Р Е Ш Е Н И Е № 245 гр. София, 21 декември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 707 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производството по реда на чл.346, т.2 и сл. от НПК е образувано по жалба на подсъдимия Г. Р. Ц., чрез защитника му адв. И. С., против въззивна присъда от 18.06.2018 г., постановена по внохд № 30/2018 г. по описа на Окръжен съд - Монтана. В жалбата и в допълнението към нея, прието на основание чл.351, ал.4 от НПК, са ангажирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд не е направил обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като е пренебрегнал разпоредбите, регламентиращи реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. /отм./, което е довело до процесуална негодност на заключението по назначената физико – химическа експертиза. Посочено е, че неправилно второинстанционният състав, след като е приел, че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, не е изследвал въпроса дали водачът се е намирал под тяхното въздействие, което да го прави опасен за движението. При отсъствието на този елемент от състава на престъплението и липсата на пряк умисъл, тъй като подсъдимият не бил употребил наркотичните вещества непосредствено преди управлението на МПС, а два дни по-рано, се претендира да се отмени обжалваната въззивна присъда и Ц. да бъде оправдан. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 15.03.2018 г. по нохд № 378/2017 г. на РС - Берковица подсъдимият Г. Ц. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.3 от НК. По протест на прокурор от РП - Берковица е образувано внохд № 30/2018 г. по описа на Окръжен съд - Монтана. С въззивния съдебен акт е отменена постановената от районния съд оправдателна присъда и подсъдимият Ц. е признат за виновен в това, че на 03.02.2017 г. на път, в районна на КПП - Чапраза, е управлявал МПС - л.а. „Форд Галакси” след употреба на наркотични вещества, а именно – амфетамин, нордазепам и диазепам, поради което и на основание чл.343б, ал.3 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание на основание чл.57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на 500 лв. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на Ц. по нохд № 10262/2016 г. на РС - София наказание от шест месеца лиша от свобода, отново при първоначален общ режим. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 576 лв. При извършената касационна проверка настоящият състав не откри твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Вътрешното убеждение на въззивният съд е формирано при стриктно спазване на принципните положения, регламентирани в чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Напълно неоснователно е възражението на защитника, че по делото няма данни относно начина на съхранение на иззетата от подсъдимия кръвна проба за периода от 03.02.2017 до 24.02.2017 г., когато тя е транспортирана до ВМА - София. Видно от постановлението за назначаване на химичната експертиза от 15.02.2017 г., кръвната проба е съхранявана в научно техническата лаборатория на ОД на МВР - Монтана, като на 24.02.2017 г., в опаковка, която отговаря на изискванията на токсико - химичната лаборатория, поставена в хладилна чанта е предадена с протокол за изследване. Двата резултата относно отчетената употреба на наркотични вещества, след реализация на правото на подсъдимия, регламентирано в чл.20, ал.3 от Наредба 30/27.06.2001 г. /отм./, са напълно идентични, поради което настоящият състав приема, че не са допуснати каквито и да било нарушения на правилата от наредбата, а още по-малко, такива, които да поставят под съмнение годността на извършения анализ на кръвната проба. При отсъствието на съществени нарушения на процесуалните правила приетите фактически обстоятелства правилно са подведени от въззивния съд под нормата на чл.343б, ал.3 от НК. За съставомерността на вмененото във вина на подсъдимия престъпление е напълно достатъчно единствено установяване употребата на наркотични вещества при управлението на МПС, като без значение е кога той ги е приел във времето, както и да ли наркотичните вещества са успели да въздействат върху съзнанието, а от там и на реакциите му като водач, т.е. да ли той е бил повлиян или по някакъв начин да се е чувствал под тяхно въздействие. Законът е достатъчно ясен и категоричен, тъй като изисква единствено установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози при управление на МПС. Напълно неоснователни са твърденията в жалбата, направени за първи път пред касационната инстанция, че подсъдимият не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към инкриминирания момен. В тази връзка следва да се посочи, че предвид осъществените от подсъдимия дейности по привеждане на автомобила на баща му в движение и неговото управление, съпроводено с даденото описание от дежурния лекар при вземане на кръвната проба, а именно – със запазена координация, с адекватно поведение, без да е установено наличие на абстинентни явления, активен словесен контакт и ясно съзнание, следва да се приеме, че Ц. не е имал нарушения в психичната си дейност, съзнавал е състоянието си - след употребата на посочените наркотични вещества, в което сам, доброволно се е поставил, като у него не се установява отсъствието на някой от компонентите на интелектуалния или волевия момент, за да може да се говори за наличието на данни, които да поставят под съмнение вменяемостта му, а още по-малко да водят до временно разстройство на съзнанието му. В този смисъл, въз основа на правилно установените факти от предмета на доказване законосъобразни се явяват изводите на въззивният съд и относно субективните признаци от състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, като извършено при условията на пряк умисъл. В жалбата не е наведено касационното основание по чл.348, ал.1 т.3 от НПК, не са изложени съображения относно наличието на явна несправедливост на наказанията, не е отправена и претенция за намаляването им, поради което обжалваната въззивна осъдителна присъда се явява правилна и законосъобразна, и като такава следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда от 18.06.2018 г., постановена по внохд № 30/2018 г. по описа на Окръжен съд - Монтана. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: