са допринесли за вредоносния резултат и не е отчел, че съгласно чл.20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма от тази на пешеходците. По изложените съображения въззивното решение в частта, в която е допуснато до касационен контрол, следва да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения иск по чл.226, ал.1 КЗ следва да бъде разрешен по същество. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият състав приема за установено, че на 12.12.2013г. около 19,30 часа при пресичане на пътното платно на [улица]в[жк]е била ударена от л.а. „Х. С.” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от А. Р. Ч.. С оглед обстоятелството, че ищцата е започнала пресичане от десния тротоар на улица без име, която свършва в Т-образното кръстовище, настоящият състав намира, че същата не е пресичала на пешеходна пътека по смисъла на §6, т.54 от ДР на ЗДвП. Поради това следва да се приеме, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно в нарушение на чл.113, ал.1 ЗДвП, с което е допринесла за настъпване на произшествието. При преценката за съотношението на приноса на участниците в процесното ПТП настоящият съдебен състав съобразява поведението им и степента, в която е допринесло за настъпване на произшествието. От събраните по делото доказателства се установява, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, но без ограничения на видимостта с оглед уличното осветление. Ищцата е пресичала [улица]от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. Настоящият състав не възприема показанията на водача на лекия автомобил, че ищцата е пресичала зад насрещно движещ се спрямо него автомобил, тъй като не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства и отчитайки съгласно чл.172 ГПК евентуалната му заинтересованост от изхода на делото. При това положение според приетото в първоинстанното производство заключение на САТЕ ударът е бил предотвратим от водача на лекия автомобил, тъй като отстоянието на автомобила от мястото на удара, когато водачът е регистрирал пешеходката като опасност, е по-голямо от опасната зона. С оглед изложеното, съобразявайки поведението на виновния водач и на пострадалата ищца, както и че съгласно постоянната съдебна практика разпоредбата на чл.20 ЗДвП предвижда значително по-голяма отговорност на водачите на МПС за осигуряване на безопасност на движението, настоящият съдебен състав намира, че водачът на лекия автомобил е допринесъл в по-голяма степен за настъпване на увреждането. По изложените съображения приносът на ищцата за настъпването му следва да бъде определен на 1/3. С така определеното съпричиняване следва да бъде намалено определеното от въззивния съд обезщетение в размер на 60 000 лева и на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане. Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от И. М. В. против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ за разликата над 30 000 лева до 40 000 лева, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата още 10 000 лева – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от настъпилото ПТП. В останалата му част – в частта, в която първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 40 000 лева до 60 000 лева, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. Д. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и за касационното производство съобразно уважената част от иска в размер на 2 560 лева, т.е още 1 395 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и за касационното производство в размер на 1 490 лева, т.е. още 82,50 лева. На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уважената в касационното производство част от иска, възлизаща на 600 лева, както и още 58,33 лева – заплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 202 от 29.01.2016г. по в.гр.д. № 3086/15г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав в частта, с която е потвърдено решение № 2248 от 03.04.2015г. по гр.д. № 12269/14г. на СГС, ГО, I-15 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от И. М. В. против ЗК [фирма] иск по чл.226 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие претърпяно на 12.12.2013г. ПТП за разликата над 30 000 лева до 40 000 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на И. М. В., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.4 /полуетаж/, офис 4, адв. Н. Д. сумата 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част на решение № 2248 от 03.04.2015г. по гр.д. № 12269/14г. на СГС, ГО, I-15 състав/ за неимуществени вреди от причинени телесни увреждания при настъпило на 12.12.2013г. ПТП, на основание чл.226 КЗ /отм./, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2013г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв.Н. Д., [населено място], [улица], ет.4 /полуетаж/, офис 4 сумата 1 395 лева /хиляда триста деветдесет и пет/ - допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и за касационното производство. ОСЪЖДА И. М. В. да заплати на ЗК [фирма] сумата 82,50 лева /осемдесет и два лева и петдесет стотинки/ - допълнителна сума за разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и за касационното производство, на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК. ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 658,33 лева /шестстотин петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ - държавна такса и възнаграждение за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202 от 29.01.2016г. по в.гр.д. № 3086/15г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав в останалата му обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: