1 Р Е Ш Е Н И Е № 394 Гр. С., 08.01.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 4 декември през 2012 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №594/12 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.73, ал.2 от Закон за частните съдебни изпълнители / ЗЧСИ/. Образувано е по жалба на частен съдебен изпълнител Я. Б. / ЧСИ/ срещу решението на Дисциплинарната комисия на К. на ЧСИ на РБ по дисциплинарно дело №15/11 г., с което на жалбоподателя е наложено наказание „глоба в размер от 1000 лв.” за виновно неизпълнение на задълженията му по закона, в производството по изп.д. №20097750400049. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалните правила, обезпечаващи правото на ЧСИ да участва и се защити в дисциплинарното производство. Жалбоподателят оспорва откъм субективна страна нарушенията, за които е наказан, като намира, че конкретните обстоятелства на случая изключват вината му за нарушенията. Прави възражение за погасяване по давност на дисциплинарната отговорност и евентуално – за малозначителност на нарушението - ако се приеме, че такова е налице, то е само формално извършено. От него не са настъпили вреди, поради което и най- лекото предвидено в закона наказание е явно несправедливо. Ответниците по жалба Камара на ЧСИ /КЧСИ/ и Министерство на правосъдието /МП /, като орган, по чието искане е образувано дисциплинарното производство, я оспорват като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: Дисциплинарното наказание е наложено на ЧСИ Б. за нарушение на чл.433, ал.1,т.4 от ГПК – не е прекратил образуваното пред него въз основа на обезпечителна заповед производство веднага след като получил съдебното определение за отмяна на допуснатото обезпечение и не е превел по предназначение, след връченото му с искане за това запорно съобщение от друг ЧСИ, намиращата се без основание по сметката му сума от 51 000 лв., която запорирал в обезпечителното производство. Неоснователни са оплакванията в жалбата за съществено нарушаване на съдопроизводствените правила в дисциплинарното производство. ЧСИ Б., видно от негово искане от 20.01.12 г. е редовно уведомен за насроченото заседание на дисциплинарния състав на КЧСИ. Поискал е отлагане на делото поради служебна ангажираност, но законосъобразно наказващият орган е отхвърлил искането като е приел, че ЧСИ може да ангажира адвокатска защита – чл.71, ал.1 от ЗЧСИ, ако е възпрепятстван да се яви и защитава лично. ЧСИ е уведомен по чл.70, ал.2 от ЗЧСИ за назначената от МП проверка и за искането на органа за образуване на дисциплинарно производство – на л.56 и сл. от делото. Неоснователно е и оплакването, че нарушението не е извършено съзнателно / виновно/ от жалбоподателя в конкретността на случая - върху сумата, която според наказващия орган е следвало да върне на превелия му я първоначално ЧСИ след отмяна на обезпечението, вече е бил наложен запор от друг ЧСИ, за събиране на друго вземане. Познаването на законите и професионализмът, с които следва да действа ЧСИ при изпълнение на задълженията си по образуваните изп. дела, изключват неяснотата / „не е ясно на кого е трябвало да бъде преведена сумата” -адв. Р. в с.з. пред ВКС/, на която се позовава жалбоподателят, оспорвайки вината си за нарушението. Наказателното производство не е погасено по давност. Нарушението е узнато от органа по чл.70, ал.1 от ЗЧСИ най- рано на 1.08.11 г., когато със заповед на МП е разпоредена проверка по делото. Искането за образуване на дисциплинарно производство, за извършено на 7.09.10 г. от ЧСИ нарушение, е внесено в КЧСИ на 21.11.11 г., а решението на наказващия орган е от 23.01.12 г. Така не е изтекъл нито един от двата срока по чл.69, ал.1 от ЗЧСИ, първоначална редакция, с изтичането на всеки от които дисц. отговорност се погасява – р. по гр.д. №1509/09 г. на трето г.о. на ВКС. Предвидените в чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ давностни срокове нямат отношение към момента на налагане на наказанието от Дисциплинарната комисия, респ. към момента на постановяване на решението на Върховния касационен съд по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ – р. по гр.д. №1267/10 г. на четвърто г.о. на ВКС. Нарушението не е формално, малозначително и без вредни последици, които да обусловят явната несправедливост на наложеното наказание. Поради неизвършения от ЧСИ Б. превод за връщане на сумата веднага след отмяна на обезпечението, изпълнението и удовлетворяването на кредиторите по другото дело се е забавило с повече от месец, като срещу длъжника са предприети изпълнителни действия – запор на банкови сметки и превод от тях, до които не би се стигнало при законосъобразни действия на ЧСИ Б.. Затова наложеното му наказание глоба, в размер от 1000 лв./ близък до минималния/ съответства на вида и тежестта на нарушението. Жалбата е неоснователна - обжалваното решение на Дисциплинарната комисия на К. на ЧСИ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова и на осн.чл.73, ал.4 от ЗЧСИ, ВКС на РБ,трето г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение на Дисциплинарната комисия на К. на ЧСИ от 23.01.12 г. по дисц. д. №15/11 г., с което на ЧСИ Я. Б. е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 1000 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: