О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 225 София, 02.05.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Светлана Калинова Розинела Янчева като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1087/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба от 28.01.2019 г., подадена от „Диел” ООД [населено място] чрез адвокат Н. Б., срещу въззивното решение № 142 от 13.12.2018 г. по в. гр. д. № 232/2018 г. на Силистренския окръжен съд. С обжалваното решение е обезсилено решение № 160 от 30.05.2018 г. по гр. д. № 2123/2017 г. на Силистренския районен съд в частите, с които без уважение е оставено възражението на „Търговия на едро-СС” ЕООД [населено място] и „Лъки СИС” ЕООД [населено място] за недопустимост на съдебното производство поради липса на правен интерес и е признато за установено по отношение на „Търговия на едро-СС” ЕООД [населено място] и „Лъки СИС” ЕООД [населено място], че „Диел” ООД [населено място] е собственик на 13.4% ид. ч. от три едноетажни масивни сгради, съставляващи складове №№ 2, 3 и 10 с идентификатори ........... с площ 44 кв. м., ............ с площ 83 кв. м. и ........... с площ 143 кв. м., построени в поземлен имот с идентификатор..............., заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации, и производството по делото в тези части е прекратено; решението е отменено и в частта за разноските, както е отменено и определение № 1806/27.07.2018 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК, като на ответниците са присъдени преизчислени разноски за двете инстанции. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и към нея има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, насочена е срещу съдебен акт, който не е изключен от обхвата на касационния контрол, поради което е допустима. От ответниците по касация - ответници по делото, е получен писмен отговор със становище, че касационната жалба е неоснователна. При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: Данните по делото сочат и това е прието за установено, че с три постановления от 31.03.2016 г. по изп. д. № 20107670401397 ищецът „Диел” ООД придобил правото на собственост върху 104/18 066 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ............... по КККР на [населено място], 196/18 066 ид. ч. от същия поземлен имот и 338/18 066 ид. ч. от имота, ведно с построените в имота три едноетажни масивни сгради, съставляващи складове №№ 2, 3 и 10 с идентификатори ............ с площ 44 кв. м., ............... с площ 83 кв. м. и ............... с площ 143 кв. м., заедно със съответните идеални части от изградените в имота комуникации. Установено е и това, че на 08.11.2010 г. като обезпечение по изп. д. № 20107670401397 с взискател О. е вписана възбрана върху поземлен имот с идентификатор ............ и върху построените в имота сгради, сред които попадат и сградите по исковата молба, собственост на длъжника по изпълнението и сега ответник „Търговия на едро-СС” ЕООД. На 17.01.2011 г. ответникът „Търговия на едро-СС” ЕООД като продавач и „Лъки СИС” ЕООД като купувач сключили договор за покупко-продажба на 13.04% от поземления имот и сградите в него, обективиран в н. а. № ..../2011 г. Възбраненият имот и сгради били изнесени на публична продан по изп. д. № 20107670401397 и с три постановления от 31.03.2016 г. ищцовото дружество било обявено за купувач на обектите, описани по-горе. Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване правото на ищеца на собственост върху 13.04% от общо придобитите 638/18 066 ид. ч. от поземления имот и върху 13.04% от придобитите едноетажни масивни сгради - складове №№ 2, 3 и 10, заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации. Първоинстанционният съд приел за недопустим иска за собственост на идеалните части от поземления имот по съображения, че придобитите от купувача „Лъки СИС” ЕООД идеални части от имота не накърняват тези, придобити от купувача на публичната продан. Поради това прекратил производството по делото в частта по този иск поради липса на правен интерес. В тази част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. В останалата част искът е приет за допустим. Първоинстанционният съд приел, че влезлите в сила постановления за възлагане легитимират ищеца като собственик на сградите с оглед разпоредбата на чл. 496 ГПК. Възражението на ответниците, че настоящият взискател по изпълнителното дело „Рестартком” ЕООД не оспорва сделката от 2011 г., е прието за неоснователно. Изложени са съображения, че това дружество не е било взискател нито към момента на сключването на сделката, нито към момента на публичната продан, поради което то не би могло към някой от двата момента да се съгласява, в качеството си на кредитор, със сделка, която накърнява правото му да получи удовлетворение по вземането си от конкретно имуществено благо на неговия длъжник; освен това евентуалното одобрение от страна на взискателя на извършено от длъжника разпореждане с възбранения имот би следвало да се прояви чрез прекратяване на принудителното изпълнение спрямо имота, а не чрез формалното съставяне на декларация за неоспорване на сделката въпреки фактическото продължаване на изпълнението върху продадената вещ. За неоснователни са приети възражението на ответниците, че правото да се оспорва сделката от 2011 г. е погасено по давност, както и възражението на „Лъки СИС” ЕООД, че е придобило по давност правото на собственост върху 13.04% ид. ч. от сградите чрез упражняване на петгодишно добросъвестно владение. Първоинстанционният съд приел, че непротивопоставимостта на разпорежданията с възбранения имот спрямо взискателя, в чиято полза е наложена възбраната, обуславя настъпване на вещноправния ефект на публичната продан по силата на чл. 496, ал. 2 ГПК, съгласно която от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, като правата, които трети лица са придобили върху него, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите. При тези предпоставки съдът приел, че проданта обуславя правото на собственост на ищеца върху процесните сгради, поради което предявените искове за неговото съдебно потвърждаване се явяват основателни и следва да се уважат. На последно място първоинстанционният съд счел за неоснователно възражението на ответниците за недействителност на постановленията за възлагане, с които се легитимира ищецът, в частта за комуникациите, тъй като такива не били остойностявани и изнасяни на публична продан - тези комуникации се явяват общи части към сградите, тъй като ги обслужват, поради което съответната идеална част от правото на собственост върху тях преминава автоматично с прехвърляне правото на собственост върху основния обект, дори без да бъдат упоменати в придобивния акт. Първоинстанционният съд постановил и определение № 1806/27.07.2018 г., с което по реда на чл. 248 ГПК без уважение е оставена молбата на „Търговия на едро-СС” ЕООД и „Лъки СИС” ЕООД за изменение на решението в частта за разноските. Въззивният съд, сезиран с въззивна жалба от „Търговия на едро-СС” ЕООД и „Лъки СИС” ЕООД, приел, че ищецът е предявил установителните искове за 13.04% ид. ч. за всеки от складовете по причина, че при справка в Службата по вписванията и при издаване на скици от Службата по геодезия, картография и кадастър вторият ответник „Лъки СИС” ЕООД „се изписва като собственик на продадените при тази сделка 13.4%“. Това е единствено заявеният правен интерес от ищеца, който е несъществуващ. Вписаните по реда на чл. 4 П. и чл. 3 ЗКИР актове, в случая постановления за възлагане, са последни за процесните имоти, съответно промяна в собствеността след тях няма и ищецът е легитимен собственик. Приложените по делото скици на имотите отразяват, че ищецът е последен собственик на целия имот и само като предходна история се посочват 13.4% ид. ч. - собственост на втория ответник. Отразеното предходно записване е само едно, защото кадастралната карта е одобрена със заповед от 2008 г. Ако беше утвърдена по-рано, като още по-предходен собственик вероятно щеше да излезе първият ответник, съответно ако имаше поредица от сделки в периода 2011-2016 г., щяха да бъдат отразени и те. Оттук въззивният съд заключил, че вписванията на промяна в собствеността в нейната последователност не формират правен интерес за предявяване на установителен иск. За трети лица последен собственик е ищецът, което изрично се доказва и от удостоверенията за данъчни оценки, в които ищецът фигурира като единствен собственик на складовете. Друго твърдение за правен интерес няма. Дори да се приеме наличие на правен интерес за предявяване на установителен иск за собственост, такъв според въззивния съд би бил налице за целите обекти /складове/, а не за идеална част от тях. Ищецът няма правен интерес да твърди и доказва, че е собственик на имагинерна част от имот, след като твърди, че е собственик на целия имот. Установяване собственост на идеална част може да бъде предмет на иск, предявен от съсобственик, или евентуално при отрицателен иск за собственост на идеална част при застрашаване частично на правото на собственост. Въззивният съд обсъдил и позоваването от ищеца на т. 3Б от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която „налице е правен интерес от предявяването на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба“, но приел, че акцентът на това тълкуване е кой да бъде ответник - само приобретателят, или прехвърлителят и приобретателят и че то е неотносимо към процесния случай по отношение наличие въобще на правен интерес за предявяване на установителен иск за собственост при положение, че разпоредителната сделка е извършена преди ищецът да е придобил собствеността на имота. Освен това ищецът твърди, че владее имотите необезпокоявано. Не са налице фактически и правни действия на ответниците, застрашаващи правото му на собственост - те не се и твърдят към момента на придобиване на собствеността до вписване на исковата молба. По тези съображения въззивният съд приел иска за собственост на 13.04% ид. ч. от сградите за недопустими, поради което обезсилил първоинстанционното решение в тази част и прекратил производството по делото. Счел за неоснователна частната жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд определение по чл. 248 ГПК, но с оглед прекратяване на производството по делото отменил определението, както и решението в частта за разноските и присъдил на ответниците преизчислени разноски за двете инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси, по които иска допускане на касационно обжалване при основанието по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК: 1. налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост от купувач на закупен при публична продан недвижим имот, при положение, че ответниците - страни по разпоредителна сделка с идеална част от същия имот, извършена преди завеждане на иска, но след вписана възбрана от съдия-изпълнител, в хода на цялото съдебно производство оспорват правото на собственост на ищеца, а вторият ответник, като приобретател по сделката, счита, че има самостоятелни права на собственост върху същия имот; 2. необходимо ли е със сила на пресъдено нещо да се установи правото на собственост на купувач, закупил недвижим имот на публична продан, при положение, че преди извършването й и след вписана възбрана длъжникът се е разпоредил в полза на трето лице с идеална част от същия имот и произтичащите правни последици на вписаната в Службата по вписванията разпоредителна сделка не са отречени по съдебен ред; 3. вписаната в Службата по вписванията продажба на идеална част от недвижим имот, извършена от длъжник по изпълнително дело, на трето лице, след вписана от съдия-изпълнител възбрана, смущава ли правото на собственост на купувач, закупил същия недвижим имот на проведена по-късно публична продан, поради факта, че третото лице се посочва като собственик на идеалната част при справки в Службата по вписванията, при издаване на скици от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, визи за проектиране и др., и поражда ли за купувача правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост на продадената идеална част. Касаторът поддържа, че обжалваното решение противоречи на т. 3Б от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, определение № 124/30.06.2017 г. по ч. гр. д. № 1858/2017 г. на ВКС, І-во г. о., определение № 180/22.04.2016 г. по гр. д. № 744/2016 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и решение № 176/25.10.2016 г. по гр. д. № 721/2016 г. на ВКС, І-во г. о., че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че обжалваният съдебен акт е очевидно неправилен. С оглед мотивите към обжалваното решение настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че касационното обжалване следва да се допусне по третия поставен въпрос: вписаната в Службата по вписванията продажба на идеална част от недвижим имот, извършена от длъжник по изпълнително дело, на трето лице, след вписана от съдебния изпълнител възбрана, смущава ли правото на собственост на купувач, закупил същия недвижим имот на проведена по-късно публична продан, поради факта, че третото лице се посочва като собственик на идеалната част при справки в Службата по вписванията, при издаване на скици от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, визи за проектиране и др., и поражда ли за купувача правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост на продадената идеална част. Въпросът е свързан с решаващите изводи на въззивния съд за да приеме за недопустим предявения положителен установителен иск за собственост на идеална част от процесните сгради, поради което е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съобразно спецификата на разглеждания случай налице е и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 142 от 13.12.2018 г. по в. гр. д. № 232/2018 г. на Силистренския окръжен съд. Указва на касатора да внесе в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 25 /двадесет и пет лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната. След изпълнение на указанията в срок делото да се докладва за насрочване в открито заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: