ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 239      гр. София, 07.05. 2009 год.             ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:            БОЙКА ТАШЕВА                                                                                   МИМИ ФУРНАДЖИЕВА                                                                                               като изслуша докладваното от съдията Б.ТАШЕВА                             ч.гр.д. № 33 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 278 ал. 1, във вр. с чл. 274 ал. 3 от ГПК, образувано по частната касационна жалба на адвокат Г като процесуален представител на О. Г. Ф. от гр. В. срещу определение № 2* от 11.ІХ.2008 г. по ч.гр.д. № 1988/2008 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила определението на Варненския РС от 09.V.2007г. по гр.д. № 1155/2005г. в частта, с която е отменено определението от 15.VІ.2005г. за освобождаване на Ф. на основание чл.63 ал.1 б. “б” от ГПК /отм./ от заплащане на държавна такса за предявените от него искове за обявяване на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД недействителността на сключена между ответниците съдебна спогодба. Въззивният съд е приел, че ищецът е в трудоспособна възраст, не са налице данни да се намира в невъзможност да полага труд по трудово или служебно правотношение или по граждански договор, пречка за каквото не е обстоятелството, че е студент. В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – подлежи ли на освобождаване от заплащане на държавна такса /в особено висок размер/ и разноски лице в трудоспособна възраст, което формално стриктно е спазило процедурата по чл.63 ал.1 б. “б” от ГПК /отм./ и е декларирало материалното си състояние и че няма достатъчно средства да я заплати, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Преценката за освобождаване е само наличието на декларация, от правото на защита, регламентирано с чл.56 от КРБ, не могат да бъдат лишени лицата само поради това, че не разполагат с достатъчно финансови средства, в какъвто смисъл е и практиката на европейския съд по правата на човека по чл.6 от Конвенцията. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт, тъй като релевираният в изложението съществен въпрос въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Разгледана по същество, обаче, частната касационна жалба е неоснователна, съображенията за което са следните: Внасянето на държавни такси за съдебните производства по граждански дела е необходимо за осъществяване на правораздавателната дейност в РБ и поради това то е възведено в правило. Изключенията от това правило са строго определени в закона – чл.63 от ГПК /отм./. По силата на чл.63 ал.1 б. “б” от ГПК /отм./ от заплащане на държавна такса се освобождават лицата, за които е признато от председателя на окръжния съд или от районния съдия въз основа на декларация за материалното им състояние, че нямат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските. По този начин се осигурява достъп до правосъдие и на такива лица, което е в съответствие с гарантираното с чл.56 от КРБ право на защита на гражданите, когато са нарушени или застрашени техни права или законни интереси, както и с принципа за справедливост, предвиден в чл.6 от КЗПЧОС. В разглеждания случай в представената от ищеца след даденото му от съда указание декларация той е заявил, че е студент – редовно обучение, че не притежава недвижими имоти и че няма лични доходи. Декларацията, обаче, е непълна, тъй като не съдържа данни за притежаването или не от него на движими вещи, на влогове, на акции или дялове от търговски дружества. При това положение не може да се обоснове извод, че Ф. няма достатъчно средства да внесе дължимата се държавна такса по предявените искове, каквато е предвидената в закона предпоставка за освобождаването му. Правилно с оглед на това въззивният съд е приел като краен резултат, че внасянето на държавна такса по делото се дължи. По изложените съображения частната касационна жалба е неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,   ОПРЕДЕЛИ:   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2* от 11.ІХ.2008г., постановено от Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 1988/2008г. ПОТВЪРЖДАВА определението на Варненския окръжен съд № 2715/11.ІХ.2008г. по ч.гр.д. № 1988/2008г. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: