Р Е Ш Е Н И Е № 82 София, 04 март 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 11/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения Ю. В. Р. за възобновяване на производството по ВНОХД № 158/2012 г. по описа на Окръжен съд – Търговище и отмяна на постановеното по него решение № 89/04.09.2012 г. В съдебното заседание пред касационната инстанция искането за възобновяване се поддържа от осъдения Р. и от процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С първоинстанционната присъда № 94/13.06.2012 г., постановена по НОХД № 140/2011 г. от Районен съд – Омуртаг, подсъдимият Р. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 235, ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на десет месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК и глоба в размер на 1500 лева. С въззивно решение № 89/04.09.2012 г. по ВНОХД № 158/2012 г., постановено по жалба на подсъдимия Р., присъдата е била потвърдена. ІІ. В депозираното искането за възобновяване присъстват пространни изложения, с които се обосновава наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, а именно : че обвинителният акт страда от недостатъци, тъй като съдържа противоречиви твърдения; че съдебните актове са постановени при допуснати нарушения на чл. 14, чл. 107, чл. 305, ал.3 и чл. 339, ал.2 от НПК, довели в крайна сметка до нарушение на материалния закон. Наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК е видяно и в това, че инстанциите по същество не са разгледали установени смекчаващи отговорността обстоятелства от гледна точка на чл. 55 от НК. Отправеното искане е за оправдаване на подсъдимия Р. от касационната инстанция или за отмяна на решението и връщане на делото на прокурора. Искането за възобновяване е частично основателно. Първо следва да се посочи, че Върховният касационен съд не би могъл да оправдае подсъдимия Р., ако са налице претендираните нарушения в доказателствената дейност на инстанциите по фактите, защото тези недостатъци очертават процесуални нарушения и водят до отмяна на решението и ново разглеждане на делото в предходен процесуален стадий. Проверката на материалите по делото обаче не констатира наличието на основание за отмяна на решението в този аспект. Въззивният съд, в съответствие с изискванията на чл. 314, ал.1 от НПК, е извършил цялостна проверка на атакуваната пред него присъда и след собствен анализ на доказателствените източници е утвърдил приетите от първата инстанция фактически и правни изводи. Втората инстанция, в изпълнение на задълженията си по чл. 339, ал.2 от НПК, е отговорила подробно и мотивирано на възраженията на защитата, включително и на тези, които сега се поддържат в искането за възобновяване. Неоснователни са възраженията на подсъдимия Р. за допуснати противоречия в обвинителния акт, които да са рефлектирали върху правото му на защита. Внесеният в съда обвинителен акт отговаря на изискванията, визирани в чл. 246 от НПК, и не се наблюдават отклонения от предписанията, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК. В обстоятелствената част на акта ясно е отразена позицията на прокурора относно престъплението и неговите обективни и субективни признаци. Обвинителният акт, така както е формулиран, дава достатъчна информация обвиненото лице „да научи за какво престъпление е привлечен „ - чл. 55, ал.1 от НПК, а при единството на обстоятелствената и диспозитивната част на същия и защо му се търси отговорност по повдигнатото обвинение. Затова правилно първостепенният съд е преценил, че обвинителният акт отговаря на законовите изисквания по чл. 246 от НПК и е отказал прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Неоснователни са и следващите възражения, отразени в искането, за нарушаване на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата. Тук следва да се отбележи, че използваният подход при оспорването в едната си част разкрива белезите на фактическа необоснованост и е несъответен на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Независимо от казаното за използвания подход, касационната проверка не откри нарушаване на процесуалните правила при обсъждане на доказателствената съвкупност. В мотивите на проверявания съдебен акт са изложени съображенията на съда за възприетата фактическа обстановка и подкрепящите я данни. Съдът (първата инстанция, последвана и от въззивната) е обсъдил всички гласни доказателствени източници без да пренебрегва нито един от тях. Изложил е аргументирано позицията си защо отрича правдивостта на изнесените данни от подсъдимия Р. в обясненията му и на тези, съдържащи се в показанията на свидетеля О.. Поддържаната от тях теза, че сечта на дървесина е извършена от друго дружество – [фирма], правилно е отхвърлена като компрометирана. Компрометирането й се дължи на съдържащите се данни както в показанията на свидетелите Б., В., Е., Х., К., Я., С., така и в приложените писмени доказателства – констативни, трасологични протоколи, позволително за сеч, съответно експертните мнения. Данните, изводими от тези доказателствени източници, обсъдени комплексно, еднозначно са очертали, че именно подсъдимият е лицето, наемало работници, които да извършат сеч на дървесината, да я товарят на съответните МПС и да я извозват, че той е въвел свидетелите в имота и е посочвал къде да се извършва сеч, както и че са прокарани просеки, които са извън технологичния план, и че са отсечени немаркирани дървета. Неубедително се твърди в искането, че съдът не е съобразил показанията на свидетелите И., М. и Х. в онази им част, в която те не изключват възможността установените при проверката части от дървета, натоварени в МПС, да са принадлежали към отсечените маркирани такива. Първо, този въпрос не е подминат от въззивния съд, но в искането се пропуска резултатът от косвеното доказване, убедително защитен във възивното решение – (виж, мотиви, л. 22 и сл.). Второ, така поднесено възражението, не държи сметка за останалата доказателствена информация, съдържаща се в същите показания. И тримата свидетели са категорични, че при извършената от тях проверка е установена сеч на немаркирана дървесина, че са прокарани просеки в имота, неотбелязани в технологичния план, както и че сечта на маркирана и немаркирана дървесина е извършвана в един и същи период от време. Обобщено казано, фактическите констатации за инкриминираното деяние, квалифицирано по чл. 235, ал.1 от НК, и категоричният извод относно съставомерността на установените обстоятелства, залегнал във въззивното решение, се основават на задълбочена и цялостна оценка, така както изисква чл. 107, ал.5 от НПК, на събраните в процеса доказателства, относими към предмета на доказване. Изложеното в искането за възобновяване тълкувание на различните форми на изпълнително деяние, визирани в чл. 235, ал.1 от НК, не държи сметка за установеното по делото и за повдигнатото обвинение. В тази връзка, поддържаното виждане, че „съобразно спецификата на избрания механизъм, по който да се извършва сечта може да включва отделни операции, използване на моторен трион, брадва, а след това отделянето да бъде довършено с въжета, машини или взрив..” не допринася с нищо за защитната теза, защото видът на техническото средството, използвано при незаконния добив, не е съставомерен признак, още по – малко е необходимо непременно деецът да е извършил всяко действие лично – сеч, отделяне, извозване и пр. Отделно от казаното, конкретната форма на изпълнителното деяние по чл. 235, ал.1 от НК - „добива” е разгледано от предходните инстанции и през призмата на Закона за горите, съдържащ легално определение на понятието „добив на дървесина” Трудно съвместимо със съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК е твърдението, че съдебните инстанции не са преценявали от гледна точка на чл. 55 от НК, експертното мнение, че „констатирана сеч на немаркирани дървета не превишава производствените количества така, както е по позволителното за сеч”. Нарушение на закона в посочения смисъл не би могло да има, защото оценката за наличието или не на предпоставките по чл. 55 от НК, се обхваща от съдържанието на друга категория касационни основания. Независимо, че това възражение е отнесено към първото от касационните основания, разглеждайки го в контекста на оценъчната дейност при индивидуализацията на наказанието, Върховният касационен съд не откри присъствието на предпоставките по чл. 55 от НК, защото нито посоченото обстоятелство, нито ниската стойност на дървесината могат да обосноват квалификацията на изключителност и/или многобройност. При липсата на условията по чл. 55 от НК наказанието лишаване от свобода е индивидуализирано по чл. 54 от НК, но неправилно е оценена относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства. Техният превес, макар и приет от съда, не е намерил адекватен израз при определяне на конкретния размер на наказанието лишаване от свобода. В тази насока въззивното решение търпи корекция, като настоящият състав намира, че при правилната оценка на релевантните обстоятелства, относими към определяне на справедливо наказание, се налага смекчаването му до шест месеца лишаване от свобода. Не се налага изменение на размера на изпитателния срок, определен по чл. 66, ал. 1 от НК. Така определеното наказание лишаване от свобода по размер и начин на изтърпяване е съответно на извършеното и достатъчно за постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК. Наказанието глоба е съответно на закона и е справедливо. ІІІ. За изчерпателност на извършваната проверка следва да се отбележи, че въззивният съд е допуснал непрецизност в съдебния акт, независимо, че възражения в тази насока не се съдържат в искането за възобновяване. В уводната част на решението, при възпроизвеждане на основното съдържание на атакуваната присъда, съдът е отразил за размер на наложеното на подсъдимия наказание „девет месеца лишаване от свобода” (виж, решение л. 18 от въззивното дело) В съобразителната част на решението въззивният съд изрично е изложил своите изводи за правилност на отмереното от първата инстанция наказание в размер на десет месеца лишаване от свобода (виж, решение л. 24 от въззивното дело), както и липсата на основание за неговото намаляване. В диспозитива на решението обаче е отразено следното : „потвърждава изцяло присъда № 94/13.06.2012 г., постановена по НОХД № 140/2012 г. по описа на Районен съд - Омуртаг, с която подсъдимия Ю. В. Р. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 235, ал.1 от НК и му е наложено наказание девет месеца лишаване от свобода...”, което очевидно е различно от определеното с присъдата – десет месеца лишаване от свобода. Тези недостатъци на въззивното решение, изразили се в различното отразяване на размера на наказанието лишаване от свобода, по принцип очертават процесуално нарушение. Те са преодолими и в настоящата инстанция (арг. от чл. 348, ал. 3, т.1 от НПК във вр. с чл. 426 от НПК), с оглед на посоченото в предходния пункт и намаляването на размера на наказанието лишаване от свобода. В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение № 89/04.09.2012 г., постановено по ВНОХД № 158/2012 г. от Окръжен съд – Търговище, с което е потвърдена присъда № 94/13.06.2012 г. по НОХД № 140/2011 г. по описа на Районен съд – Омуртаг, като - НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Ю. В. Р. наказание лишаване от свобода на шест месеца; ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.