Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
С о ф и я, 31 я н у а р и 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 я н у а р и 2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
КАПКА КОСТОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 2090/2012 година.
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане от осъдения Н. Д. А. от К., в момента в затвора Б. дол, на основание чл.420, ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение от 24.04.2012 г., постановено по ВНОХД № 113/2012 г. от Кюстендилския окръжен съд, с доводи за наличие на всички основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и алтернативни искания за отмяната му и оправдаване на А. по предявеното му обвинение, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и накрая, за изменяването му с намаляване на размера на наложеното му наказание до справедлив такъв.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането.
Осъденият Н. А., лично и чрез защитника си адв.И.П. от АК-К. моли искането да бъде уважено.
Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:
С присъда № 16 от 21.02.2012 г., постановена по НОХД № 904/2011 г. на районен съд-Кюстендил отговорността на подсъдимия Н. Д. А. от К., в момента в затвора Б. дол, е ангажирана за престъпление по чл.354а, ал.3 вр.ал.1 от НК, осъществено на 28.02.2011 г. в К. и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 година, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
В тежест на осъдения са присъдени направените по водене на делото разноски и е разпоредено наркотичното вещество да се отнеме в полза на държавата.
Присъдата е била проверена от окръжен съд-Кюстендил по въззивна жалба на защитника на осъдения адв.И.П. от АК-К. заради неправилността й, изразяваща се в постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствените материали, необосноваността й, незаконосъобразност с оглед неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и оневиняването му по предявеното обвинение, алтернативно, но като основно поддържано във въззивните прения - за намаляване на размера на наложеното му наказание, като с въззивното си решение окръжният съд я е потвърдил изцяло.
В искането от 12.10.2012 г. лично от осъдения С., като се ангажират всички допустими основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на изводите на двете съдебни инстанции по правно релевантните на обвинението факти, последвано от неправилното приложение на материалния закон и до несправедливото му осъждане за деяние, което не е извършил, като отправя искания за отмяната и на двата съдебни акта и оневиняването му от касационната инстанция, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда и накрая, за изменяване на решението и намаляване до справедлив размер наказанието му лишаване от свобода.
В тази насока са и доводите на защитника на осъдения адв.П., развити в писменото й изложение.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет решение, неподлежащо на проверка по касационен ред, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Доводите на осъдения А. в искането му повтарят наведените в съдебните прения от защитата му пред въззивната инстанция за недоказаност на авторството му при осъществяване на деянието, възразявайки срещу възприетите за достоверни показания на св.А.И. и на полицаите, както и на констатациите при огледа на таксиметровия автомобил за намирането на наркотичното вещество, което неоснователно се свързвало с него. В тази насока се позовава на заинтересоваността им да му припишат извършването на престъплението, като оспорва лекият автомобил да е таксиметров, св.И. да осъществява таксиметрова дейност, на пропуски при изземване на наркотичното вещество от автомобила, от чиято опаковка не били снети дактилоскопни следи, като претендира и подкрепа на неговата теза в показанията на св.Л., които неоснователно били игнорирани от съдилищата.
Въззивният съд е възприел приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като е отговорил на доводите на защитата защо също не възприема тезата на осъдения А. да няма нищо общо с намерения в таксито наркотик. Голословно е възражението му, че било недоказано св.И. да се е занимавал с таксиметрова дейност, след като е установено той многократно да го е превозвал именно като такъв в рамките на града им, а и няма друга причина в онзи момент осъденият да се намира в неговия автомобил. Показанията на последния са били подкрепени както от тези на полицейските служители В. и К., така също и от поемните лица св.С. и св.П., които потвърждават при огледа на автомобила и изземването на наркотичното вещество да е присъствал и А., който пожелал да се договори със св.К. за доставката му до „адресата”, но след като това не се приело, отказал да съдейства на разследването. Законосъобразно е отговорено на доводите на защитата защо е допустим разпитът на полицейските служители, за липсата на нарушение на чл.156, ал.3 от НПК при огледа на автомобила, като направените при него констатации са фиксирани във фотоалбума към протокола за оглед, за което свидетелстват еднопосочно и двете поемни лица. Друг е въпросът, че е имало възможност да се използват и други доказателствени средства за доказване на авторството на деянието, но и така събраните и обсъдени са позволили на съда да направи достатъчно категорични и житейски обосновани изводи в тази насока. Всъщност, пред окръжния съд осъденият е признал вината си, молейки със защитника си за намаляване на размера на наложеното му наказание, без това да е повлияло на прецизността на въззивната проверка. Анализът на съда на доказателствената съвкупност е съобразен с изискванията на чл.14 и чл.107, ал.3 от НПК, като са изложени убедителни съображения относно изведените релевантни на обвинението факти и не е налице порок при формиране на вътрешното му убеждение. С това въззивният съд е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК и не е налице основание за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Извън оспорването на авторството на деянието не се навеждат каквито и да е други доводи за неправилното приложение на материалния закон. Съдът се е съгласил А. да понесе отговорност за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК за държането на наркотичното вещество, каквото е внесеното срещу него обвинение, но като му е било спестено по-тежкото обвинение по чл.354а, ал.1, пр.1-во или по ал.2, т.4 от НК с оглед установеното, че той го „транспортира” (държи) за предаване другиму с цел бъдещото му разпространение и наличието на опасен рецидив на деянието му, обстоятелства, които не са съобразени от прокурора. При така възприетите факти няма как да бъде уважено искането на осъдения да бъде оневинен от касационната инстанция, а при така възприетата позиция от прокуратурата няма основание за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за отежняване на положението му. Или, ако има неправилно приложение на материалния закон, то е в полза на осъденото лице и няма как това да се коригира при иницииралото настоящата проверка негово искане. Не е налице и основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за възобновяване на делото.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Съдът е обсъдил всички относими към тежестта на дължимата му се санкция обстоятелства и убедително е защитил необоходимостта от изолирането му за един по-продължителен период от време заради както високата обществена опасност на извършеното, с оглед на количеството и сравнително високата стойност на наркотика, така и нарастващата обществена опасност и на самия него като престъпен деец, който от крадец се е „преквалифицирал” в участник в мрежа за разпространение на наркотици, въпреки че това обстоятелство е останало вън от обвинението му. ВКС също не намира основание за коригиране на наложената му кумулативна санкция, необходима за постигане на целения в чл.36 от НК възпитателен ефект. Няма наведени доводи в искането против размера на наказанието глоба и основание за произнасяне на ВКС по този въпрос. Не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за изменяване на въззивното решение и потвърдената с него присъда.
Искането на осъдения А. в цялост се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Д. А. от К., в момента в затвора Б. дол за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение от 24.04.2012 г., постановено по ВНОХД № 113/2012 г. от Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |