Р Е Ш Е Н И Е                       N 86                       София ,11. 08. 2010  година                                       В ИМЕТО НА  НАРОДА   ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на осми февруари ,  две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:          Костадинка Арсова                                     Василка Илиева                               При участието на секретаря Виолета Петрова   като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова   гр.д. N 3576 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:     Производството е по чл.290, ал.2 ГПК. К. Х. И., С. В. Р., М. В. Г. и В. В. Р. са подали касационна жалба срещу решение № І* от 29.04.2008 г. по гр.д. № 198 от 2007 г. на Бургаския окръжен съд , с което е оставено в сила решение от 3.12.2004 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на Бургаския районен съд и са уважени предявените искове.. В жалбата се подържа неправилност на съдебният акт при наличието на всички основания по чл.281 ГПК. С определение № 145/09 от 26.02.2009 г. по гр.д. N 3576 по описа за 2008 година на ВКС, Четвърто отделение е допуснато касационно обжалване на решение № І* от 29.04.2008 г. по гр.д. № 198 от 2007 г. на Бургаския окръжен съд при условията на чл.280, ал.1, т.1и т.3 ГПК по материално правни въпроси обуславящи условията за прекъсване на погасителната давност по отношение на ограничените вещни права, придобиването на ограничени вещни права на оригинерно и деривативно основание, приложението на чл.88, ал.2 ЗЗД . Ответника В. Х. Х. оспорва жалбата и счита , че решението следва да се остави в сила. Претендира разноските за тази инстанция. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея , в едномесечния законен срок. С решение № 149/07 от 7.03.2007 г. по гр.д. № 2* от 2005 г.на Върховния касационен съд, ІV”б” отделение е отменено предходното въззивно решение и делото е върнато за повторно разглеждане с указания по приложението на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. С касираното решение са уважени предявените от В. Х. Х. срещу касаторите К. Х. И., С. В. Р., М. В. Г. и В. В. Р. установителен и ревандикационен искове за магазин с площ от 47,36 кв.м. и склад с площ от 43,56 кв.м. , заедно с 9,15 кв.м. от общите части на сградата , в дворно място съставляващо УПИ *,5836 в кв.32 по плана на гр. Б.. По делото е било установено , че В. Х. Х. с н.а. № 1* т.02, н.д. № 1* от 1997 г. е закупил от ЕТ”И“ право на строеж на “склад” и “кафе- магазин”, находящи се в приземния и в партерният етаж на строящата се сграда в гр. Б., комплекс “В” , ул. “. № 6. Негов праводател е едноличния търговец, който е придобил възмездно правото на строеж от собствениците с н.а. № 1* т.18, н.д. № 5* от 1996 г. и в нотариалния акт е уговорено , че строителството следва да бъде осъществено в осемнадесет месечен срок от даването на строителна линия. Протокола за строителна линия и ниво № 14 е издаден на 27.01.1997 г. Следователно до 27.07.1999 г. е следвало да се изгради сградата, като към тази дата уговореното по договора за изработка е станало изискуемо. Разпоредбата на чл.67, ал.1 ЗЗД регламентира погасителна давност и за нея са приложими всички разпоредби от чл.110 и сл. ЗЗД , включително и разпоредбата на чл.114 ЗЗД , която посочва ,че погасителната давност започва да тече от момента , в който вземането е станало изискуемо и е настъпил падежа на задължението, т.е. от датата на която е трябвало да се предаде строежа.говорените срокове по договора за изработка се отразяват на началният момент , от които започва погасителният срок предвиден в императивната разпоредба на чл.67, ал.1 ЗС. Погасителната давност , предвидена в разпоредбата на чл.67, ал.1 ЗС започва да тече от момента в който строителя е трябвало да предаде сградата или ако се съобрази ,че изграждането на сградата е следвало да стане на 27.07.1999 г. то от тази дата е започнал да тече давностният срок по чл.67, ал.1 ЗС и е изтичал на 26.07.2004 г. Иска е предявен на 30.07.2003 г. преди изтичането на давностният срок , поради което е приложима е разпоредбата на чл.116, б. “б” ГПК, т.е. от този момент е прекъсната погасителната давност. Погасителната давност в полза на собственика на земята тече както за строителя ЕТ “И” , така и за преобретателя от момента, в който е следвало да бъде предадена сградата . Сключеният договор между собствениците и строителя е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД с решение от 2.10.2000 г. по гр.д. № 1* от 2000 г. на Бургаския районен съд. Съгласно чл.88 , ал.2 ЗЗД развалянето на договора не засяга правата на третото лице В. Х. Х., които са придобити преди вписването на исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД , която е вписана на 22.06.1999 г. Съгласно чл.120 ЗЗД погасителната давност не се прилага служебно , а касаторите са се позовали за пръв път на 28.02.2005 г.в представената от тях въззивна жалба,т.е. след като обекта е бил реализиран в груб строеж . По арг. от разпоредбата на чл.118 ЗЗД правото на строеж към този момент е преобразувано и е възникнало правото на собственост върху склада и кафе-магазина. Определящо за възникването на правото на собственост е правилото на чл.181, ал.2 ЗУТ , което предвижда ,че сградата и реалната част от нея , за която е отстъпено ограниченото вещно право трябва да бъде реализирани. Към датата на направеното правогосително възражение от страна на ответниците, ищеца вече е бил собственик защото сградата е изгпрадена карабина . Всички тези съображения налагат извода, че предявените искове за собственост и ревандикация са основателени, тъй като ищеца е собственик на ревандикираните обекти, а ответниците осъществяват фактическа власт върху тях без правно основание. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Касаторите дължат на ответника направените по делото разноски в размер на 500 лева , документирани с договор за правна защита и съдействие № 02794 . По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № І* от 29.04.2008 г. по гр.д. № 198 от 2007 г. на Бургаския окръжен съд. ОСЪЖДА К. Х. И. с ЕГН **********, С. В. Р. с ЕГН ********** , М. В. Г. с ЕГН ********** и В. В. Р. с ЕГН ********** да заплатят на В. Х. Х. с ЕГН ********** направените по делото разнски за тази инстанция в размер на 500 лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: