Р Е Ш Е Н И Е № 46 гр.София, 07 февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 2372/2013 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест, подаден от Апелативна прокуратура-Бургас и жалби, депозирани от защитника на подсъдимия И. Й. Г.-адв.К., от частните обвинители Ф. И., Н. И., С. А., З. И., М. И. и Е. С. ,чрез повереника им адв.Н. и от частния обвинител Я. С., чрез повереника му адв.Г. срещу решение №155 от 08.11.2013 г., постановено по внохд 176/2013 г. на Апелативен съд-Бургас. В протеста се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Претендира се, че като е преквалифицирал деянието,в извършването , на което подсъдимия И. Г. е бил признат за виновен от престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 и пр.3, б. „б” пр.2, във вр.с ал.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.342 ал.1 от НК в по-леко наказуемо- по чл.343 ал.3 пр.1 и пр.3, б.„б”пр.1 във вр.с ал.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.342 ал.1 от НК, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348 ал.2 от НПК. Акцентира се на това, че АС-Бургас безкритично е възприел наведените от защитата на подсъдимия доводи ,за това ,че деянието не представлява „особено тежък случай”, която теза не е успял да защити в мотивите си с юридически аргументи, като единствено е изложил няколко съображения относими към личността на дееца- чистото съдебно минало, трудова ангажираност, добри характеристични данни, безукорно процесуално поведение, съдействие за разкриване на обективната истина, считайки ги за достатъчни , за да я определят като личност с невисока степен на обществена опасност. Посочва се ,че не е ясно въз основа на какви доказателства се приема добра характеристика за подсъдимия ,след като по делото е установено ,че той е управлявал автомобила си ,без да притежава правоспособност на водач; че е надценена тежестта на съдействието му за разкриване на обективната истина, както и ,че са необосновани изводите относно безукорното му процесуално поведение, доколкото то е дължимо.Заявява се, че апелативният съд неправилно е тълкувал дефиницията на „особено тежък случай”, дадена в нормата на чл.93 т.8 от НК, като е обсъдил личността на водача изолирано ,а не в контекста на осъщественото от него престъпление и не е съобразил ,че за наличието на този квалифициращ признак, с приоритетно значение са настъпилите вредни последици и другите отегчаващи отговорността обстоятелства. Посочени са редица факти, които според прокуратурата обосновават случая като особено тежък, а именно- настъпила смърт на две лица, тежки телесни повреди на две лица и средни телесни повреди на други две; грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата; пияното състояние на водача; обстоятелството,че същият не притежава свидетелство за правоуправление; че е предприел пътуване в тъмната част на денонощието, като е качил в автомобила си девет човека и по този начин е превишил допустимите норми за брой на пътниците. Развити са оплаквания и за явна несправедливост на наложеното наказание в посока необоснованото му занижаване. Моли се да бъде отменено решението на въззивния съд ,в частта, в която е изменена присъдата на ОС-Бургас и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Бургас. В жалбата на защитника на подсъдимия И. Й. Г.-адв.К. се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК- явна несправедливост на наложеното наказание. Посочва се ,че в случая са налице единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, като наказание лишаване от свобода за срок не по-голям от три години би било адекватно на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Моли се да бъде изменено обжалваното съдебно решение, като бъде намален размера на наложеното на И. Г. наказание лишаване от свобода до три години и бъде приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. В жалбата на повереника на частните обвинители Ф. И., Н. И., С. А., З. И., М. И. и Е. С. - адв.Н. са направени оплаквания:1. за нарушение на материалния закон,намерило израз в неправилното преквалифициране на деянието на подсъдимия и оправдаването му за това случаят да е „особено тежък” и 2. за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за изменение на решението на АС-Бургас,за признаване на подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.3 б. „б” пр.2 от НК, както и за увеличаване размера на наложеното му наказание. В срока по чл.351 ал.3 от НПК е постъпило допълнително изложение към касационната жалба на частните обвинители Ф. И., Н. И., С. А., З. И., М. И. и Е. С., в което подробно са изложени съображения защо следва да се приеме, че случаят по настоящето дело е „особено тежък”, както и са посочени редица решения на ВКС в подкрепа на този извод. Акцентира се на това ,че личната обществена опасност на подсъдимия не е била обсъдена от въззивния съд в контекста на поведението му като водач на превозно средство. В жалбата, подадена от адв.Г. ,повереник на частния обвинител Я. С. са посочени доводи в подкрепа на становището им ,че по настоящето дело престъплението следва да бъде квалифицирано като „особено тежък случай”и в тази връзка претендира и явна несправедливост на наказанието.Прави се искане за отмяна на решението на АС-Бургас и делото върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. Пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения. Моли да бъде отменено решението на апелативния съд и делото върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. Взема становище за уважаване на жалбите на частните обвинители и за оставяне без уважение жалбата на подсъдимия. Повереникът на частните обвинители Ф. И., Н. И., С. А., З. И., М. И. и Е. С. поддържа тезата ,застъпена и аргументирана в касационната жалба и допълнението към нея. Моли за увеличаване размера на наказанието на подсъдимия. Изразява становище за оставяне без уважение жалбата на подсъдимия. Повереникът на частния обвинител Я. С. се присъединява към изложеното от представителя на държавното обвинение.Счита ,че е налице „особено тежък случай”, обстоятелство налагащо връщане на делото за ново разглеждане.Моли да не бъде уважавана жалбата , депозирана от подсъдимия. Защитникът на подсъдимия И. Г. пледира за уважаване на касационната им жалба и намаляване размера на наложеното на Г. наказание лишаване от свобода.Моли да бъдат оставени без уважение като неоснователни протеста и касационните жалби. В последната си дума подсъдимият И. Й. Г. изказва съжаление за случилото се.Заявява,че каквото и наказание да му бъде наложено, той е съгласен с него. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационния протест и касационните жалби оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното : С присъда №176 от 10.07.2013 г., постановена по нохд 481/2013 г. Бургаски окръжен съд е признал подсъдимия И. Й. Г. за виновен в това ,че на 11.11.2011 г., около 20.45 часа, на път 1-9 , в участъка между [населено място] и разклона за [населено място], при управление на МПС л.а. "марка"с рег. № , нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21 ал.1 ,чл.77 и чл.150а ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, а именно: причинил смъртта на Д. Ф. И. и С. Ф. И., тежка телесна повреда на М. Д. И., изразяваща се в нараняване на слезката, довело до загубата й и на Я. Г. С., изразяваща се в черепно мозъчна травма, довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живата, както и средна телесна повреда на Е. Т. С., изразяваща се в нараняване,проникващо в черепната кухина и на С. Б. А., изразяваща се във фрактура на талуса с нараняване на мускул, довела до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 4-7 месеца , като деянието е извършено в пияно състояние и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.343 ал.3 пр.1 и пр.3, б. „б” във вр. с ал.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.342 ал.1 във вр.с чл.58 а от НК го е осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода,при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип и го е оправдал за това да е нарушил разпоредбите на чл.5 ал.3 т.1, чл.8 ал.1,чл.15 ал.1 и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, вкл. и тези, сторени от частните обвинители М. И. и С. А.. По протест на ОП-Бургас, жалби на подсъдимия И. Г. и частните обвинители Ф. И., Н. И., С. А., З. И., М. И. и Е. С. е било образувано пред Бургаски апелативен съд въззивно производство, приключило с решение №155 от 08.11.2013 г., постановено по внохд 176/2013 г., с което посочената по-горе присъда е била изменена, като деянието,извършено от подсъдимия И. Г. е било преквалифицирано по чл.343 ал.3 пр.1 и 3 б. „б” пр.1 във вр.с ал.4 от НК и той е бил оправдан по предявеното му обвинение по б. „б” пр.2 по чл.343 ал.3 от НК. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационният протест и касационните жалби на частните обвинители са ОСНОВАТЕЛНИ. Въззивният съдебен състав в съответствие с правомощията си е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, констатирал е, че производството пред първоинстанционния съд е съобразено с процесуалния закон при избрания от подсъдимия ред за решаване на делото-чл.371 т.2 от НПК; че за признатите от него факти са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства, от които са изведени точни фактически изводи, а по отношение на правните изводи е извършил частична корекция, преквалифицирайки деянието,в извършването на което подсъдимият е бил осъден по чл.343 ал.3 пр.1 и 3 ,б. „б” пр.1 във вр. ал.4 от НК, оправдавайки И. Г. по първоначалното му обвинение по б. „б” пр.2 на чл.343 ал.3 от НК , т.е за това случаят да е особено тежък. Преквалифицирайки престъплението в по-леко наказуемо, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Изводите на АС-Бургас, че деянието,извършено от подсъдимия И. Г. не разкрива признаците на „особено тежък случай” , почиват на неправилно разбиране на дефиницията, дадена от законодателя за това понятие, обективирана в разпоредбата на чл.93 т.8 от НК ; на невярна оценка на всички онези обстоятелства по делото, относими към преценката на квалифициращо обстоятелство „особено тежък случай” и на несъобразяване с трайната практика на ВКС в тази насока. За преценката дали едно деяние е „особено тежък случай” е необходимо да бъдат обсъдени всички обстоятелства, свързани както с неговата обществена опасност, така и тези, касаещи обществената опасност на дееца, начинът на извършване на деянието, тежестта на вината, личността на пострадалия и пр. За да се квалифицира случаят като особено тежък е необходимо извършеното деяние, с оглед обективните си свойства и елементи, далеч да надхвърля обикновения случай на същото престъпление, т.е да е с изключително висока степен на обществена опасност, да е извършено от деец с такава степен на обществена опасност и с висока степен на вина, като всички тези обстоятелства следва да се преценяват съвкупно и в тяхната взаимна връзка и значение, а не изолирано и по отделно /в този смисъл Р 557-81-І ; Р 748-73-ІІ/. Преценката за обществената опасност на дееца е изводима не само от неговата минала дейност ,но преди всичко от проявите му при конкретното престъпно деяние. / Р 606-10-ІІ и Р 248 -12-ІІІ/. В настоящият казус, установените неправомерни действия от страна на подсъдимия Г.,намерили израз в грубо нарушение на правилата за движение по пътищата- управление с превишена скорост 117-118 км/час ,в тъмната част на денонощието, на извънградски път , с автомобил , натоварен с 9 човека, превишаващ допустимите норми за брой на пътниците, и в пияно състояние на водача, довели до смъртта на двама млади човека-брат и сестра ,тежки телесни повреди на още две лица, средни телесни повреди също на две лица и леки телесни повреди на три лица / последните макар и несъставомерни/, обосновават извод за такава тежест на инкриминираното деяние, която далеч надхвърля обикновения случай на същото престъпление. Ето защо ,броя и тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, броя на квалифициращите обстоятелства и тежкия вредоносен резултат, надхвърлящ изискванията за съставомерност по ал.4 на чл.343 от НК- смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица /в случая е налице смърт на две лица и телесни повреди на четири/ обуславят изключително високата степен на обществена опасност на деянието. Що се отнася до личността на дееца-тя също е с висока степен на обществена опасност /независимо от чистото му съдебно минало/, изводима от характеристиките по изпълнение на описаната по-горе престъпна деятелност и най-вече от обстоятелството,че подсъдимият Г. е управлявал моторно превозно средство ,без да притежава правоспособност като водач на МПС. Касационният съд приема,че отразените в мотивите на апелативния съд факти, свързани с трудовата ангажираност на подсъдимия, добрите характеристични данни, безукорното му процесуално поведение и съдействието за разкриването на обективната истина дори и да се приемат за налични / настоящият съдебен състав не възприема за такива някои от тях/, не могат да надделеят над посочените по-горе отрицателни за личността на Г. обстоятелства, обосноваващи степента на обществената му опасност като завишена. В този смисъл следва да се отбележи ,че безукорното процесуално поведение на подсъдимия не може да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото същото е дължимото и всяка негативна промяна в него би рефлектирала единствено по отношение на изпълняваната мярка за неотклонение. Наред с това ,в конкретният случаи ,не може да се приеме, че направеното от него самопризнание е смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като то би било такова само ако е „спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не е следствие от ефективната работа на компетентните органи”- ТР №1/2009 г. на ОСНК на ВКС. В тази насока е необходимо да се отбележи, че при първоначалния си разпит в качеството на обвиняем, проведен на 02.11.2012 г. И. Г. не е дал обяснения, а в последствие на 24.04.2013 г. ,макар и да е депозирал такива, то това е станало в края на разследването, след като са били събрани всички доказателствени материали по делото. Защитата акцентира на обстоятелството, че подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина ,защото при разпита си като свидетел е разказал подробно за процесните събитията .Освен ,че този разпит няма никаква процесуална стойност, той е проведен и след като по делото са били вече извършени редица процесуално следствени действия, а именно разпити на свидетели-очевидци, оглед на местопроизшествие и др. Обсъдените по-горе обстоятелства, очертаващи характера на инкриминираното престъпление и личността на дееца налагат извод за това, че деянието по настоящият дело разкрива признаците на „особено тежък случай”. Касационният съд намира за основателни и оплакванията в протеста и касационните жалби на частните обвинители по отношение явната несправедливост на наложеното на подсъдимия Г. наказание. Доколкото производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава ХХVІІ ,в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК е бил длъжен , постановявайки осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. Предвид обстоятелството, че не са констатирани основания за приложението на чл.55 от НК, понеже не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най- лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко, напълно законосъобразно наказанието е било определено на основание чл.58а ал.1 от НК . Отмереното от първата инстанция наказание лишаване от свобода от пет години и три месеца, редуцирано с 1/3 на три години и шест месеца ,потвърдено с въззивното решение / макар и при по-лека правна квалификация/, разкрива несъобразяване на съдилищата с действителната тежест на извършеното и личността на дееца. Наложеното наказание,поради заниженият му размер, се явява явно несправедливо и подлежи на корекция. Изводът на първостепенния съд, че налага наказанието при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства е неверен ,тъй като в тази хипотеза и при граници на наказанието за престъплението ,в извършването на което подсъдимият е бил признат за виновен -от пет до петнадесет години лишаване от свобода- определеното от ОС-Бургас наказание би следвало да бъде десет години. По същият начин стоят нещата и при преценката на апелативния съд за подходящото по размер наказание- от мотивите към въззивното решение е видно ,че той също е счел ,че наказанието на Г. следва да бъде определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства ,което означава ,че при възприетата от АС-Бургас правна квалификация ,за която се предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода, определеното от нея наказание би следвало да бъде шест години и шест месеца. При новото разглеждане на делото във връзка с определяне размера на наказанието,което подсъдимият следва да понесе, решаващият съд е необходимо да извърши прецизна преценка както на обществената опасност на престъпленията от този вид, така на конкретната обществена опасност на деянието и дееца,за които се изложиха съображения по-горе,а също и да оцени действителната тежест на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,ръководейки се от принципа ,че определянето на размера на наказанието не е механичен математически сбор на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства ,а е следствие от една комплексна логическа дейност по цялостната им оценка,с оглед на тяхната диалектическа връзка. С оглед изложените по-горе съображения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание в посока неговото необосновано занижаване, жалбата на подсъдимия се явява неоснователна, доколкото касае единствено искане за намаляване размера на наложеното му наказание лишаване от свобода. Във връзка с горното, ВКС намира ,че са налице основанията на чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК, тъй като материалния закон е приложен неправилно от въззивния съд, а определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е явно несправедливо, понеже е занижено. Предвид необходимостта от увеличаване на наказанието, решението на апелативния съд следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Искането на жалбоподателите Ф. И., Н. И., С. А., З. И., М. И. и Е. С., касационният съд сам да преквалифицира деянието,като приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление-чл.343 ал.3 пр.1 и 3 б. „б” пр.2 във вр.с ал.4 от НК, не може да бъде удовлетворено, тъй като не са налице предпоставките по чл.354 ал.2 т.3 от НПК,доколкото е необходимо увеличаване на наказанието. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.3 т.1 във вр.с ал.1 т.4 от НПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №155 от 08.11.2013 г. ,постановено по внохд 176/2013 г. по описа на Апелативен съд-Бургас. ВРЪЩА делото на Бургаски апелативен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/