Р Е Ш Е Н И Е № 124 гр. София, 20 февруари 2024 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 959/2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Д. К. Г. срещу решение № 134/18.04.23г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 845/22г. по описа на същия съд. В жалбата се ангажират всички касационни основания. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение. Алтернативно се претендира отмяна на решението и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд или намаляване размера на наложеното наказание. Изтъкват се доводи за пороци при оценката и анализа на доказателствените материали, довели до неправилни фактически изводи. Претендира се липса на мотиви поради отсъствие на отговор на доводите на защитата. Оспорва се оценъчната дейност на решаващите инстанции с аргумента, че предпочетени са били единствено подкрепящите обвинителната теза доказателствени източиници. Сочи се, че съдебните актове са постановени на основата на предположения, предвид факта че отсъстват както преки, така и косвени доказателства, че подсъдимият е „държал наркотични вещества, още повече с цел разпространение“. Твърди се, че обвинителният акт не отговарял на изискванията на чл.246 от НПК. Алтернативно се заявява оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, поради неотчетени множеството смекчаващи отговорността на касатора обстоятелства. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият, редовно призован, не се явява. Защитникът му – адв. Р. поддържа жалбата с всички посочени в нея доводи и искания. Изтъква допълнителни съображения, с които претендира приложението на чл. 9, ал.2 от НК и оправдаване на жалбоподателя поради малозначителност на деянието или алтернативно - за приложение на чл. 55, ал.1, т.1 от НК и коригиране на наказанието чрез намаляването му до предвидения общ законов минимум от 3 (три) месеца лишаване от свобода. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда от 07.10.21г. по нохд № 2239/17г., Специализираният наказателен съд признал подсъдимите Д. К. Г., А. Н. Б., К. Т. Ц., Д. Л. Х., Л. Н. Н., Д. С. Я. за невиновни и ги оправдал по обвинението да са извършили престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 във връзка с ал. 2 от НК. Подсъдимият И. К. О. бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 във връзка с ал.1 от НК Със същата присъда подс. Д. К. Г. е признат за виновен в това, че на 04.11.2010 г. около 04. 30 ч. в гр. София, ж. к. Левски В, ул. 575 № 2, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - амфетамин с тегло 0,54 гр. и активнодействащ наркотичен компонент - 0,9% на стойност 16,20 лв. и амфетамин с тегло 1, 40 гр. и активнодействащ наркотичен компонент - 11, 1% на стойност 42, 00 лв., като наркотичните вещества са на обща стойност 58, 20 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 4 вр. чл. 55, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НКе отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ. На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложил на подс. Г. разноски по делото - сумата от 91. 03 лв., за разноски от досъдебната фаза и 20 лв., за разноски, направени в съдебната фаза на наказателния процес. Със същата присъда подс. А. Н. Б. бил признат за виновен в това, че на 04.11.2010 г. около 10. 40ч. часа в гр. София, ул. „Хан Кардам“ № 5, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана и амфетамин на обща стойност 285, 12 лева, поради което на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК вр. чл. 55, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от 3 ( три ) години. На осн. чл. 59, ал. 2 от НК съдът приспаднал времето, през което подс. Б. е бил задържан с мярка за неотклонение "Задържане под стража" по настоящето наказателно производство. На подсъдимия Б. са възложени разноски по водене на делото в размер на 191. 55 лв.- за разноски от досъдебната фаза и 20 лв.- за разноски, направени в съдебната фаза на наказателния процес. По протест и жалби на осъдените подсъдими Д. Г. и А. Б. било образувано внохд № 845/22г. по описа на Софийски апелативен съд, 10-ти наказателен състав. С атакуваното пред настоящата инстанция решение № 134/18.04.2023г., Софийски апелативен съд потвърдил изцяло първоинстанционната присъда на СНС. Жалбата е подадена в законния срок и е допустима. Касационният съд е сезиран с жалба единствено от подсъдимия Д. Г. срещу решение на въззивния съд, с което е утвърдено осъждането му за самостоятелно извършено от него престъпление по чл. 354а, ал.1, пр.4 от НК. Другият подсъдим по делото – А. Н. Б., спрямо когото е утвърдено осъждането му за самостоятелно извършено от него престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 от НК не е депозирал касационна жалба срещу въззивния акт. При това положение, предвид разпоредбата на чл. 347, ал.1 от НПК, рамките на настоящата касационна проверка, се отнасят единствено до тази част на въззивния съдебен акт, с която е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя Д. К. Г.. Разгледана по същество жалбата на подсъдимия Г. е частично основателна. За да приеме за установено, че жалбоподателят е държал инкриминираните наркотични вещества, с цел разпространението им, инстанциите по същество са се позовали на комплексната оценка на протокол за претърсване и изземване в дома на подсъдимия Г. (като при извършеното процесуално - следствено действие в двора на къщата е намерено високорисковото вещество - амфетамин, поставено в две специфично увити хартиени пакетчета), заключението на физикохимична експертиза, че то е именно амфетамин; отразените в протокола данни, че заедно с пакетчетата наркотично вещество се е намирала и цилиндрична пластмасова кутия с множество празни полиетиленови пликчета, черни на цвят и картонени пликчета, а от раницата, в близост до барака в двора са иззети електронни везни, а от жилището- още една електронна везна и сим карта, установяваща контакт със свидетеля И. П. „Ф.“, разпитан при условията на чл. 118, ал.1, т.1 от НПК; показанията на св. П., Г. и М.. Решаващите за осъждането на подс. Г. доказателства са установени от по несъмнен и безспорен начин, а в аналитичната дейност на контролирания съд не се констатират процесуални пороци. Обяснимо защитата претендира неправилна оценъчна дейност, но доводите, с които се отправя оплакването всъщност са такива по необоснованост, т.е. не могат да бъдат предмет на касационен коментар. Изразеното недоволство се основава на собствена интерпретация на доказателствените материали, а не и на конкретни съображения в какво точно се изразява процесуалния порок в доказателствената дейност на съда. Изводите за авторството не се основават нито на предположения, нито на недостатъчно косвени доказателства. Напротив, съдът е съпоставил комплексно съдържащата се информация в писмените и гласните доказателствени средства, корелиращи помежду си и подкрепени от заключението на физико - химичната експертиза и убедително е защитил заключенията си по фактите. Така основният въпрос за авторството на деянието е разрешен в съответствие с изискванията на чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК, като в мотивите към съдебния акт се съдържат подробни и ясни съображения относно оценката и анализа на доказателствения материал. Утвърждавайки фактическите и правни изводи на първоинстанционният съд, въззивният съд не се е задоволил да преповтори съображенията му, а сам е извършил оценъчна дейност, обсъждайки пунктуално съдържащата се в доказателствения материал информация. Изтъкнал е убедителна аргументация поради какви причини не възприема за възможна тезата за това други (неустановени) лица да са имали достъп до двора и в близост до мястото (бараката), където са намерени пакетчетата с инкриминираното високорисково наркотично вещество, като се е позовал на показанията на св. М. и Г. и правилно е заключил, че подсъдимият е имал достъп както до бараките, така и до гаража в двора на къщата. Поради това, напълно неоснователно се явява възражението за липса на дължими мотиви от страна на решаващия съд. Оплакването за процесуално нарушение, свързано с изготвянето на обвинителния акт не е подкрепено с каквито и да е съображения, поради което не подлежи на обсъждане. Доводът за недоказаност на специалната цел за разпространение на наркотичното вещество също е неоснователен. Известно е, че за установяване на целта за разпространение не е необходимо нито да се е стигнало до реалното предаване на наркотичното вещество на друго лице, нито дори да са осъществени предварителни разговори между дееца и други лица за отделните детайли на евентуална доставка. Като част от субективната страна на престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК, съставомерната цел за разпространение се изяснява на базата на обективно проявеното от дееца поведение, както и от данните за инкриминираното вещество. Във въззивното решение са изложени надлежни мотиви, като в съответствие със събраните доказателства тя е изведена от конкретно установените обективни характеристики на държаното наркотично вещество, начина му на опаковане, наличието на множество идентични опаковки и иззетите при претърсването електронни везни като възможно средство за разпределение. Посочените обстоятелства, съпоставени с липсата на данни подсъдимият да употребява наркотични вещества, са напълно достатъчни, за да се обоснове целта за разпространение на държаното от подсъдимия наркотично вещество. При отсъствието на процесуални нарушения неоснователно се явява и оплакването за нарушение на материалния закон. В съответствие с установените факти, че подсъдимият е държал високорискови наркотични вещества, с цел те да бъдат разпространени осъщественото деяние правилно е квалифицирано като престъпление по 354а, ал. 1, пр.4 от НК. Неоснователна е и претенцията на защитата за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Въззивният съд е дал отговор и на това възражение на защитата и е изтъкнал съображения, които напълно се споделят от касационния състав. Спецификите на престъпната деятелност характеризират деянието като такова с висока степен на обществена опасност, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. На последно място, основателно е оплакването за явна несправедливост на наказанието. Защитата с основание сочи, че продължителността на наказателното производство е нарушила принципа по чл. 22 от НПК и е накърнила правото на подсъдимия да получи правосъдие в разумен срок, прогласено в нормата на чл. 6 § 1 от КЗПЧОС. Действително делото се отличавало с фактическа и правна сложност, особено на досъдебната фаза на процеса, която е продължила над 6 години, а съдебното производство – също над 6 години. От извършване на инкриминираното деяние на жалбоподателя е изтекъл приблизително 13 - годишен срок, а прегледът на материалите указва на извод, че забавянето на производството не се дължи на недобросъвестното поведение на касатора. Извън съмнение ефективното средство за защита на нарушеното право на съдебен процес на подсъдимия Г. за разглеждане на делото му в разумен срок е смекчаване на присъдата чрез намаляване на наказанието. Касационният състав, съобразявайки се с практиката на ВКС и на ЕСПЧ реши, че решението следва да бъде изменено, като наложеното при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание бъде намалено на законовия общ минимум от 3 (три) месеца лишаване от свобода. В останалата част, включително и относно приложението на чл.66, ал.1 от НК въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изтъкнатото и като прие за частично основателни доводите в касационната жалба, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на осн. чл. 354, ал. 2, т. 1 и чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 134/18.04.23г., постановено по внохд № 845/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, Х-ти състав, като: НАМАЛЯВА наложеното при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание на подсъдимия Д. К. Г. от 1 (една) година лишаване от свобода на 3 (три) месеца лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: