Р Е Ш Е Н И Е № 209 гр. София, 27 декември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Явор Гебов, като разгледа докладваното от съдия Паунова НД № 614 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационен протест срещу решение № 63 от 09.05.2019 г., постановено по ВНОХД № 57/2019 г. по описа на Апелативен съд - гр. Варна, с което е потвърдена присъда № 17 от 14.11.2018 г., постановена по НОХД № 116/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Добрич. С първоинстанционния съдебен акт подсъдимият Г. Г. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С присъдата са били отхвърлени предявените от гражданските ищци З. С. И. и А. Й. Д. искове за причинени имуществени и неимуществени вреди. С въззивно решение № 63 от 09.05.2019 г., постановено по ВНОХД № 57/2019 г. по описа на Апелативен съд - гр. Варна, производството по което е било образувано по протест и жалба на частните обвинители и граждански ищци, е потвърдена присъдата на окръжния съд. В касационния протест срещу въззивното решение са развити оплаквания, относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Преди образуване на делото пред ВКС, администриращият съд е установил обстоятелството, че подс. Г. Г. е починал, като е изискан и приложен препис от акт за смърт на подсъдимото лице, издаден от [община] на 28.05.2019г. В касационното производство също е изискан и приложен акт за смърт на подс. Г. Г., удостоверяващ, че лицето е починало на 11.05.2019г., както и удостоверение за наследници. В съдебно заседание пред касационната инстанция се явява защитникът на починалия подсъдим – адв. Ж.. Защитникът изразява становище делото да се прекрати. Представителят на държавното обвинение предлага производството по делото в наказателната част да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, като бъдат отменени постановените съдебни актове от окръжния и апелативен съд, тъй като подсъдимият е починал преди влизането им в сила. В частта относно гражданския иск пледира да се прецени възможността за продължаване на производството в тази му част, след като евентуално бъде назначен особен представител на единствения наследник на починалия подсъдим според удостоверението за наследници, а именно – малолетното му дете. Гражданските ищци и частни обвинители З. С. И. и А. Й. Д., както и повереникът им – адв. В. Й., редовно призовани, не се явяват в производството пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и съобрази направените искания, намери следното: Касационният съдебен състав прецени, че са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК и образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено, тъй като от представения и приет от съда препис-извлечение от акт за смърт № 0592 от 13.05.2019 г., издаден на 24.06.2019 г. от [община], [населено място] се установява, че подсъдимият Г. Р. Г. е починал на 11.05.2019 г. След като констатира, че подсъдимият по делото е починал, настоящият съд приема, че не може в рамките на касационното производство да прекрати производството по делото без да се произнесе по отношение на вече постановените първоинстанционен и въззивен съдебни актове. Единствено и само когато наказателното производство се развива пред първоинстанционния съд е възможно и допустимо прекратяването му по реда на чл. 289, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал.1, т. 4 от НПК. Когато производството се развива пред въззивната или касационната инстанция и е във връзка с проверка на вече постановен, но невлязъл в сила съдебен акт, съответният решаващ съд следва да отмени атакувания акт и едва след това да прекрати воденото наказателно производство. Това се налага с оглед на обстоятелството, че посочените съдебни актове, ако не бъдат отменени, би следвало да влязат в сила и бъдат изпълнени. В тази хипотеза отмяна на постановените съдебни актове следва не от констатирани в хода на проверката нарушения, а от смъртта на привлеченото към наказателна отговорност лице. Постановените в хода на същото производство съдебни актове следва да бъдат отменени, тъй като наказателната отговорност на дееца е лична, а неговата смърт се явява юридически факт, който погасява съществуващото наказателно правоотношение по повод извършеното престъпление. Съдебните актове на първоинстанционния съд и на въззивната инстанция не могат да породят своето правно значение, защото не са влезли в сила преди настъпване на прекратителното основание. Предвид изложеното касационният съд прие, че се налага да бъдат отменени постановените оправдателна присъда на първоинстанционния съд и решение на въззивния съд, с което тя е потвърдена, а воденото наказателно производство трябва да бъде прекратено поради настъпила смърт на подсъдимия по делото. В частта относно предявените и приети за разглеждане граждански искове от З. С. И. и А. Й. Д., касационният съд счита, че не е допустимо извършване на касационна проверка. Действително, съгласно дадените указания в ТР № 1/2013 г. по ТД № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС, при наличие на прекратително основание досежно наказателната отговорност на подсъдимото лице, се дължи произнасяне по предявения граждански иск. Това обаче не може да бъде сторено в настоящето касационно производство. Предявените от И. и Д. граждански искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди са били отхвърлени с първоинстанционната присъда, като тя е било потвърдена от въззивния съд. Гражданските ищци, макар да са подали въззивна жалба, не са претендирали неправилност на присъдата в гражданско-отхвърлителната част, нито са направили изрично искане за уважаване на гражданските искове. Тези страни не са подали касационна жалба срещу въззивното решение. При липса на съответна жалба от гражданските ищци по делото, касационният съд не разполага с възможност да разгледа въпросите, свързани с произнасянето по гражданските искове. Съобразно разпоредбата на чл. 347 от НПК касационната инстанция проверява въззивния съдебен акт само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица. С решението на въззивната инстанция е потвърдена първоинстанционната присъда в гражданската ѝ част, с която са отхвърлени предявените граждански искове от З. И. и А. Д.. След като гражданските ищци не са обжалвали въззивното решение, частта му относно гражданските искове не е предмет на касационна проверка. Въззивното решение на апелативния съд в гражданско-отхвърлителната част е влязло в законна сила след като не е било обжалвано в тази му част. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 63 от 09.05.2019 г., постановено по ВНОХД № 57/2019 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна и потвърдената с него присъда № 17 от 14.11.2018 г., постановена по НОХД № 116/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Добрич в наказателната част. ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК наказателното производство по КНД № 614/2019 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.