РЕШЕНИЕ № 483 гр.София, 21 декември 2010 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО в публично заседание на първи ноември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Т. касационно дело № 470 по описа за 2010 г, като, на основание чл. 33, ал. 5 НПК, мотивите се изготвят от съдия Иванова Производството е образувано по жалба на подсъдимата В. Д. А., депозирана чрез защитник, както и по жалба на гражданския ищец Д. И. Д., срещу решение на Софийски апелативен съд № 187 от 14.06.2010 г, по ВНОХД № 234/10, с което е потвърдена присъда № 238 от 22.06.2009 г на Софийски градски съд, по НОХД № 1725/08. С първоинстанционната присъда, подсъдимата е призната за виновна в това, че на 15.11.2006 г, в[населено място], при управление на моторно превозно средство, е нарушила правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗДП, и по непредпазливост е причинила смъртта на Л. Д. Д., като след деянието е направила всичко, зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия, с оглед на което и на основание чл. 343 а, ал. 1, б. „б" вр. чл. 343, ал. 1, пр. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б" НК, е осъдена на „пробация", включваща „задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от осем месеца, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от осем месеца, както и „лишаване от право да управлява МПС", за срок от осем месеца. На основание чл. 45 ЗЗД, е осъдена да заплати на гражданския ищец Д. И. Д. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 40 000 лв, заедно със законните последици, като искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 90 000 лв. С жалбата на подсъдимия и допълнението към нея се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Излагат се следните съображения: Възприетата по делото фактическа обстановка не почива на верен прочит на доказателствените източници. На пътното платно, преди кръстовището с ул. „К. Б.", има само една лента в посоката на движение на подсъдимата, а не две, както е прието по делото. В основата на доказателствените изводи са поставени показанията на св. А., а са отхвърлени обясненията на подсъдимата. Отказано е поставянето на допълнителна задача на ATE, изразяваща се в изработване на мащабна скица, макар приложената скица да е непълна и да не съдържа данни за маркировката на платното преди кръстовището с ул. „К. Б.". Липсата на данни в тази насока е попречило да се прецени кой от двамата водачи / подсъдимата или св. А. / има вина за съставомерните последици. Инкриминираното нарушение по чл. 16, an. 1, т. 2 ЗДП не е в причинна връзка с престъпния резултат, откъдето и деянието не съставлява престъпление. Налице е „случайно деяние" по чл. 15 НК, за което жалбоподателката следва да бъде оправдана. Въззивният акт е незаконосъобразен и в гражданската си част, тъй като размерът на вредите не е съобразен с обстоятелството, че наказанието е индивидуализирано, при хипотезата на чл. 55 НК. С жалбата се иска да бъде отменено решението и жалбоподателката да бъде оправдана, или, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. С жалбата на гражданския ищец се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо размера на обезщетението за вреди. Иска се пререшаване на този въпрос чрез уважаване на претенцията в пълния й предявен размер. В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимата не участва лично в касационното производство. Гражданският ищец или негов представител не се явяват и не вземат становище по жалбите. Представителят на ВКП намира жалбата на подсъдимата за неоснователна, а жалбата на гражданския ищец, за основателна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в предели те на своята компетентност, намери следното: ВКС счете, че релевираните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК не са налице. Оценката на доказателствените източници съответства на изискванията по чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, поради което липсва порок във формираното вътрешно убеждение по релевантните факти. Показанията на св. А. п обясненията на подсъдимата са обсъдени в контекста на ATE, КМАТЕ, допълнителната ATE;—писмените—доказателствени—средства.—Но-въпроса за броя на пътните ленти по посоката на движение на подсъдимата преди кръстовището с ул. „К.Б." са събрани доказателства, изводими от показанията на св. А. и заключението на допълнителната ATE, включваща отговор на вещите лица след посещение на местопроизшествието. Правилно е прието, че преди кръстовището с ул. „К. Ал. Б." пътното платно в посоката на движение на подсъдимата се състои от две ленти. Скицата към протокола за оглед включва графично онагледяване на кръстовището и района, в който са намерени материалните следи от престъплението, каквито са тялото на пешеходеца, петното кръв, шапката му, разположението на превозните средства след удара. Вярно е, че r скицата липсва маркировката на пътни ленти, в посоката на подсъдимата, преди кръстовището. Това обстоятелство обаче е изяснено чрез други доказателствени източници, за което няма пречка. Следователно, не е имало процесуална необходимост от изработване на нова скица, откъдето следва, че не е допуснато нарушение на правото на защита с отказа да се постави такава допълнителна задача на ATE. Приетият по делото механизъм на произшествието е следният: Автомобилът на подсъдимата се е движел зад автомобила на св. А., който е бил в спряло положение, с включен ляв пътепоказател, с готовност за предприемане на ляв завой, последвало е съприкосновение / приплъзване / между двата автомобила, при което автомобилът на св. А. е останал в статично положение, а автомобилът на подсъдимата е навлязъл в насрещното движение, където е настъпил ударът с пешеходеца. Неоснователно се твърди, че вина за произшествието носи св. А.. От една страна, той не е привлечен към наказателна отговорност, но, независимо от това, следва да се обсъди дали същият има принос за престъпните последици, тоест, дали не се явява фактически независим съпричинител. Отговорът на този въпрос е з отрицателен. Св. А. се е движил правомерно по пътното платно и самият той не е допуснал нарушение на правилата за движение, който извод следва от съвкупната преценка на всички доказателствени източници, а не само от кредитиране на неговите показания. Версията на подсъдимата, развита в нейните обяснения, е опровергана не единствено от показанията на св. А., а от цялостната преценка на доказателствените източници, и преди всичко, от заключенията на А.-зи. Според подсъдимата, пътното платно преди кръстовището с ул.Б. се е състояло от една лента, по която са се движили двата автомобила / нейният автомобил е бил зад този на св. А. /, св. А. е предприел внезапно спиране, последвал е удар между автомобилите и отхвърляне на автомобила, воден от подсъдимата, в насрещното движение, където е блъснат пешеходецът. Тази теза правилно е приета като защитна и не е кредитирана поради очевидното й противоречие с другите доказателствени източници. Ако е вярно казаното от подсъдимата, би се стигнало до друг развой на събитията, което е видно от заключението на Допълнителната ATE, че по-високата стойността скоростта на нейния автомобил би довела до изместване на автомобила на св. А., но би запазила праволинейното й движение, в какъвто случай удар с пешеходеца не би настъпил. В същото време, защитата не спори по това, че автомобилът на св. А. е останал в статично положение, и ударът с пешеходеца е настъпил в насрещното движение. Следователно, изведеният от обясненията на подсъдимата механизъм се явява обективно невъзможен, а оттам, на тази част от обясненията й не е дадена вяра. Не така стои въпросът с казаното от св. А.. Свидетелят добросъвестно е изложил собствените си възприятия, кореспондиращи на фактите, изяснени чрез останалите доказателствени източници. Ето защо, правилно показанията му са кредитирани и поставени в основата на постановените съдебни актове. Защитата е поискала разяснение от вещите лица относно развоя на инцидента при наличието на една пътна лента, както твърди подсъдимата. Експертите са заявили, че механизмът / на произшествието / не се влияе от броя на лентите за движение. Все пак, дори хипотетично да приемем, че св. А. и подсъдимата са се движили само по една пътна лента, подсъдимата отново е в нарушение на правилата за движение, защото за нея остава задължението да съобрази поведението си с другия участник, независимо дали той е предприел спиране или завиване наляво. Следователно, подсъдимата е нарушила правилата за движение, касаещи навлизането в съседни пътни ленти, което попада в обхвата на нормата по чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗДП, а съставомерният резултат е в причинна връзка с допуснатото нарушение. Неоснователно е оплакването, че материалният закон е приложен неправилно. Релевантните факти обвързват подсъдимата с транспортно престъпление, каквато е и възприетата правна квалификация. Законосъобразен е изводът, че липсва хипотезата на чл. 15 НК, а изложените в тази насока съображения се споделят от настоящата инстанция. Подсъдимата не би могла да се позове на т. нар. „спасителна маневра", която да доведе до нейното оневиняване. Навлизането й в насрещното движение, където е нас.тъпнп ударът, се дължи на допуснато от нея нарушение на правилата за движение, в какъвто случай, при прртчиняванс на съставомсрни последици, наказателната отговорност не може да отпадне. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на подсъдимата, при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като това би било възможно само при осъждането й за несъставомерно деяние, а настоящият случай не е такъв. Не е допуснато нарушение на материалния закон и относно произнасянето по гражданския иск. Съгласно чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за вреди се определя от съда по справедливост, тоест, определеният размер следва да репарира претърпените морални вреди, при спазване на критерия по чл. 52 ЗЗД. В случая, обезщетението, възлизащо на 40 000 лв, съответства на законовия критерий, поради което не е налице основание за уважаване на претенцията в по-висок размер. Обстоятелството, че наказанието е индивидуализирано по чл. чл. 55 НК, е ирелевантно за размера на дължимото обезщетение по чл. 45 ЗЗД. Ето защо, искането на защитата за намаляване на обезщетението поради налагане на наказанието, при хипотезата на чл. 55 НК, не може да бъде уважено. По тези съображения, жалбите следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 187 от 14.06.2010 г. на Софийски апелативен съд, по ВНОХД № 234/10. Решението не подлежи на обжалване. О. М. ПРЕДСЕДАТЕЛ: , ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ ни съдията Пламен Томов Смятам, че жалбата от името на подсъдимата е основателна, доколкото съдържа подкрепа на следното. Както въззивният съд (л.31), така и първоинстанционният съд преди него (л.189) са отхвърлили доказателствено искане от името на подсъдимата за установяване на пътната маркировка на местопрестъплението, въпреки очевидната непълнота на огледния протокол и скицата към него, изготвени в досъдебното производство /л.4-9/: данните в тях са за участъка от бул."Ц. О." с л е д пресичането му с ул. „Ал.Б." в посока към бул. "Д.", а по делото е безспорно, че пътният инцидент е започнал преди това кръстовище (според обвинението подсъдимата е изпреварила с автомобила си автомобила на свидетеля А., когато той е започнал маневра завой наляво от бул. „Ц. О." към ул. „Ал.Б."). Могло е само да се предположи, че пътната маркировка преди и след въпросното кръстовище е една и съща, или поне еднотипна при разделянето на пътното платно на булеварда за движението в двете противоположни посоки по него, но ако в основата на търсената наказателна отговорност действително стои такова предположение (а не някакво недоразумение), то би противоречило и на чл.ЗОЗ, ал.1 НПК. Тези доводи не сочат според мнозинството на състава, че правото на защита на подсъдимата е било ограничено по смисъла на чл.348, ал. 3, т.1 НПК, защото съществувалата по време на инцидента пътна маркировка била установена с други доказателствени източници. Ако това обаче е така, възниква въпросът защо САС все пак се е позовал именно на непълните протокол и скица (вж. на с.5 от неговите мотиви), възпроизвеждайки дори грешката в първия от документите да причисли към пътните ленти и тротоара-защото само той е широк 3,60 м. Отговорът на така поставения въпрос е подценен от мнозинството още повече, ако се съобрази, че нарушеното правило за движение, с което е свързано приложението на чл.343 НК-чл.16, ал.1, т. 2 ЗДвП изрично държи сметка за броя на пътните ленти. Друг е въпросът, че цитираното правило съдържа две части: уреждаща забрана-„когато платното за движение има три пътни ленти -да навлиза и да се движи в крайната лява лента", и уреждаща разрешение - „навлизането и движението в средната лента е разрешено само при изпреварване или заобикаляне", а тази особеност на правната норма не е обсъдена изобщо; САС е цитирал на с.6 от решението си пълния текст, ^докато в обвинителния акт и в присъдата текстът на правилото е приложен само в първата му част. 2. Смятам още, че от изложеното дотук съвсем не следва сама по себе си неоснователност на другата касационна жалба - на пострадалата от престъплението. Необходимо беше ново разглеждане на делото във въззивната инстанция, а едва след това да има произнасяне по гражданската отговорност на подсъдимата. (Пламен Томов/