О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60404 гр. София, 18.11.2021 г. Върховният касационен съд, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА като изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 2061 от 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. Я. срещу въззивно решение № 260506 от 09.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 2183/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 3419 от 22.08.2019 г. по гр.д.№ 6461/2018 г. на Пловдивския районен съд, поправено с решение № 2907 от 11.08.2020 г. по същото дело, с което по предявения от Г. Й. Ш. против Н. В. Я. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено, че правото на ползване на ответника върху дворно място, съставляващо УПИ *- *, *, кв. 5 по плана на [населено място], Пловдивска област, не съществува, поради погасяването му по давност. По делото е установено, че Н. В. Я. и покойният ѝ съпруг И. А. Я. (починал преди завеждане на делото) са дарили на децата си А. И. Я. и Е. И. Я. процесния урегулиран имот, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, като са си запазили пожизнено правото на ползване. С постановление за възлагане на недвижим имот от 03.08.2009 г. на ЧСИ на ищеца в първоинстанционното производство Г. Й. Ш. е възложена 1/2 ид. ч. от дворното място, като в самото постановление е записано, че върху имота има запазено пожизнено право на ползване Н. Я. и И. Я.. С последващо постановление за възлагане от 18.11.2011 г. на ищеца е възложена и останалата 1/2 ид. ч. от имота. С влязло в сила на 08.05.2015 г. решение № 4919 от 18.12.2014 г. по гр. д. № 13250/2013 г. на Пловдивския районен съд са отхвърлени предявените от Н. Я. и И. Я. против Г. Ш. искове с правна квалификация чл. 108, вр. с чл. 111, вр. с чл. 56 ЗС и чл. 109, вр. с чл. 111, вр. с чл. 56 ЗС, имащи за предмет защита на правото на ползване върху горепосочения имот, като в мотивите на решението е прието, че правото на ползване не е погасено по давност. По жалба на същите е образувана прокурорска преписка № 7839/2015 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, производството по която е прекратено с постановление от 07.05.2016 г., връчено на пълномощника на касаторката на 13.09.2019г. От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза е установено, че процесното дворно място е частично оградено с телена мрежа откъм уличната регулация. Находящата се в имота двуетажна жилищна сграда е незавършена, като според вещото лице за вилни нужди може да се ползват само помещенията на първия етаж в сградата и то за кратки периоди от време, тъй като липсва баня, а тоалетната е стара. В стаите на първото и второто ниво е налице старо обзавеждане. В помещенията на тавана, в избата и в складовото помещение има строителни материали и отпадъци. Ищецът е въведен във владение на имота - дворно място и сграда, въз основа на двете горепосочени постановления, като са сменени патроните на дворната врата и на входната врата на сградата. От събраните по делото гласни доказателства е установено, че имотът от 2010г. - 2011г. е трайно запуснат, няма признаци сградата да се обитава, а дворното място е обрасло с храсти и дървета саморасляци. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че след смъртта на И. Я. правото на ползване за него се е прекратило по силата на чл. 59, ал. 1 ЗС, а с предявените искове по предходното дело е търсена защита на правото на ползване, но доколкото същите са отхвърлени и съобразно с разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността не се счита прекъсната, респ. с подаване на жалба до прокуратурата. Изложени са съображения, че съдържанието на вещното право на ползване се определя изключително от правомощието да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се събират плодовете ѝ без да се изменя съществено нейната субстанция. Погасяването на ограниченото вещно право е правна последица от нереализирането на правомощието за ползване на вещта, като за да бъде съхранено правото на ползване, не е необходимо същото да се упражнява ежедневно и в неговия пълен обем. Следва обаче да е налице ползване по предназначение. С оглед събраните по делото доказателства съдът е достигнал до извода, че по делото не е доказано ответницата да е осъществявала правото си на ползване на процесния имот през последните пет години преди завеждане на исковата молба, респ. че правото на ползване е погасено съгласно чл.59, ал.3 ЗС. Искането на въззивницата за изискване на посочената по-горе прокурорска преписка е оставено без уважение по съображения, че от съдържанието на въззивната жалба и от депозираната в с.з. на 19.11.2020г. молба не става ясно какви материали от нея ще се ползват по настоящото дело. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Кои действия изпълват съдържанието на упражняваното вещно право на ползване върху недвижим имот и включват ли се в тях действията по ремонт и обновяване, съхранение на лични вещи, временно пребиваване, ползване чрез другиго, извършване на стопанска дейност и др.; 2. Следва ли съдебният акт да бъде мотивиран и съдът задължително ли е да се произнесе по всички събрани доказателства и наведени доводи на страните и при техния анализ да изложи обосновани мотиви; 3. Налице ли е процесуално нарушение в случаите, когато въззивният съд с оглед задълженията си по чл. 7, ал. 1 и чл. 10 ГПК не е уважил доказателствено искане по причина, че същото не е ясно обосновано, без да е дал указания на страната за негово конкретизиране. Ответникът по жалбата Г. Й. Ш. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице релевираните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. В случая по отношение на поставения от касатора трети въпрос / уточнен от съда съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения/ за задължението на въззивния съд да даде указания на страните за конкретизиране на доказателствено искане, същият основателно сочи, че той е решен в противоречие с посочената от него практика на ВКС – решение № 341 от 02.07.2010г. по гр.д № 177/2010г., II г.о., поради което касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отговор на останалите въпроси евентуално ще бъде даден с решението по съществото на спора. С оглед изложеното на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о., О П Р Е Д Е Л И: Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 260506 от 09.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 2183/2020 г. на Пловдивския окръжен съд. У к а з в а на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ВКС и да представи вносния документ по делото, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната. След изтичането на срока делото да се докладва за насрочването му в открито заседание или за прекратяване. О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: