О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 480 София, 27.07.2010 г.   Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми юли  две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ:                     СВЕТЛА ЦАЧЕВА                АЛБЕНА БОНЕВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 221  по описа за 2010 г. взе предвид следното:   Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от П. П. В. срещу определение № 143/09.02.2010 г. на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д. № 154/2010 г. С него, като е потвърден акт на първостепенния Бургаски районен съд, е прекратено производството по иска на П. П. В.. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Представя приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК. Насрещната страна не е взела становище. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса допустимо ли е предявяване на отрицателен установителен иск от длъжника, срещу когото има издадена заповед за изпълнение извън хипотезата на чл. 424 ГПК. За да се произнесе, съдът взе предвид следното: Гергина М. е подала заявление по чл. 410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение срещу П. П. В. за сумата 3 000 лв., дължима по договор за заем от 26.04.2004 г. Възражение не е постъпило. Длъжникът е предявил отрицателен установителен иск, че не дължи сумата, за която е издадена заповедта. Съдът е изложил съображения, че по съществото си твърденията в исковата молба са такива по чл. 414, ал. 1 ГПК, но не може да ги квалифицира като възражение, защото са подадени след законовия срок. Искът, също така не се основава на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника в срока за подаване на възражението. При тези данни, съдът е заключил, че искът е недопустим, тъй като цели пререшаване на спор, който е окончателно разрешен. Определението е правилно. Вярно е, че съществуването на вземането, по което е издадена заповедта за изпълнение, не е установено със сила на присъдено нещо, но законодателят е преклудирал възраженията срещу основателността на претенцията със срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Не е нужно то да е обосновано, защото при подаването му в срок, тежестта да установи вземането е за кредитора, който трябва да предяви иска по чл. 422 ГПК. Ако длъжникът не възрази в срок, заповедта влиза в сила и на практика се получава ефект, близък до силата на присъдено нещо, защото единствената възможност за оспорване на самото вземане са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК. Извън тях и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основанията по чл. 423 ГПК. Доводите на касатора, взети от чл. 237 ГПК /отм./ са неотносими – изпълнителният лист се издава направо на извънсъдебно изпълнително основание, а исковете по чл. 252, 254 и 255 ГПК /отм./ за установяване на спорното материално право не са ограничени от преклузивни срокове. Прякото позоваване на Конституцията, както и на чл. 124, ал. 1 ГПК, който прогласява, че всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушени, или да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, не променя изложеното до тук. Гражданите имат гарантирано от закона право да търсят чрез съд защита на своите права и интереси, но при спазване на въведените преклузивни срокове и доколкото не са погасени по давност /при направени възражения/. Сроковете пък целят постигане на процесуална дисциплина, бързо разрешаване на материалните спорове, стабилизиране на обществените отношения и гарантиране на правната сигурност.   В заключение, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, съдът   О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на П. П. В.. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 143/09.02.2010 г. на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д. № 154/2010 г.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: