2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 196 София, 19.11.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди и двадесета година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Атанасова ч.гр.д. № 2828/2020 година. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по подадена от А. Н. В., чрез адв. К. Е. Г., частна касационна жалба срещу определение № 8953 от 12. 06. 2020 г. по ч. гр. д. № 4678/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, с което е потвърдено определение от 21. 02. 2020 г. на съдията по вписванията при Софийския районен съд, постановено по заявление на А. Н. В. вх. № 9397/21. 02. 2020 г., с което е отказано вписване на молба от 5. 06. 2019 г. за обезсилване, на осн. чл. 362, ал. 2 ГПК, на влязлото в сила решение от 13. 03. 2019 г. по гр. д. № 5040/2016 г. на СГС, с което е уважен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ГПК. Излагат се съображения за неправилност на определението и се иска отмяната му. Поддържа се наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: За да потвърди определението на съдията по вписванията, с което е отказано вписване на молба по чл. 362, ал. 2 ГПК, за обезсилване на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради неизпълнение на задължението на ищеца-купувач по предварителния договор за заплащане на продажната цена в двуседмичен срок от влизане в сила на решението за обявяване за окончателен на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, съставът на въззивния съд е приел, че молбата по чл. 362, ал. 2 ГПК не представлява самостоятелен иск, по който се образува отделно исково производство, нито представлява молба за отмяна по чл. 303 ГПК, поради което и съгласно чл. 11, б. „б“ ПВ и чл. 14 ПВ, същата не подлежи на вписване. Действието на вписването спрямо третите лица е осъществено с вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и постановеното по нея съдебно решение. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроси, които се свеждат до това подлежи ли на вписване молба по чл. 362, ал. 2 ГПК, за обезсилване на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с което е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Въпросът е обусловил решаващите изводи на състава на въззивния съд, но разглеждането му не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като на същия въпрос е даден отговор с решение № 477 от 2. 07. 2012 г. по гр. д. № 1317/2010 г. на ВКС, 1 г.о., служебно известно на настоящия съдебен състав. Прието е, че когато предварителният договор е обявен за окончателен с решение на съда, основанието за придобиване на собствеността остава договорно и за правните последици са приложими разпоредбите на ЗЗД. При обявяване на предварителния договор за окончателен с решение на съда по реда на чл. 297, ал. 1 ГПК (отм.), купувачът става собственик от момента на влизане на решението в сила, независимо дали към този момент е изпълнено задължението му да плати уговорената цена. Ако страните са се уговорили, че цената се дължи при сключване на окончателния договор, плащането следва да се извърши в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. При неизпълнение на задължението на купувача, решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не се обезсилва по право, а по искане на кредитора. Ето защо решението на съда по чл. 297, ал. 2 ГПК (отм.) следва да се приравни по последици на разваляне на договора поради неизпълнение и да намерят приложение правилата на чл. 87 и чл. 88 ЗЗД. Исковите молби за разваляне на договори подлежат на вписване на основание чл. 114, ал. 1, б. "а" ЗС, следователно подлежи на вписване и молбата по чл. 297, ал. 2 ГПК (отм.) за обезсилване на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Настоящият състав споделя така изразеното становище и не намира необходимост от промяна на формираната по въпроса практика. Тъй като произнасянето на въззивния съд не е съобразено с практиката на ВКС, обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Като е приел, че молбата по чл. 362, ал. 2 ГПК не подлежи на вписване, съставът на градския съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а преписката върната на съдията по вписванията за извършване на вписване на молбата по чл. 362, ал. 2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8953 от 12. 06. 2020 г. по ч. гр. д. № 4678/2020 г. на Софийски градски съд, ТО. ОТМЕНЯ определение № 8953 от 12. 06. 2020 г. по ч. гр. д. № 4678/2020 г. на Софийски градски съд, ТО и потвърденото с него определение от 21. 02. 2020 г. на съдията по вписванията при СРС и ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при СРС за извършване на вписване на подадена от А. Н. В., чрез адв. К. Г., САК, молба от 5. 06. 2019 г. по гр. д. № 5040/2016 г. на СГС, за обезсилване, на осн. чл. 362, ал. 2 ГПК, на влязлото в сила решение от 13. 03. 2019 г. по гр. д. № 5040/2016 г. на СГС, с което е уважен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: