О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№137

гр. София, 16.03.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 936 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищците „Родопи“ АД, [населено място] и „Растер“ ООД, [населено място] чрез процесуалния им представител адв. Р. П. и на ответника „Софийски имоти“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител юрк. Ц. К. срещу решение № 2785 от 13.12.2019г. по гр. дело № 2628/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав.
Касаторите – ищци „Родопи“ АД и „Растер“ ООД обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 800 от 04.02.2019г. по гр. дело № 9259/2015г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 20 състав в следните части: 1/ частта, с която е отхвърлен предявеният от „Растер“ ООД против „Софийски имоти“ ЕАД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за разликата над 52 388 лв. до пълния предявен размер от 75 030 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване чрез държане на временен търговски обект - магазин „Средец“ /бивш магазин „Бонжур“/, с административен адрес: [населено място], [улица], за периода от 26.05.2009г. до 15.02.2014г.; 2/ частта, с която е отхвърлен предявеният от „Родопи“ АД против „Софийски имоти“ ЕАД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за разликата над 2 056 лв. до пълния предявен размер от 6 431 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване чрез държане на процесния временен търговски обект за същия период. Правят оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевират доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС:
1/ „Ползват ли се със СПН правопораждащите факти, установени с влязло в сила решение по частичен иск, при предявяване на иск за пълния размер на вземането?“
2/ „Допустимо ли е в производството по иск за пълния размер на вземането да се събират доказателства за факти, които са установени с влязло в сила решение по частичния иск?“.
Поддържат също, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът „Софийски имоти“ ЕАД, [населено място] оспорва касационната жалба на ищците и прави възражения за липса на твърдените предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищците част, тъй като поставените въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС. В представения писмен отговор излага и доводи за правилност на въззивния съдебен акт в съответната част за отхвърляне на исковете.
Касаторът – ответник „Софийски имоти“ ЕАД, [населено място] обжалва въззивното решение в следните части: 1/ частта, с която е потвърдено решение № 800 от 04.02.2019г. по гр. дело № 9259/2015г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 20 състав в частта, с която „Софийски имоти“ ЕАД е осъдено да заплати на „Растер“ ООД на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 52 388 лв., представляваща част от сумата 62 388 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване чрез държане на временен търговски обект - магазин „Средец“ /бивш магазин „Бонжур“/, с административен адрес: [населено място], [улица], за периода от 26.05.2009г. до 15.02.2014г., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2015г. до окончателното плащане; 2/ частта, с която е потвърдено решение № 800 от 04.02.2019г. по гр. дело № 9259/2015г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 20 състав в частта, с която „Софийски имоти“ ЕАД е осъдено да заплати на „Родопи“ АД на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 2 056 лв., представляваща част от сумата 12 056 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване чрез държане на процесния временен търговски обект за същия период; 3/ частта, с която след отмяна на определение № 14270 от 11.06.2019г. по гр. дело № 9259/2015г. на Софийски градски съд, I ГО, 20 състав е изменено решение № 800 от 04.02.2019г. по гр. дело № 9259/2015г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 20 състав в частта за разноските и „Софийски имоти“ ЕАД е осъдено да заплати на „Растер“ ООД и „Родопи“ АД сумата от още 200 лв. за всеки, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът – ответник релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ „Формираната СПН на решението по предявен частичен иск разпростира ли се и по отношение на площта като елемент от размера на претендираното обезщетение в последващия исков процес за цялото вземане?“ - противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС.
2/ „При установяване в последващия исков процес за цялото вземане, че част от площта, която формира размера на обезщетението, е с неограничен достъп не само за ищеца, но и за всяко трето лице, следва ли да се ангажира гражданска отговорност на ответника да заплати обезщетение на ищеца и за тази свободна площ?“ - противоречие с решение № 398 от 06.08.2014г. по гр. дело № 1933/2013г. на ВКС, IV г.о., решение № 247 от 04.12.2014г. по гр. дело № 919/2014г. на ВКС, IV г.о., решение № 193 от 02.12.2010г. по т. дело № 1087/2009г. на ВКС, II т.о. и решение № 293 от 30.09.2015г. по гр. дело № 119/2015г. на ВКС, IV г.о.
3/ „В новия исков процес за пълния размер на обезщетението въззивният съд задължен ли е да обсъди всички доказателства досежно определяне размера на обезщетението /и по отношение на площта/ и при постановяване на решението да се съобрази със защитните средства на ответника, нерелевирани в процеса по частичния иск?“ - противоречие с ППВС № 1 от 13.07.1953г., решение № 65 от 30.07.2014г. по гр. дело № 1656/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 209 от 15.08.2014г. по гр. дело № 6203/2013г. на ВКС, IV г.о.
По отношение на първия и втория въпрос касаторът – ответник поддържа също основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК.
„Родопи“ АД и „Растер“ ООД оспорват касационната жалба на „Софийски имоти“ ЕАД и правят възражение за липса на твърдените от ответника предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от него част. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са редовни от външна страна - подадени са от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Въззивният съд е приел за безспорно, че между насрещните страни е проведено предходно исково производство по гр. дело № 25332/2014г. на Софийски районен съд, приключило с влязло в сила решение, с което са уважени частичните искове на „Родопи“ АД и „Растер“ ООД срещу „Софийски имоти“ ЕАД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване чрез държане на временен търговски обект - магазин „Средец“ /бивш магазин „Бонжур“/, с площ от 196 кв. м., находящ се в западната част на имот с идентификатор 68134.100.333 по кадастрална карта на [населено място] за периода 26.05.2009г. – 15.02.2014г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 14.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Позовал се е на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът относно възникването на правоотношението и неговата правна квалификация. С оглед на това и предвид съдържанието на диспозитива на решението на СРС, решаващият съдебен състав е счел, че ответникът „Софийски имоти“ ЕАД не може да оспорва следните факти: наличието на обогатяване на ответника за сметка на ищците; липсата на основание за това обогатяване; ползваната без правно основание част от имот с идентификатор 68134.100.333 по кадастралната карта на [населено място], която е с площ 196 кв. м.; периода, в който имотът е ползван от ответника. Поради това въззивният съд е заключил, че не следва да се произнася по всички оплаквания и възражения на ответника, тъй като са пряко свързани с правопораждащите субективното право факти, с изключение на възражението за изтекла погасителна давност по отношение на част от претенцията.
Въз основа на приетото заключение по допуснатата тройна СТЕ и при съобразяване, че обезщетението за 1 кв. м. от ползвания от ответника без правно основание имот, определено на база средния пазарен наем за сходни имоти, е в размер 584,52 кв. м., ползваната част от имота, притежаваните от ищците идеални части от имота, както и уважените частични искове на ищците в размер по 10 000 лв. всеки, апелативният съд е приел, че предявените искове са основателни за сумата от 2 056 лв. по отношение на „Родопи“ АД и 52 388 лв. по отношение на „Растер“ ООД.
Счел е за неоснователни оплакванията на ищците за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при определяне на размера на вземанията им. Изложил е съображения, че съдът основава изводите си само на допуснатите и приети по висящото исково производство доказателства и доказателствени средства, като е недопустимо да се позовава на заключението по СТЕ, което е прието по друго дело. Изтъкнал е, че страната е имала възможност да оспори тройната СТЕ и да поиска допускането на повторна тройна експертиза, позовавайки се на разминаването между двете заключения.
По отношение на релевираното от „Софийски имоти“ ЕАД възражение за изтекла погасителна давност, въззивният съд е изложил съображения, че ответникът е бил длъжен да изчерпи всички свои възражения срещу съществуването на претендираното право в срока за отговор, тъй като производството по делото се е развило по реда на чл. 131 ГПК с еднократна размяна на книжа. Констатирал е, че възражението е направено в първото по делото съдебно заседание, като липсват уважителни причини за предявяването му в по – късен етап от процеса. С оглед на това, въззивният съд е приел, че правилно възражението не е разгледано по същество от първоинстанционния съд.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният първи въпрос от изложението на касаторите „Родопи“ АД и „Растер“ ООД и поставеният първи въпрос от изложението на касатора „Софийски имоти“ ЕАД следва да бъдат разгледани общо, доколкото са със сходно съдържание и касаят обхвата на силата на пресъдено нещо на решението по уважен частичен иск и нейното значение в последващ процес относно остатъка от вземането. Въпросите са релевантни за спора, но не обосновават извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същите попадат в обхвата на т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В съобразителната част на Тълкувателното решение е посочено, че в хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна СПН. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на спора, и с оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, като е приел, че предвид съдържанието на диспозитива на влязлото в сила решение по гр. дело № 25332/2014г. на Софийски районен съд ответникът не може да оспорва фактите относно наличието на обогатяване на ответника за сметка на ищците, липсата на основание за това обогатяване, ползваната без правно основание част от недвижим имот с площ 196 кв. м., периода, в който имотът е бил ползван от ответника, и като е изложил аргументи, че не следва да се произнася по оплакванията на ответника, пряко свързани с правопораждащите субективното право факти, с изключение на това за изтекла погасителна давност по отношение на част от претенцията, въззивният съд не се е отклонил от задължителната съдебна практика на ВКС.
Вторият въпрос, формулиран в изложението на „Родопи“ АД и „Растер“ ООД, и вторият и третият въпроси, поставени в изложението на „Софийски имоти“ ЕАД, също следва да бъдат разгледани общо, доколкото са относими към събирането на доказателства за размера на претендираното обезщетение по чл. 59 ЗЗД за ползване на имота от ответника без правно основание, и за ползваната част от имота, поради което са релевантни за спора. Тези въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в горепосоченото Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Извън посоченото, решението по уважения частичен иск по чл. 59 ЗЗД не се ползва със СПН по отношение на останалата част от размера на обезщетението. В случая въззивният съд е зачел СПН относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право на влязлото в сила съдебно решение, с което изцяло са уважени предявените частични искове по чл. 59 ЗЗД, а именно: ползваната без правно основание част от имот с идентификатор 68134.100.333 по кадастралната карта на [населено място], която е с площ 196 кв. м.; периода, в който имотът е ползван от ответника; наличието на обогатяване на ответника за сметка на ищците; липсата на основание за това обогатяване. Цитираната от касатора – ответник практика на ВКС е неприложима, тъй като е постановена преди Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на поддържаното от касаторите – ищци основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд в отхвърлителната му част, предвид несъответствие на размера на обезщетението за 1 кв. м. от ползвания от ответника без правно основание имот - 584,52 кв. м. /при общ размер 114 565,92 лв./, спрямо приетата СПН на влязлото в сила решение по частичните искове за ползваната част от имота - 196 кв. м., и спрямо приетата за дължима част от обезщетението при уважени частични искове в размер по 10 000 лв. всеки - 2 056 лв. за „Родопи“ АД и 52 388 лв. за „Растер“ ООД, съобразно притежаваните от ищците идеални части от имота – 4/32 ид. части за „Родопи“ АД и 20,7/43 ид. части – за „Растер“ ООД.
Доводът на касатора – ответник за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от него част по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е неоснователен, предвид наличието на задължителна практика на ВКС, която е съобразена от въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора разноски на „Софийски имоти“ ЕАД за подадената от него касационна жалба не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът – ответник „Софийски имоти“ ЕАД следва да заплати на „Родопи“ АД сума в размер 1 500 лв. и на „Растер“ ООД сума в размер 4 800 лв. - направени от тях разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговори на касационната жалба на „Софийски имоти“ ЕАД.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2785 от 13.12.2019г. по гр. дело № 9259/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, XII състав в частта, с която е потвърдено решение № 800 от 04.02.2019г. по гр. дело № 9259/2015г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 20 състав в следните части: 1/ частта, с която е отхвърлен предявеният от „Растер“ ООД против „Софийски имоти“ ЕАД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за разликата над 52 388 лв. до пълния предявен размер от 75 030 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване чрез държане на временен търговски обект - магазин „Средец“ /бивш магазин „Бонжур“/, с административен адрес: [населено място], [улица], за периода от 26.05.2009г. до 15.02.2014г.; 2/ частта, с която е отхвърлен предявеният от „Родопи“ АД против „Софийски имоти“ ЕАД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за разликата над 2 056 лв. до пълния предявен размер от 6 431 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване чрез държане на процесния временен търговски обект за същия период.
УКАЗВА на касаторите – ищци в едноседмичен срок от съобщението да представят документи за внесена държавна такса по сметка на ВКС на РБ на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в следните размери: „Растер“ ООД – 452,84 лв.; „Родопи“ АД – 87,50 лв.
След представяне на вносните документи в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2785 от 13.12.2019г. по гр. дело № 9259/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, XII състав в останалата част.
ОСЪЖДА „Софийски имоти“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 6 да заплати на „Родопи“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сума в размер 1 500 лв. /1 500 лв./ и на „Растер“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сума в размер 4 800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/ - направени от тях разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговори на касационната жалба на „Софийски имоти“ ЕАД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.