2 гр. д. № 1465/2010 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 113 София, 11.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на осми март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц. БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 1465/2010 год. Производството е по чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на Т. П. В. от[населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 09.08.2010 г. по гр. д. № 953/2009 г. на ВКС, І г. о. Молителката поддържа, че е съпруга на ищеца П. В.. С решението е отхвърлен предявеният от него срещу [община] иск за собственост на имот пл. № 905 в кв. 23 по плана на[населено място], урегулиран в УПИ VІ-905, придобит на основание давностно владение. Молителката твърди, че владението на имота е осъществявано от двамата съпрузи по време на брака им, който е сключен през 1962 г., поради което постановеното решение обвързва и нея, въпреки че не е участвалата в производството по иска. Моли на това основание решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК от легитимирана страна, поради което е допустима. За да се произнесе по основателността й съдът взе предвид следното: Молителката установява, че е съпруга на П. В.. Той е предявил срещу [община] установителен иск за собственост на описания имот, като е поддържал, че имотът му е подарен от дядо му с неформален акт и на това основание е установил фактическа власт върху него от 1962 г. Владял го е като свой и е придобил правото на собственост върху него на основание давностно владение. През 2007 г. е узнал, че общината е съставила акт за общинска собственост за имота, което е обусловило правния интерес от иска. С решението, отмяна на което се иска, тричленен състав на ВКС е отхвърлил иска като неоснователен. Приел е, че ищецът не е установил праводателят му да е бил собственик на имота. Намерил е също, че имотът е бил държавна собственост, от което е направил извод, че ищецът не е могъл да го придобие на оригинерно основание давностно владение поради изричната забрана за това, установена с нормата на чл. 86 ЗС за периода от 1951 г. до 1996 г., а след отмяната й поради установения мораториум върху това придобивно основание по отношение на държавни и общински имоти. Владението върху недвижим имот, осъществявано по време на брака на съпрузите, поражда вещни права и за двамата, а придобития имот става семейна имуществена общност. Предявяването на установителен иск за собственост за такъв имот, представлява действие на обикновенно управление, но той като има за предмет вещ, която евентуално е съсобствена в режим на семейна имуществена общност, постановеното решение обвързва и неучаствалия в производството съпруг. Съвместната собственост при съпружеската общност налага и съвместна процесуална легитимация при спорове относно нея. От това следва, че съпругата има качеството на необходим другар и като такъв е обвързана от правните последици на влязлото в сила решение постановено по отношение на другия съпруг. При тези данни е налице основание по чл. 304 ГПК за отмяна на решението. Допуснатото нарушение на изискването за съвместно предявяване на иска представлява нередовност на исковата молба, поради което след отмяната му делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА на основание чл. 304 ГПК влязло в сила решение от 09.08.2010 г. по гр. д. № 953/2009 г. на ВКС, І г. о. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на П. районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: