О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 83 София, 04.04.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 31.03.2016 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря изслуша докладваното от съдията Златка Русева ч.гр.дело № 1094 по описа за 2015 година Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№206 от 12.01.2015г., подадена от [фирма], [населено място], представлявано от адв. А. Б., срещу определение №2437 от 19.12.2014г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в.ч.гр.д.№1381/2014г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение №2730 от 01.10.2014г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр.д.№1465/2014г.-за оставяне без разглеждане като недопустим предявеният от [фирма] срещу [фирма], [населено място],иск за признаване за установено по отношение на този ответник, че ищецът е собственик на подземна тръбна и кабелна далекосъобщителна мрежа за пренос на телевизионни програми, данни, мултимедийни съобщения и доставка на интернет на територията на [населено място], кв.Д. В. и [населено място] и е прекратено производството по делото в тази му част. В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място] в писмения си отговор, подаден чрез пълномощника му адв.И. Н., счита че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното определение и моли същото да не се допуска, а по същество,счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът заявява, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като поставя следните въпроси: 1.За наличието на правен интерес от водене на установителен иск за собственост срещу лицето, което вече е прехвърлило правата си с договор, при положение, че по същото дело вещно-прехвърлителното действие на договора е отречено поради това, че е прехвърлен чужд имот; 2.Представлява ли разпореждането с вещ, извършено от несобственик, оспорване правото на действителния собственик и такова действие, с което се засяга правото на собственост на действителния собственик. Като излага доводи, че така поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №289 от 10.03.2014г., постановено по гр.д.№3412/2013г. на ВКС, І г.о. С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск, за наличието на която съдът следи служебно. С предявения иск [фирма] цели установяване на свое право на собственост върху процесния имот със сила на пресъдено нещо. Тъй като в исковата молба е релевиран довод, че първият ответник [фирма],П. не е бил собственик на обекта, предмет на иска, поради което не е бил в състояние да се разпореди в полза на втория ответник [фирма],В. не е налице правен интерес от предявения иск срещу първия ответник.,още повече, че процесният обект е бил прехвърлен от първия на втория ответник преди предявяването на иска. Съгласно приетото в т. 3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, в т.3Б налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. При тези данни, настоящият състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Такова действие е и извършването на прехвърлителна сделка от несобственик /разпореждането с чужда вещ/, тъй като с това правно действие несобственикът в най-сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик, като конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ. В тази хипотеза, ако собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално неикономично. Затова действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост /т.3Б от ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК/. С оглед дадения отговор на правния въпрос,обжалваното въззивно определение,с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд,с което предявеният срещу [фирма],гр.П. е оставен без разглеждане като недопустим,поради липса на правен интерес е неправилно. Ето защо,следва да се отмени обжалваното въззивно определение,с което се потвърждава горепосоченото определение на първоинстанционния съд-Пловдивски окръжен съд и делото се върне на последния за разглеждане на така предявения иск. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2437/19.12.2014г. на Пловдивски апелативен съд, Гражданско отделение, І с-в, постановено по ч.гр.д.№1381/2014г. по описа на същия съд. ОТМЕНЯ определение №2437/19.12.2014г. на Пловдивски апелативен съд, Гражданско отделение, І с-в, постановено по ч.гр.д.№1381/2014г. по описа на същия съд,с което е потвърдено определение №2730 от 01.10.2014г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр.д.№1465/2014г. ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от [фирма] срещу [фирма],гр.П. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: