Р Е Ш Е Н И Е № 474 гр. София, 02.12.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Захарова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1437 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. Н. Н. против решение № 162 от 25.04.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 29/2013 г. Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Изтъкват се доводи за нарушение на принципите по чл. 13 и чл. 14 НПК, както и на процесуалните изисквания по чл. 107, ал. 3 НПК. Твърди се, че съдебният извод за авторството на подсъдимия почива върху едностранчив и повърхностен анализ на показанията на св. А. и поставяне в основата на решението на протокол за незаконосъобразно извършеното процесуално-следствено действие разпознаване. Счита се, че наложеното наказание е явно несправедливо. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно – намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание защитникът (адв. Д.) излага в синтезиран вид основната аргументация, която е изложил в жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като всички възражения са получили отговор във въззивното решение и липсва явна несправедливост на наложеното наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 24.09.2012 г. по н. о. х. д. № 1800/2012 г. на Софийския градски съд подсъдимият К. Н. Н. е признат за виновен в това, на 31.10.2011 г. в гр. С., при условията на опасен рецидив, да е отнел чужда движима вещ (част от златен ланец) на стойност 367, 88 лева от владението на С. С. А. с намерение да я присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от шест години и три месеца лишаване от свобода. Подсъдимият е частично оправдан за разликата до сумата от 1360 лева като предмет на престъплението. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор и е зачетено задържане. На основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил общо, най-тежкото наказание по делото и по н. о. х. д. № 4545/2010 г. в размер на шест години и три месеца лишаване от свобода. В тежест на подсъдимия е възложил разноските. С решение № 162 от 25.04.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 29/2013 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба с доводи за наличието на основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК е НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място се твърди, че въззивният съд повърхностно е оценявал показанията на св. А., пренебрегвайки безпричинно обясненията, показанията на св. Х. и писмените материали, поради което не е било установено по несъмнен начин подсъдимият Н. да е извършителят на престъплението. Така формулираният довод е бил изтъкван и пред въззивния съд, който грижливо е изпълнил процесуалните си задължения. Внимателно е изследвал и е установил доказателствените различия, посочил е кои и защо доказателствени материали счита за достоверни и кои и защо намира, че са недостоверни. Преценил е, че разминаването относно точния час на деянието не компрометира достоверността на последователно депозираните показания от св. А. за автора на грабежа, затова и след като е открил подкрепа за тях от други доказателствени източници, които също е оценил за достоверни, въззивният съд е поставил показанията на пострадалата в основата на фактическото си заключение, че именно подсъдимият Н. е извършителят на престъплението. Дадените обяснения и показания на св. Х. е отхвърлил като опровергани от доказателствена информация с несъмнено значение, мотивирайки своето решение с аналитични, задълбочени и достатъчно изчерпателни съображения. Неоснователен е и доводът за незаконосъобразно извършено процесуално действие – разпознаване, поддържано основно с аргументи, че лицата, предявени за разпознаване, нямали сходна външност и помежду им имало сериозна възрастова разлика. Този довод е бил подробно развит във въззивната жалба и ефективно изследван от Софийския апелативен съд съд, който е извършил и личен разпит на поемните лица, участвали в процесуално-следственото действие. Стъпвайки на показанията на св. А., както и на показанията на св. Г. и св. Д. съдът е приел, че липсват съществени пороци относно начина, по който е протекло разпознаването, в т. ч. за оказано странично влияние върху пострадалата. Само по себе си наличието на възрастова разлика не разкрива такъв незаконосъобразен подбор на лицата, представени заедно с подсъдимия за разпознаване, което съществено да е нарушило процесуалните изисквания по чл. 171, ал. 2 НПК, лишавайки съда от възможност да използва данните от категоричното разпознаване на подсъдимия от св. А. за установяване на връзката между извършителя и престъплението. Въззивният съд подробно е обсъдил и възраженията на защитника за материална обезпеченост на подсъдимия от неговата майка, както и за заболяване на св. А., които в мотивите на решението са получили изчерпателен и законосъобразен отговор. Ето защо Върховният касационен съд не констатира едностранчиво обсъждане или превратното тълкуване на доказателствените материали, с което да е нарушен принципът за разкриване на обективната истина, за вземане на решение по вътрешно убеждение и правото на защита на подсъдимия. В рамките на възприетите фактически положения съдът е констатирал всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 НК и от гледна точка на материалния закон също липсва нарушение. Жалбата в частта, с която се навеждат доводи за касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК е ОСНОВАТЕЛНА. При индивидуализация на наказанието в размер на шест години и три месеца лишаване от свобода неправилно са били отчитани като отегчаващи отговорността обстоятелства - извършено от подсъдимия друго деяние и невъзстановени имуществени вреди на пострадалата. За сметка на това не е била адекватно съобразена относително ниската стойност на предмета на престъплението. Предвид съвкупността от доказаните и релевантни обстоятелства, Върховният касационен съд счита, че наказание в размер на пет години лишаване от свобода напълно съответства на конкретната тежест на престъплението, личността на подсъдимия и позволява ефективно да се постигнат целите по чл. 36 НК. Това налага да се намали и размера на общото наказание, определено на основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК. Решението на Софийския апелативен съд следва да бъде изменено в посочения смисъл. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 162 от 25.04.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 29/2013 г., като намалява наложеното наказание на К. Н. Н. за престъплението чл. 199, ал. 1, т. 4 НК на пет години лишаване от свобода, както и намалява общото наказание по чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК на пет години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: