Ключови фрази
заповед за изпълнение * извлечение от сметка * извлечение от счетоводни книги * договор за потребителски кредит

____? ? ? ? ? ? ?

        О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

264

 

     София, 07.05.2009 год.

 

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година в състав:

                                                     Председател: Таня Райковска

                                                            Членове: Дария Проданова

                                                                              Тотка Калчева

 

като изслуша докладваното  от съдията    Проданова  ч.т.д.N 210  по описа  за 2009   год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на "Обединена българска банка"АД срещу О. № 643 от 10.03.2009 год. по ч.гр.д. № 483/09 год. на Пловдивски окръжен съд. С него е оставена без уважение частната жалба на "ОББ"АД срещу разпореждането от 02.02.2009 год. по гр.д. № 20/2009 год. на РС-Първомай. С него първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на банката за издаване на основание чл.417 т.2 ГПК на заповед за изпълнение в нейна полза срещу кредитополучателя А. З. Ч.. П. се е на несъответствие между твърдяната предсрочна изискуемост на кредита по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ и материализиращото я извлечение от сметка, както и на това, че представеното извлечение от сметка не съставлява годен счетоводен документ, редовен от външна страна, удостоверяващ изискуемостта и ликвидността на заявеното вземане.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл.274 ал.3 ГПК намира приложение чл.280 ал.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното:

Частният жалбоподател "Обединена българска банка"АД, счита, че определението е неправилно, като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Аргументите се основават на приложени три определения на състави на ВКС-Търговска колегия – О. № 1/2009 год. по ч.т.д. № 204/2008 год. на І т.о.; Определение № 2/2009 год. по ч.т.д. № 311/2008 год. на ІІ т.о. и О. по ч.т.д. № 403/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС. Позовава се и на т.2 – противоречива практика на Великотърновски окръжен съд и на Софийски окръжен съд, съдържаща се в необжалваеми съдебни актове. Основанието по т.3, касаторът свързва с липсата на съдебна практика, което е в противоречие с твърдението му за наличието на предпоставките по т.1 и т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК също не е налице, поради това, че произнасянето на въззивния съд не съдържа противоречие с цитираната от "ОББ"АД практика на ВКС. Съставите и на І и на ІІ т.о. на ВКС са се произнесли по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК вр.чл.410 и сл. ГПК. Две от цитираните определения, обаче касаят вземания на топлофикационни дружества за доставена топлоенергия, а третото – вземане, произтичащо от издаден запис на заповед. Т.е. практиката на ВКС няма отношение към реквизитите на извлечението от банкова сметка от което произтича настоящият спор.

Произнасяне по същество ще следва да бъде допуснато, обаче, тъй като тълкуването на това, какъв е обсегът на съдебната проверка относно предпоставките по чл.417 т.2 ГПК съставлява съществен и материалноправен и процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, поради което е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Процесният договор за банков потребителски кредит за сумата 7000 лв. без обезпечение е сключен на 07.12.2007 год. т.е. при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Предвиденият в договора срок за издължаване на кредита е 8-годишен, като сумите за погасяване са разсрочени на 96 месечни анюитетни вноски. С чл.19 на договора е предвидено, че при пълно или частично неплащане на 2 погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван. Именно на чл.19 от договора се е позовал кредиторът "ОББ"АД при искането си за издаване на заповед за изпълнение, представяйки извлечение от сметката на Ч.

Преди всичко, следва да се отбележи, че тезата на РС-Първомай и на ПдОС относно неспазване изискванията на Закона за счетоводството при съставянето на извлечението от сметката е неясна. Съдилищата не са посочени, кои разпоредби от ЗСч считат за нарушени, а и следва да бъде взето предвид обстоятелството, че този закон не дефинира задължителните реквизити на извлечението от сметка. Изискване за такива реквизити не се съдържа и в ЗПК. Представеният от "ОББ"АД съдържа данни за договора за кредит – дата на сключване, размер, кредитополучател, както и данни за усвояването му, размерът на просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви. Носи подписите на длъжностни лица на банката и е подпечатан с нейния печат. Т.е. документът е редовен от външна страна, като нито в ЗСч нито в МСС се съдържат специфични изисквания към съдържанието и реквизитите на извлечението от сметка. Становището на съдилищата за нередовност на документа не може и да бъде проверено, доколкото липсва позоваване на конкретни законови или подзаконови разпоредби.

Не са налице отрицателните предпоставки по чл.411 ал.2 ГПК, поради което заповед за изпълнение ще следва да бъде издадена, което действие е от компетентността на РС-Първомай.

Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ О. № 643 от 10.03.2009 год. по ч.гр.д. № 483/09 год. на Пловдивски окръжен съд и разпореждането от 02.02.2009 год. по гр.д. № 20/2009 год. на Районен съд гр. П..

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за заплащане от А. З. Ч. с ЕГН-7207014367 на "Обединена българска банка"АД, гр. С., ул."Света София" № 5 на сумата 7264.69 лв., произтичаща от неизпълнение на сключен на 07.12.2007 год. договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2009 год. и до окончателното плащане, както и сумата 456.97 лв., представляваща направени по делото разноски пред трите инстанции.

ВРЪЩА делото на РС-Първомай за изготвяне на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.