Р Е Ш Е Н И Е № 40 София, 04.05.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 2583 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. Л. Ц. чрез пълномощника му адвокат А. Н. и на Г. Т. Г.-Г. чрез пълномощникът му адвокат К. Б. против решение от 30.07.2020 г., обявено в регистъра по чл. 235 ГПК на 10.08.2020 г., том 64, стр.10, № 7, постановено по гр. д. № 83 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Монтана, с което отменено решение от 25.01.2019 г. по гр. д. № 1/2016 г. на Районен съд-Лом в частта за осъждане на М. Л. Ц. да премахне двуетажно тяло на жилищната сграда от 62 кв. м., намираща се в УПИ ***, кв. 35 по плана на [населено място] и вместо него е постановена друго за отхвърляне на предявения от Г. Т. Г.-Г. против М. Л. Ц. иск по чл. 109 ЗС за премахване на двуетажно тяло на жилищната сграда от 62 кв. м., намираща се в УПИ ***, кв. 35 по плана на [населено място], като първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, с която е уважен предявения от Г. Т. Г.-Г. против М. Л. Ц. ревандикационен иск по отношение на 20 кв. м. от УПИ *** кв. 35 по плана на [населено място], намиращи се в североизточната му част, заключени между жилищната сграда, имотната граница между този имот и УПИ ***, плътна стена, изградена в неговия терен, перпендикулярно на имотната граница и свързваща северния ъгъл на жилищната сграда на ищеца с пристройката към двуетажната жилищна сграда на ответника и улицата между точки 1, Б, В и 2 на приложената скица, както и предявените от Г. Т. Г.-Г. против М. Л. Ц. искове по чл. 109 ЗС за премахване на едноетажно тяло от 7 кв. м. и допълнително пристроена стопанска сграда от 6 кв. м., намиращи се в УПИ ***, кв. 35 по плана на [населено място], означени със сигнатура WS и ПС на приложената скица; плътна стена с дължина 1.28 м, от които 1 м в имота на ищеца и 0.28 м в имота на ответника, изградена перпендикулярно на имотната граница и свързваща северния ъгъл на жилищната сграда на ищеца с пристройката към двуетажната жилищна сграда на ответника – между т. 2 и т. В на приложената скица; засадените в незаконно завзетия терен от 20 кв. м. четири броя лози и изградения за тях асмалък, прихванат за покрива на къщата на ищеца; прокараните два броя отходни тръби РVС ф 110 по повърхността открито, които след незаконно изградената масивна ограда между двете жилищни сгради в двата имота са вкопани в имота на ищеца, зад жилищната му сграда по дължина и излизат на тротоара.
Ищецът Г. Т. Г.-Г. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС по отношение на двуетажната жилищна сграда от 62 кв. м., намираща се в УПИ***, кв. 35 по плана на [населено място], а ответникът М. Л. Ц. – в частта, с която са уважение искът по чл. 108 ЗС и исковете по чл.109 ЗС
Всяка от страните е подала писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на насрещната страна и претендира възстановяване на направените разноски.
М. Л. Ц. е подал частна жалба против определение, обявено в регистъра по чл. 235 ГПК на 16..12.2020 г., том 65, стр. 124, № 79, с което е оставено без уважение искането му за изменение на въззивното решение от 30.07.2020 г., обявено в регистъра по чл. 235 ГПК на 10.08.2020 г., том 64, стр.10, № 7, постановено по гр. д. № 83 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Монтана в частта за разноските, по която частна жалба е образувано ч. гр. д. № 2582 по описа за 2021 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение. Доколкото изхода на спора по чл. 248 ГПК е обусловен от основателността на подадените касационни жалби, производството по ч. гр. д. № 2582/2021 г. следва да бъде присъединено към производството по гр. д. 2583/2021 г. за общо произнасяне.
С определение № 60433 от 6.12.2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от ищеца Г. Т. Г.-Г. въпрос „длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателства за тях“ с цел преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., IV гр. о., решение № 212 от 1.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., II т. о., решение № 7 от 8.02.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г., II гр. о., решение № 57 от 2.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г., III гр. о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., I гр. о. и по поставения от ответника М. Л. Ц. въпрос „длъжен ли е въззивният съд на основание чл. 266, ал. 3 ГПК да допусне изготвянето на своевременно поискана повторна съдебно-техническа експертиза, която първоинстанционният съд е отказал да допусне или в изпълнение на разпоредбата на чл. 195 ГПК за безпротиворечивото изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото, сам да назначи такава“ с цел преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Данните по делото са следните:
Ищецът Г. Г. се легитимира като собственик на дворно място в [населено място] от 2 дка, ведно с построената в него къща, тълкана и кош, при съседи: Ц. К., Х. А. и от две страни улици. До одобряване на действащия регулационен план на селото от 1997 г. имотът е бил с пл. № * и за него е отреден парцел *, кв. 35 по регулационния план от 1935 г., а по сега действия план е УПИ ***, кв. 35 с площ по скица 2150 кв. м., записан на наследници на Н. Т..
Ответникът М. Ц. се легитимира като собственик на дворно място с площ от 1500 кв. м., за което са отредени УПИ *** с площ 680 кв. м. и УПИ *** с площ 820 кв. м. в кв. 35, при съседи за целия имот: от две страни улици, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, заедно с построените в УПИ *** масивна жилищна сграда с РЗП 100 кв. м., лятна кухня с РЗП 84 кв. м. и три второстепенни сгради под общ покрив с РЗП 115 кв. м., съгласно договор за дарение от 2.11.2009 г. с праводатели Ц. Г. В. и М. Е. В., негови баба и дядо.
Предмет на спора по чл. 108 ЗС е към имотите на коя от страните принадлежи спорната площ, т.е. за имотната граница между поземлените имоти, като изхода на този спор обуславя и изхода на спора по негаторните искове за премахване на намиращите се в тази площ плътна стена, свързваща северния ъгъл на жилищната сграда на ищеца с пристройката към двуетажната жилищна сграда на ответника и засадените четири броя лози и изградения за тях асмалък, прихванат за покрива на къщата на ищеца.
Съдебно-техническата експертиза на вещото лице В. К. В. от 13.04.2013 г. установява фактическото състояние – насаждения, сгради и съоръжения и отстоянията им спрямо регулационната граница по действащия подробен устройствен план, одобрен 1997 г.
Съдебно-техническата експертиза на вещото лице М. Т. Г. от 10.01.2017 г. установява, че процесната двуетажна жилищна сграда на ответника не е нанесена в плана от 1997 г.; отстоянията на тази сграда и пристройките (баня и тоалетна) до регулационната линия по действащия подробен устройствен план от 1997 г.; разположението на канализационните тръби от имота на ответника, преминаващи през имота на ищеца, онагледено на приложена към заключението и начертана от вещото лице схема; вписванията в разписните листи към регулационния план от 1935 г., действал до 1997 г. и номерацията на урегулираните имоти по двата плана; съвпадане на регулационната линия по плана от 1935 г. и от 1997 г. (с приложени копия от двата плана, но не и на комбинирана скица).
Становището в съдебно-техническа експертиза на вещите лице К. С. С., Л. Б. А. и Г. Х. К. от 10.05.2017 г. е, че по регулационния план от 1997 г. има придаваема част от имот № *(на ответника) към имот № *(на ищеца), като не са открити данни за приложение на регулацията, поради което за имотна следва да се приеме границата по кадастралния план от 1997 г. (посочена с удебелен черен цвят на приложената скица); установено е отстоянието на двуетажната жилищна сграда и пристройките към нея до кадастралната линия по кадастралния план от 1997 г.
Според разширената съдебно-техническа експертиза на вещите лица С. И. С., К. И. И. и М. К. Ч. от 7.02.2018 г. в плана от 1997 г. има отразена ограда между имотите на страните, разположена по регулационната линия; вещите лица приемат наличие на придаваемо място от имот № * към имот № * и липса на данни за прилагане на регулацията; установяват, че към 1983 г. (въз основа на фотоснимка) и понастоящем между урегулираните имоти няма ограда; считат, че имотната граница минава по жилищната сграда и стопанските постройки в имота на ищеца.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Н. Т. И. от 15.05.2018 г. всички копия-извадки и оригинални картони на кадастрални и регулационни планове от 1935 г. и 1997 г. са изработени в мащаб 1 : 1000, което позволява наслагването и съпоставянето им; кадастралната граница по кадастралния план от 1997 г. съвпада напълно с регулационната граница по регулационния план от 1997 г., като в плана е отразено, че границата е материализирана с оградна мрежа; налице е съвпадане на три осови точки по плановете от 1935 г. и от 1997 г.; по плана от 1935 г. кадастралната и регулационната граница между двата имота не съвпада и липсват данни за прилагане на тази регулация. Към заключението е приложена скица, отразяваща регулационната граница по плана от 1997 г. и коментираната (според терминологията на вещото лице) граница, както и извадка-копия от плановете, но без комбинирана скица.
Въззивното производство е образувано от жалба на ответника М. Ц. с доводи относно изводите на първоинстанционния съд, основани на заключението на вещото лице Н. И., като е поискано назначаване на повторна експертиза. Въззивният съд е отхвърлил искането, тъй като по делото са приети три еднолични и две тройни експертизи, които са дали отговор на поставените въпроси.
По отношение спорът за собственост на спорната реална част, обусловен от извода коя е имотната граница между имотите на страните, въззивният съд е констатирал, че изводите на експертите се разминават по въпроса към кой имот е тази площ по действащия кадастрален и регулационен план. Посочил е, че едноличните приемат, че е към имота на ищеца, а тройните – че е към имота на ответника. Вещите лица от тройните експертизи са приели, че с одобрения през 1997 г. регулационен план е предвидено придаваемо място от 33 кв. м. от имота на ответника към имота на ищеца, като това регулационно изменение не е извършено до влизане в сила на ЗУТ, поради което съгласно § 8 ПР на ЗУТ е отпаднало и актуални са имотните граници между двата имота. Този извод е обоснован единствено от площта на имота на ищеца от 2000 кв. м. според документите за собственост и отразяването на този имот в действащия план с площ 2150 кв. м., като са се позовали и на приложеното по делото геодезическо заснемане, което са приели, че е извършено във връзка с § 8 ПР на ЗУТ. Въззивният съд е приел, че така направените изводи са необосновани и не следва да се кредитират, тъй като и двете тройни експертизи не са отчели и преценили наличието на предходната регулация на имотите, одобрена 1935 г., действала до 1997 г. и как и с каква площ собствения на ищеца имот е бил отразен по предходните регулационен и кадастрален план, съответно приложена ли е регулацията по този план, което с оглед чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ-отм., действал към 1997 г., би довело до отразяване на парцелните граници по плана от 1935 г. като имотни в действащия план от 1997 г. Произволен и несъответстващ на доказателствата по делото е и изводът на вещите лица, че геодезическото заснемане е с основание § 8 ПР на ЗУТ, тъй като видно от същото, то е извършено по искане на ответника с твърдения за грешка или непълнота в кадастралния план – молба на лист 122 от делото, в която не се твърди наличие на неприложена дворищна регулация по действащия план от 1997 г. За определяне наличие на придаваемо място от 33 кв. м., вещите лица са изходили единствено от това геодезическо заснемане, без да извършат собствена проверка, без да съпоставят действия план с предходния такъв.
Предвид необосноваността на двете тройни експертизи за принадлежността на спорната площ към имота на ответника, въззивният съд е счел, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключенията на едноличните експертизи и пълното, точно и обосновано заключение на вещото лице Н. И., извършено след съпоставяне положението на имотите в предходния регулационен план от 1935 г., когато за пръв път са урегулирани двата имота. Според нейното заключение с одобрените през 1935 г. кадастрален и регулационен план имотните и регулационните граници на двата имота не съвпадат, придаваеми места не са изплащани и регулацията не е приложена. По този план имотът на ищеца е с пл. № *, за който е отреден парцел * с площ 2124 кв. м., а по действащия регулационен план е отреден парцел *** с площ 2118 кв. м., като разликата в площта е в допустимите граници, поради което липсват придаваеми места. Поради неприлагане на предходния регулационен план, имотните граници по него са приети за кадастрална основа на новия план, в който имотната и регулационната граница между двата имота съвпада.
По тези съображения окръжният съд е приел, че спорната площ принадлежи към имота на ищеца, т.е., че имотната граница съвпада с регулационната по подробния устройствен план, одобрен през 1997 г.
По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: длъжен ли е въззивният съд на основание чл. 266, ал. 3 ГПК да допусне изготвянето на своевременно поискана повторна съдебно-техническа експертиза, която първоинстанционният съд е отказал да допусне или в изпълнение на разпоредбата на чл. 195 ГПК за безпротиворечивото изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото, сам да назначи такава:
Изводът на въззивния съд къде минава имотната граница между имотите на страните и съответно към кой имот е спорната площ е направен в противоречие с практиката на ВКС по т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с която е разяснено, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
Уредбата относно действието на дворищнорегулационен план и начините за прилагането му, като основание за съвпадане на имотна и регулационна граница, както и изискването на ЗУТ вътрешните регулационни граници да съвпадат с имотните (освен при съгласие на собствениците на съседните имоти) е императивна. Това налага във всички случаи, в които към изхода на спор за собственост или на негаторен иск, е относимо дали регулационна граница съвпада с имотната, съдът да формира извод коя е имотната граница. За целта съдът отчита нормативната уредба според която от влизане в сила през 1898 на Закона за благоустройство на населените места н Княжество България (отм.) г. до 1.01.2001 г., когато влизат в сила измененията на ЗТСУ (отм) от ДВ бр. 34/2000 г. дворищнорегулационния план има непосредствено отчуждително действие, т.е. докато действа плана границите на правото на собственост се определят от парцелните граници. Парцелните граници обаче стават имотни само ако регулацията е приложена. Ако регулацията не е приложена при създаването на нова дворищна регулация се изхожда от имотните граници. Указания по приложението на нормативната уредба за прилагане на дворищнорегулационен план и значението й при преценка границите на правото на собственост, са дадени с Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г., ОСГК на ВС, които указания са възприети в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК.
ЗУТ запазва действието на заварените при влизането му в сила дворищнорегулационни планове, но не и отчуждителното действие по отношение на придаваеми към съседни урегулирани имоти части, освен ако регулацията е приложена до влизане в сила на ЗУТ или по реда на § 6 ПР на ЗУТ. Ако регулацията не е приложена отчуждителното действие на дворищната регулация относно придаваемите части отпада съгласно § 8 ПР на ЗУТ и това е основание за изменение на подробния устройствен план. В последната хипотеза дори планът да не е изменен, границите на собствеността се определят от имотните граници, а не от регулационните.
За да може да формира изводи по приложението на тази нормативна уредба, е необходимо по делото да е назначена и приета експертиза, която да установи отразяването на границата между съседните имоти по първия наличен кадастрален план, съвпада ли тази граница с одобрената първа регулационна граница, отразяването на границата по последващите кадастрални и регулационни планове и съвпада ли с някоя от кадастралните или регулационни граници по предходните планове, както и основанието, на което са изработени и приети последващите планове, като заключението е придружено от скици по съответните планове и комбинирана скица с отразяване на евентуалното различно положение на кадастрална и регулационна граница от първия план до действащия понастоящем. Въз основа на установените от вещото лице факти за местоположението на кадастралната и парцелната граница по плановете, действали във времето и по действащия понастоящем план, както и основанието за приемане на следващите планове, съдът трябва да формира изводи: има ли придаваеми части между имотите на страните, като отчете, че ако по плана не е предвидено придаване по регулация, но фактически е изместена границата, то регулацията е незаконосъобразна и при спор следва да зачете действителната имотна граница; при изменение на регулацията или при приемане на нова регулация спазени ли са изискванията за трансформиране на парцелните граници по отменената регулация в имотни; приложим ли е § 8 ПР ЗУТ.
По основателността на касационната жалба на ответника в частта, с която е уважен искът по чл. 108 ЗС:
Възивното решение в тази част е постановено при нарушение задълженията на съда по изясняване на спора от фактическа страна чрез допускане на експертно заключение.
От една страна въпреки доводите във въззивната жалба на ответника, съдът не е съобразил, че експертите са дали заключение и по правни въпроси (за наличие на придаваеми части, за отпадане на отчуждително действие на дворищна регулация на основание § 8 ПР на ЗУТ, за това коя е имотната граница и съответно за собствеността на спорната част) като вместо да формира самостоятелни изводи по тези правни въпроси, е възприел мнението по тях на вещото лице Н. И..
Въпреки, че по делото са изслушани пет експертни заключения, съдът не е констатирал, че в тях липсват констатации за фактите, необходими за прилагане на посочената при отговора на поставения от ответника въпрос императивна нормативна уредба и формиране на извод коя е имотната граница между имотите на страните и съответно чия собственост е спорната площ. Експертизите установяват, че първия кадастрален и регулационен план за имотите на страните е от 1935 г., а следващите, които действат и понастоящем са от 1997 г., както и че кадастралната и регулационна граница по плана от 1935 г. между двата имота не съвпада, като са противоречиви заключенията съвпадат ли кадастралната и регулационна граница по плана от 1997 г. В експертните заключения липсват констатации, онагледени и с комбинирани скици, в какво се изразява несъвпадането между кадастралната и регулационната граница по плана от 1935 г., дали кадастралната и регулационна граница по плана от 1997 г. съвпада с кадастралната или регулационната граница по предходния план от 1935 г., на кое от основанията по чл. 32 ЗТСУ (отм.) е изработена и приета регулацията от 1997 г. (относимо при преценка предпоставките за прилагане на регулацията от 1935 г. и съвпадане на имотната граница с регулационната съгласно тази регулация съобразно хипотезите, разяснени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г., ОСГК на ВС). Едва след изясняване на тези факти съдът може да формира извод, преценявайки и останалите доказателства по делото, вкл. и гласните, дали действащата регулация, одобрена през 1997 г., е изходила от действителната имотна граница между имотите на страните, налице ли са придаваеми части от единия имот към другия, респ. приложим ли е § 8 ПР ЗУТ.
Липсата на преценка по чл. 201 ГПК доколко експертите са изяснили релевантните факти и доколко заключенията им са обосновани, както и неизпълнение задължението по чл. 197, ал. 1 ГПК съдът да формулира задачата на вещото лице за изясняване спора от фактическа страна с оглед необходимостта от приложение на императивна нормативна уредба (вместо да препраща към задачите, формулирани от страните, част от които изискват мнение на вещите лица по правни въпроси), са довели до постановяване на неправилно решение.
Поради изложеното въззивното решение в частта, с която е уважен иска по чл. 108 ЗС следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане с оглед необходимостта от изслушване на ново експертно заключение, в чиято задача следва да се включи освен установяване на вече посочените правнорелевантни факти и ясно и точно индивидуализиране на реалната част, заключена между разминаващите се кадастрална и регулационна линия по плана от 1935 г., респ. между тях и кадастралната и регулационна граница по плана от 1997 г. и онагледяването им с комбинирана скица. В зависимост от извода си коя е вярната имотна граница, съдът следва да индивидуализира и спорната реална част в диспозитива на съдебното решение, като принадлежаща изцяло или отчасти към имота на някоя от страните. При тази индивидуализация съдът не е обвързан от посочената от страните площ в квадратни метра, доколкото площта на имота е функция на границите му, а не индивидуализиращ белег на вещното право, поради което не може да се приеме, че първоинстанционното решение, с което ревандикационният иск е отхвърлен за разликата между 20 кв. м. и претендираните 26 кв. м. е влязло в сила като необжалвано.
По отношение предявените искове по чл. 109 ЗС.
По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателства за тях:
Трайна е тълкуването в практиката на ВКС, включително и в посочените в определението по чл. 288 ГПК решения по чл. 290 ГПК, че въззивният съд е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира някои от тези факти за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.
Изводите на въззивния съд, че построената в имота на ответника двуетажна жилищна сграда не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост са направени в противоречие с практиката на ВКС по поставения от ищеца въпрос, доколкото при формираните им не е обсъдена констатацията на вещото лице Н. Т., че двуетажната жилищна сграда в имота на ответника е с двускатен покрив, като единия скат е обърнат към имота на ищеца и водите се изливат в този имот.
По основателността на касационните жалби против въззивното решение по исковете по чл. 109 ЗС.
В тази част въззивното решение също е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане с оглед необходимостта от изслушване на експертни заключения.
Искът за премахване на четири броя лози, засадени в спорната реална част, е уважен единствено с оглед извода на съда, че тази реална част принадлежи към имота на ищеца. Неправилността на решението по иска по чл. 108 ЗС обуславя и неправилност на решението по иска по чл. 109 ЗС относно посочените насаждения и при новото разглеждане на делото съдът следва да прецени основателността на този иск с оглед изводите си къде е имотната граница между имотите на страните и съответно към кой от тях принадлежи реалната част, в която са засадени лозите.
По отношение искът за премахване на изградения асмалък (който е уважен единствено, тъй като е изграден в спорната реална част) съдът при новото разглеждане на делото следва да прецени основателността на този иск не само с оглед принадлежността към имота на ищеца, респ. на ответника на терена, върху който е изграден, но и установения по делото факт, че е прихванат за покрива на сградата в имота на ищеца.
По тези два иска ищецът е претендирал, че лозите и асмалъка засенчват жилищната му сграда. В тази връзка съдът следва да изясни чрез експертно заключение налице ли е такова засенчване и ако да, необходимо ли е за преодоляване на нарушението премахване на всички насаждения и целия асмалък или е достатъчно премахване на част от тях, като вещото лице посочи и конкретните действия, които следва да извърши ответникът.
Искът за премахване на плътна стена, изградена перпендикулярно на границата между имотите и свързваща северния ъгъл на жилищната сграда на ищеца със северната пристройка към жилищната сграда на ответника е свързан с твърденията, че стената е изградена в спорната реална част, пречи на ищеца свободно да се движи в имота си и да извършва ремонтни дейности по сградата си и засенчва част от двора му. По делото е установено, че в спорната реална част, така както е индивидуализирана от ищеца, попада 1 метър от тази стена, а 0.28 м са в имота на ответника. При новото разглеждане на делото съдът въз основа на експертно заключение следва да формира извод не само дали стената навлиза в имота на ищеца, но и дали съществуването й пречи на достъпа му до стените на сградата му и дали засенчва част от двора му и съответно необходимо ли е за преодоляване на нарушението премахване на цялата стена или е достатъчно частично премахване и какви конкретни действия следва да предприеме ответникът.
По иска за премахване на два броя отходни тръби ищецът е твърди, че същите излизат от жилищната сграда на ответника, преминават през спорната реална част и през неговия имот по протежение на стената на жилищната му сграда. Съдът е приел тези факти за установени, позовавайки се на заключението на вещото лице Н. И. и е постановил премахване на два броя отходни тръби РVС ф 110 по повърхността открито, които след незаконно изградената масивна ограда между двете жилищни сгради в двата имота са вкопани в имота на ищеца, зад жилищната му сграда по дължина и излизат на тротоара, без да посочи конкретното местоположение на тези тръби словесно или чрез препращане към скица на вещо лице и дали задължава ищеца да даде достъп на ответника до имота си за изпълнение на съдебното решение. При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени доколко е обосновано заключението на вещото лице М. Г. и отразява ли приложената от нея схема на разположение на канал достатъчно точно и ясно местоположението на отходните тръби, респ. необходимо ли е ново експертно заключение, което да установи тези обстоятелства. При извод за основателност на този иск съдът следва да посочи конкретните действия, които ответникът следва да предприеме за премахване на нарушението, а ако това изисква действия в имота на ищеца, и конкретните задължения на ищеца във връзка с изпълнение на съдебното решение.
Искът за премахване на двуетажната жилищна сграда и пристройките към нея от 7 кв. м. и 6 кв. м. е основан на твърденията, че са изградени и в нарушение на изискуемото отстояние от имотната граница, като засенчват значителна площ от имота на ищеца и жилищната му сграда, чиито стени се навлажняват и рушат. Наличието на частично рушене на мазилката на цокъла на сградата на ищеца е констатирано от вещото лице В. В., вещите лица С. С., К. И. и М. Ч. (които освен наличието на участъци с частично овлажняване и нарушаване целостта на мазилката, установяват, че не е предвидено отвеждане на повърхностните води от покрива и видимо наличие на дострояване) и от вещото лице Н. И.. При новото разглеждане на делото съдът следва да формира извод нарушение ли са отстоянията от имотната граница за изграждане на сграда на основното застрояване и на сгради на допълващото застрояване в зависимост от извода си къде минава действителната имотна граница между имотите на страните. Съдът следва да прецени и налице ли е противоречие в изслушаните експертни заключение, съответно обосновани ли са същите с оглед специалните знания на вещите лица, съответно необходимо ли е изслушване на ново заключение по поставените въпроси. С оглед твърдението на ищеца че съществуващите в имота на ответника жилищна сграда и пристройки към нея водят до овлажняване и рушене на стените на собствената му жилищна сграда и констатациите в част от изслушаните съдебни заключения за начина на отвеждане на покривните води съдът следва да изслуша съдебна експертиза, включваща и вещо лице конструктор дали овлажняване и рушене на стените на сградата на ищеца е свързано с начина на оттичане на покривните води от сградите на всяка от страните и ако е налице връзка какви конкретни действия следва да предприеме всяка от страните за преустановяване на увреждането. С оглед твърдяното засенчване и увреждане на сградата и въз основа на установените от експертиза необходими конкретни действия, съдът следва да прецени и дали за преодоляване на евентуално създадените на ищеца пречки е необходимо премахване на двуетажната жилищна сграда и пристройките към нея в имота на ответника или това е възможно чрез други действия (например по отвеждане на покривните води) и да предпише конкретно какво следва да извърши ответникът.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по претенцията на страните за възстановяване на направените в настоящото производство разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ПРИСЪЕДИНЯВА ч. гр. д. № 2582 по описа за 2021 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, образувано по частна жалба на М. Л. Ц. против определение, обявено в регистъра по чл. 235 ГПК на 16..12.2020 г., том 65, стр. 124, № 79, с което е оставено без уважение искането му за изменение на въззивното решение от 30.07.2020 г., обявено в регистъра по чл. 235 ГПК на 10.08.2020 г., том 64, стр.10, № 7, постановено по гр. д. № 83 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Монтана в частта за разноските към гр. д. 2583/2021 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, образувано по касационни жалби на Г. Т. Г.-Г. и М. Л. Ц. против решение от 30.07.2020 г., обявено в регистъра по чл. 235 ГПК на 10.08.2020 г., том 64, стр.10, № 7, постановено по гр. д. № 83 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Монтана.
ОТМЕНЯ решение от 30.07.2020 г., обявено в регистъра по чл. 235 ГПК на 10.08.2020 г., том 64, стр.10, № 7, постановено по гр. д. № 83 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Монтана.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Монтана.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |