1 Р Е Ш Е Н И Е № 542 гр.София, 09 декември 2010 г. в името на народа Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Фиданка Пенева с участието на прокурора Димитър Генчев и при секретаря Лилия Гаврилова , разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 342/2010 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Ч. В. Ц. против решение № 145 от 27.04.2010 год. по внохд № 157/2010 год. на Софийски апелативен съд. Касационната жаба изготвена от адв.Т. и допълнението към нея от адв.П. са на посочените в чл.348 ал.1, т.т.1 и 2 НПК основания.Доводите за това са, че вътрешното убеждение на съдилищата по фактите е изградено в нарушение на чл.14 НПК.Не са отстранени и обсъдени противоречията в показанията на основните свидетели.В разпитите си св.М. на досъдебното производство и в съдебно заседание е давал противоречиви показания за повода подсъдимия да предложи подкупа, да не му поставят белезници, или да бъде освободен.Св.Й., който е бил в екип със св.Я. и се е намирал в автомобила управляван от подсъдимия към полицейското управление, не е чул да предлага пари на другия, за да бъде освободен.Св.П., който се е намирал в близост до полицаите при поставянето на белезниците, както и другите присъствали полицаи, също не установяват да се е водил такъв разговор.В себе си подсъдимият е имал 345.00 лв., които е логично да предложи като подкуп, а не твърдените от свидетелите.Не е имал такива суми, не ги е показвал и не имал решимост да ги даде.Това е само предложение, което не е имал намерение да извърши и затова деянието е несъставомерно.Ако се приеме, че деянието е осъществено, то не е обществено опасно и следва да се приложи чл.9 ал.2 НК.С решението си въззивният съд е преквалифицирал деянието, като е приел, че е извършено престъпление при условията на чл.26 НК, без да го оправдае по първоначалното обвинение.Не е посочено дали е приложен закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, а общата сума от 1 500.00 лв. е по-голяма от сумата по което е да е от двете отделни престъпления по обвинителния акт, което неоправдано утежнява наказателно правното положение на подсъдимия и представлява съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо и правото на защита.Допуснатите процесуални нарушения са довели да неправилно приложение на материалния закон, което според защитата е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.В съдебно заседание поддържа жалбата. Прокурорът даде заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 406 от 01.12.2010 год. по нохд № 1953/2009 год., Софийски градски съд е признал подсъдимия Ч. В. Ц. в извършени две престъпления по чл.304 ал.1 НК и след като е определил еднакво наказание за всяко едно от тях, наложил по реда на чл.23 НК обща санкция от една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от по три години и глоба от 1 000.00 лв. С обжалваното решение присъдата изменена, като съдът е преквалифицирал извършените две деяния от подсъдимия в едно продължавано престъпление по чл.304 ал.1, пр.1, вр. с чл.26 НК.В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. По същество в жалбата се оспорва приетата достоверност на доказателствените източници от инстанциите по същество, което сочи на необоснованост и не е касационно основание за проверка на решението.Направените възражения във връзка направените доводи за неотчетени противоречия в показанията на полицейските служители и несъставомерност на деянието са идентични с поддържаните и пред въззивния съд.Същият подробно се е занимал с тях и е изложил убедителни съображения защо не ги приема за основателни / на л.3 до л.5 абз.1 от мотивите на решението/.Посоченото в тях се основава на събраните и правилно преценени доказателства и се споделя от касационната инстанция.Правилна е констатацията, че липсват съществени непълноти и противоречия в показанията на двете полицейски двойки при осъществяване на полицейската акция, за направените от подсъдимия, предложения към тях за подкуп, съответно за 1 000.00 и 500.00 лв., за да не бъде задържан, а по-късно и отведен в управлението, за извършване на процесуално следствени действия, във връзка със сигнал за извършена от него кражба.Непосредствено след това свидетелите М. и Я. за изготвили докладни записки до началника на управлението, с описания на станалото, повода и сумите които са им били предложили като подкуп.Свителите Х. и Й. са докладвали за това пред дежурния офицер.При разпитите си на досъдебното производство /на два пъти/ и в съдебно заседание еднопосочно, непоколебимо и категорично пресъздават обстановката при задържането на подсъдимия, транспортирането му до полицейското управление и изказаните, но различни във времето предложения за подкуп с точно инкриминираните суми.Поради това е невярно твърдяното в жалбата, че присъстващия на предната седалка в автомобила-св.Й. в екип със св.Я., не е чул да се води разговор, в който подсъдимия да е предлагал пари, за да бъде освободен.Другите полицейски служители, като пеши патрул са пристигнали по късно и останали да запазят местопроизшествието при разбития автомобил и не са присъствали на разговорите, но по-късно св.Б. е разбрал от колегите, че подсъдимият е предлагал пари, за да не го задържат.Свидетелят Р. е приятел на подсъдимия и е обяснимо желанието да го оневини, а св.П. не може да свидетелстват за тези обстоятелства, защото се е намирал встрани от полицаите и подсъдимия и не е чул разговора между тях, а и не са били в автомобила, при извозването на подсъдимия до районното управление.Тези доказателства съпоставени с обясненията на подсъдимия Ц. /на л.8, след абз.1 от мотивите на присъдата и на л.3 абз.2 от решението/ за това, че не е предлагал подкуп на полицейските служители, с пълно основание са приети като защитна теза.Постановените съдебни актове напълно съответстват на изискванията на чл.305 ал.3 и чл.339 ал.2 НПК.Посочени са обстоятелствата които се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и правните съображения за взетото решение, при установените противоречия са изложени съображения, защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят.Извода на съда за виновността на подсъдимия в извършването на подкупа е изграден основно върху показанията на полицейските служители, които обаче няма основание да не бъдат изцяло кредитирани, след като са без противоречия помежду си и с останалия доказателствен материал и създават убедителна престава за протеклите събития, обрисуват противоправното поведение на подсъдимия, начина на излагане на двете престъпни предложения, с достатъчна информация и категоричност за предлаганата парична облага и специалната цел, за да пренебрегнат служебните си задължения.Те достатъчно детайлно очертават поведението на подсъдимия, което е получило адекватна на закона и практиката по приложението му правна оценка.Затова са законосъобразни направените изводи, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл.304 ал.1 НК, осъществено с изпълнителното деяние „предложил” дар на длъжностни лица, да не извършат действие по служба. В тази насока се възприемат от касационния състав изцяло изложените подробни съображения, както и отговорите на възражението на защитата, че липсата на достатъчно пари у подсъдимия да изпълни реално предложените на полицаите суми, прави деянието несъставомерно. Въззивният съд, след като е обсъдил и приел, че са налице признаците на продължаваното престъпление е приложил правилно закона, с приложението на чл.26 ал.1 НК, като изрично е подчертано, че прилага закон за същото престъпление, без да бъдат променяни фактическите обстоятелства, залегнали в обвинителния акт.Общата сума от двете деяния не води до по тежък квалифициращ състав на престъпление, за да е отежнено наказателно правното положение на подсъдимия, довело до накърняване правото на защита.Квалификацията на престъпната дейност като единно усложнено престъпление със съвкупен общоопасен резултат не налага оправдателен диспозитив за включени в него деяния от еднородна реална съвкупност, ако е имало осъждане за тях, както е в разглеждания случай.Извършеното престъпление при условията на продължавано престъпление и завишената степен на обществена опасност на този вид деяния, изключва приложението на чл.9 ал.2 НК.Материалният закон е приложен законосъобразно въз основа фактите, правилно установени от съдилищата по същество. Поради липса на други конкретни доводи, които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145 от 27.04.2010 год. постановено по внохд № 157 по описа за 2010 год. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: