Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * конституиране на страни * правомощия на въззивната инстанция при ново разглеждане на делото * неоснователно обогатяване * реституция * отмяна на отчуждаване * право на строеж * недопустимост на решение


4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
С., 12.07. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1338/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 310 от 13.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 31 от 13.03.2009 г. и решение № 161 от 16.06.2009 г. за поправка на очевидна фактическа грешка по в. гр. д. № 440/2007 г. на Смолянския окръжен съд. К. Ш. А. И., С. Р. Р., Е. С. Меджлис, М. С. М., Ф. А. Р., С. М. М. и П. М. К. искат решението да бъде обезсилено в частите, с които въззивният съд е излязъл извън предмета на делото, като е признал, че ищците не са собственици на целия имот пл. № 702 по плана на [населено място], а не само на спорната по делото площ от 60 кв. м., и искът е отхвърлен и срещу Общината [населено място], а в останалите части да бъде отменено като неправилно.
Ответникът З. С. С. счита, че касационната жалба е неоснователна, Общината [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 15 от 21.03.2005 г. по гр. д. № 77/2003 г. на Маданския районен съд и са отхвърлени предявени срещу З. Сл. С. и Общината [населено място] иск за собственост на имот № 702 по действащия план на [населено място] с площ 3 931 кв. м., в който първият ответник застроил 60 кв. м. дървен павилион и навес и да бъде осъден същият да предаде на ищците владението, като освободи тази площ, както и иск по чл. 59 ЗЗД срещу З. Сл. С. за присъждане на сумата 550 лева, произхождаща от неоснователно обогатяване от ползуването на имота, и 150 лева лихва за забава върху главницата.
Касационното обжалване е допуснато по определящите допустимостта на въззивното решение процесуалноправни въпроси за предмета на съдебния акт по иска за ревандикация и за конституирането на нов ответник след връщане на делото от Върховния касационен съд за ново разглеждане от въззивната инстанция.
Предмет на делото е спорното материално субективно право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Съобразно с диспозитивното начало предметът на делото се определя от ищеца, като нито ответникът, нито съдът могат да внесат в него някакви промени.
В разглеждания случай предмет на съдебния спор, поставен за разглеждане от въззивния съд, е иск за ревандикация на част с площ 60 кв. м. от поземлен имот № 702 по плана на [населено място], целият с площ 3 931 кв. м., върху която ответникът Зл. С. построил стопански обект с предназначение оптика и кафе-аперитив. Това е посочено в исковата молба и в молбата от 05.03.2003 г., в която ищците са конкретизирали искането си, като са претендирали освобождаване само на около 60 кв. м. от имота. С обжалвания съдебен акт, като е отхвърлил иска за целия имот с площ 3 931 кв. м., съдът е излязъл извън предмета на делото и по този начин е постановил недопустимо решение - касационно отменително основание по чл. 281, т. 2 ГПК.
Съгласно чл. 15, ал. 1 ГПК - отменен, но действащ при възникване на процесуалното правоотношение, страна в процеса е лицето, от чието име или срещу което се търси защита. Тъй като исковият процес е двустранно производство, условие за неговата допустимост е наличието на две срещуположни страни - два различни правни субекта като ищец и ответник.
В хипотезата, пред която страните са изправени, конституирани пред първоинстанционния съд и пред по-горните съдебни инстанции са касаторите Ш. А. И., Н. А. С., заместена в процеса от правоприемниците си С. Р. Р., Е. С. Меджлис и М. С. М., както и С. Р. Р., Ф. А. Р. и М. Р. Р., последният заместен в процеса от правоприемниците си Ф. А. Р., С. М. М. и П. М. К. - всичките като ищци, и З. С. С. - като ответник.
Едва след връщане на делото за ново разглеждане с решение № 666 от 23.07.2007 г. по гр. д. № 462/2006 г. на ВКС на РБ, ІІІ-то г. о., като въззиваема страна пред окръжния съд [населено място] е призована и Общината [населено място]. Това процесуално действие е извършено от съда без някоя от страните да е поискала конституирането й като страна по делото. Липсва и определение на съда в тази насока, а такова не би могло и да бъде постановено, тъй като не е допустимо пред въззивната инстанция да се изменя предявеният иск по страни основание или петитум - т. 9 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. В диспозитива на обжалваното решение предявеният от ищците иск за защита на претендираното право на собственост е отхвърлен, освен за целия имот, и срещу Общината [населено място]. Като постановено срещу лице, което не е страна по делото, обжалваното решение в тази част е недопустимо - чл. 281, т. 23 ГПК.
В исковата молба ищците са основали правото си на собственост по отношение на ответника с наследствено правоприемство от А. С. И. и приключила реституционна процедура по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Представени са заповед № РД-164 от 15.06.1998 г. на кмета на Общината [населено място] за отмяна на отчуждаване на част от имот № 98 по плана на града от 1951 г. с площ 3 115 кв. м., попадащи в парцели ХVІІІ и ІХ от кв. 30, и влязло в сила съдебно решение № 202 от 19.09.2000 г. по адм. д. № 16/2000 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменен мълчалив отказ за част от имот пл. № 98 и е възстановена собствеността на 816 кв. м.
Неоснователно се поддържа от касаторите, че с постановяване на съдебното решение въззивният съд недопустимо се е произнесъл повторно по спор за собственост, разрешен с влязлото в сила решение по адм. д. № 16/2000 г. на Смолянския окръжен съд.
Относно възможността гражданският съд, разглеждащ спор за собственост, произхождаща от възстановяване по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, да упражни косвен съдебен контрол върху акта за реституция по възражение на ответника, на когото актът се противопоставя, се е произнесъл Върховният касационен съд в предходното отменително решение, съобразно с указанията в т. 4 на ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС. Повторното поставяне на този довод е преклудирано - т. 6 на ТР № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Неоснователно се поддържа и, че по посочения ред може да се проверява материалната законосъобразност само на административния акт, но не и съдебните актове за реституция. В т. 4 на ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС изрично е прието, че предмет на обсъждане от гражданския съд могат да бъдат всички предпоставки на реституцията, като при констатация за тяхната липса съдът може да не зачете влезлия в сила административен акт по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, респективно решението на съда, с което е отменен отказа на кмета на общината за възстановяване собствеността на имота и същото е постановено. Това може да бъде и решение на Върховния административен съд, с което е потвърден съдебен акт на окръжния съд, постановяващ реституция - в разглеждания случай решение № 3150 от 09.05.2001 г. по адм. д. № 9435/2000 г. на ВАС на РБ, ІV-то отд.
По делото е установено, че е извършено отчуждаване на части от имот пл. 98, които са принадлежали на различни собственици - А. С. И. /с наследници Н. А. С., Ф. А. Р. и Ш. А. И./, С. Р. Р. /М./ и М. Р. Р. /М./.
През 1992 г. отмяна на отчуждаването е поискал единствено Ш. А. И., с което е преклудирано само негово право повторно да поиска реституция в срока по пар. 2 от ПЗР на ЗОСОИ /ДВ, бр. 107/1997 г./, защото, въпреки записаното в молба № 94-Ш-38 от 25.05.1992 г., не е установено той да е действал от името и на останалите наследници на А. С. И.. Без значение за наличието или липсата на приключила реституционна процедура е доводът на касаторите, че по тази молба се е произнесъл некомпетентен орган - комисия, назначена от кмета на общината, вместо кмета на общината, овластен с правото да се произнесе по искането за отмяната на отчуждаването. Това е така, защото съгласно чл. 4, изр. 2 и 3 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС непроизнасянето в законоустановения 30-дневен срок се смята за мълчалив отказ, като защитата срещу него следва да се осъществи чрез обжалването му в 14-дневен срок пред окръжния съд, който решава въпроса по същество. Наред с това по делото е представено копие от писмо № 94-Ш-38 от 01.09.1992 г. на кмета на Общината [населено място], в което е обективиран отказ за отмяна на отчуждаването, по съображения, че отчуждените имоти са застроени и не подлежат на връщане.
Налице е валидно сезиране на административния орган с молба № 94-00-122 от 21.05.1998 г. от останалите собственици на отчуждени имоти, както и от тези наследници на А. С. И., които не са упражнили правото си да искат отмяна на отчуждаването в преклузивния срок по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС съгласно публикацията в ДВ, бр. 15 от 1992 г. По него са се произнесли кметът на общината със заповед № 164 от 15.06.1998 г. за отмяна отчуждаването на 3 115 кв. м. от имот пл. № 98 и Смолянският окръжен съд, който с решението по адм. д. № 16/2000 г. приел, че за останалата част от имота /както и за имот пл. № 101, който не е предмет на спора/ има мълчалив отказ, който отменил частично и възстановил собствеността върху 816 кв. м.
Възстановеният имот с обща площ 3 931 кв. м. е нанесен в кадастралния план на основание заповед № РД-389 от 08.11.2001 г. на кмета на Общината [населено място] по чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР и е обозначен като имот пл. № 702.
По предявените срещу него искове за ревандикация и за обезщетение от неоснователно обогатяване поради ползването на претендирания от ищците имот, ответникът З. Сл. С. е противопоставил права от реализиране на учредено в негова полза право на строеж върху парцел ХІХ от кв. 30, преотреден за обществено обслужване с частична промяна на застроителния и регулационния план на [населено място]. Обсъждането на тези възражения е предпоставено от установяване правата на ищците, а в тази насока делото е останало неразяснено, предвид констатираното различие в индивидуализацията на имота към момента на отчуждаването и този, който е реституиран.
Изложеното налага обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени искът за ревандикация на 60 кв. м. от имот № 702 по плана на [населено място], и искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като съгласно чл. 295, ал. 2 ГПК на делото се даде ход пред Върховния касационен съд с оглед необходимостта от извършването на съдопроизводствени действия, изразяващи се в назначаване и приемане заключение на съдебно- техническа експертиза.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 31 от 13.03.2009 г. и решение № 161 от 16.06.2009 г. за поправка на очевидна фактическа грешка по в. гр. д. № 440/2007 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която искът за ревандикация, предявен от Ш. А. И., Н. А. С., заместена от процесуалните си правоприемници С. Р. Р., Е. С. Меджлис и М. С. М., както и от С. Р. Р., Ф. А. Р. и М. Р. Р., заместен от процесуалните си правоприемници Ф. А. Р., С. М. М. и П. М. К., срещу З. С. С. е отхвърлен за разликата над 60 до 3 931 кв. м., съставляващи имот № 702 по действащия план на [населено място], както и в частта, с която искът на същите ищци за ревандикация на цялата площ е отхвърлен срещу Общината [населено място].
ОТМЕНЯ въззивното решение в останалата част и дава ход на делото в тази част пред Върховния касационен съд.
Допуска съдебно-техническа експертиза, която, след като се запознае с материалите по делото и извърши справка в Общината [населено място], да даде заключение за статута на спорния имот, като на изготвени за целта скици, включително и комбинирана такава, нанесе имот пл. № 98 към момента на отчуждаването, имота, възстановен със заповед № 164 от 15.06.1998 г. на кмета на общината, този, възстановен с решение № 202 от 19.09.2000 г. по адм. д. № 16/2000 г. на Смолянския окръжен съд, както и имота, върху който на ответника е учредено и съответно е реализирано правото на строеж.
Експертизата да се изпълни по делегация от Маданския районен съд, след което делото да се върне във Върховния касационен съд за насрочване и разглеждане в съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: