Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * топлинна енергия * погасителна давност


4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 48
Гр.София, 05.06.2012г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 49 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Л. Г., [населено място] срещу Решение № 129/21.07.2010г., постановено по гр.д.№ 2373/10г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 05.11.2009г. по гр.д.№ 26183/08г. на Софийския районен съд за признаване за установено, че касаторът дължи на [фирма], [населено място] суми за топлинна енергия в размер на 3997.61 лв. за периода м. май 2004г. – април 2007г. и сумата от 1137.90 лв. - лихви за забава.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Третото лице – помагач [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответницата по иска – настоящ касатор дължи претендираните суми за топлинна енергия, като направеното възражение за погасяване за вземането по давност е неоснователно. Изложение са съображения, че липсва общ източник на задължението за главница, поради което е приложим общият 5-годишен давностен срок за погасяването му.
С определение № 649/21.10.2011г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса за давностния срок, който се прилага за вземанията за консумирана топлинна енергия. При допускане на касационното обжалване са цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
В Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк.д.№ 3/11г. на ОСГТК на ВКС се прие, че понятието “периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопоражващ факт, чиито падеж настъпва на предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Вземанията на топлофикационното дружество, представляващи цена на консумираната топлинна енергия имат характер на “периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок.

По същество на касационната жалба.

Налице е касационното основание за отмяна въззивното решение по чл.281, т.3, пр.1 ГПК – нарушение на материалния закон. Неправилно съставът на градския съд не е уважил направеното възражение за погасяване на част от вземанията по давност с изтичането на тригодишен давностен срок по чл.111, б.”в” ЗЗД, считано от падежа на всяко вземане до датата на предявяване на иска – 01.09.2008г.

Съгласно чл.30 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на потребители за битови нужди в [населено място] от 23.05.2002г. и чл.32 от Общите условия от 23.12.2005г., купувачите са длъжни да заплащат месечни дължими суми за топлинна енергия /прогнозни или изравнителни/ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение на това задължение купувачите заплащат и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавянето до момента на заплащането.

Посочените срокове за плащане са отразени и в издадените фактури: напр.фактура от 31.05.2004г. за топлинна енергия за месец май 2004г. с краен срок за плащане 30.06.2004г.

Исковата молба е постъпила на 01.09.2008г., поради което всички претенции с падеж до 01.09.2005г. са погасени по давност. Това са претендираните суми за цена на топлинна енергия от месец май 2004г. до месец юли 2005г. – падежът на последното вземане е на 31.08.2005г., както и обезщетенията с падеж до 31.08.2005г.

Видно от Таблица 1 и приложение №1 към заключението на счетоводната експертиза вземанията за периода от месец май 2004г. до месец юли 2005г. са в размер на 1305.99 лв., а обезщетенията в размер на законната лихва – 589.84 лв.

По изложените съображения въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за установено съществуването на вземане на [фирма] в размер на 1305.99 лв. – главница и 589.94 лв. – обезщетение за забава е неправилно и следва да се отмени съгласно чл.293 ГПК. ВКС следва да постанови решение, с което установителният иск се отхвърли за частта на вземанията, които са погасени по давност, а в останалата част въззивният акт следва да се остави в сила.

По разноските. С оглед на изхода от спора разноските следва да се разпределят между страните съобразно с отхвърлената и съответно уважената част на претенциите. Присъдените разноски на ищеца в първоинстанционното производство следва да се намалят до размер на сумата от 509.53 лв. За въззивното производство ответницата по иска е направила разноски в размер на 102.71 лв., като съразмерно на отхвърлената част от исковете и след извършена компенсация, присъдената сума в полза на ищеца следва да се намали до 167.51 лв. За касационното производство не са претендирани разноски.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 129/21.07.2010г., постановено по гр.д.№ 2373/10г. от Софийския градски съд, в частта, с което е потвърдено решение от 05.11.2009г. по гр.д.№ 26183/08г. на Софийския районен съд за признаване за установено, че касаторът дължи на [фирма], [населено място] суми за топлинна енергия в размер на 1895.83 лв. и сумата от 589.84 лв. - лихви за забава, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на О. Л. Г. да заплати на [фирма] разноски над сумата от 509.53 лв., както и в частта, с която Софийският градски съд е осъдил О. Л. Г. да заплати на [фирма] разноски за въззивното производство над сумата от 167.51 лв., като ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК от [фирма], [населено място] за признаване за установено, че О. Л. Г. дължи суми за топлинна енергия в размер на 1895.83 лв. и сумата от 589.84 лв. – обезщетение за забава за периода месец май 2004г. – месец юли 2005г.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.