Р Е Ш Е Н И Е №. 297 Гр. София, 07 август 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА БОНКА ЯНКОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП Ат. ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 43/23 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Й. Б., румънски гражданин, чрез упълномощения му защитник, адв. Р. Г. срещу въззивно решение № 170/16.06.2022 г. на Софийски Апелативен Съд, постановено по в.н.о.х.д. № 693/21 г., в която са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимия на осн. чл.15 от НК, поради това, че извършеното от него представлява случайно деяние. В касационната жалба на защитата се излагат пространни съображения в подкрепа на наведените оплаквания, като се сочи, че са налице основания за упражняване правомощията на ВКС по чл.354, ал.5, пр.2 от НПК, предвид това, че делото се разглежда за трети път пред касационната инстанция, както и поради неизпълнение от страна на контролирания въззивен съд на задължителните указания на предходните касационни състави. Защитата счита, че последният въззивен състав само формално е изпълнил указанията на ВКС от предходното отменително решение за събиране на допълнителни доказателства, без след това да подложи цялостната доказателствена съвкупност на надлежна проверка и анализ, за да прецени доказаността на предявеното на подсъдимия обвинение. В касационната жалба се поддържа становище за недоказаност на обвинителната теза, като се оспорва приетият от САС механизъм на произшествието – че в лентите за движение на подсъдимия и пострадалия водач не е имало други автомобили и че пътното произшествие е настъпило в насрещната за подсъдимия пътна лента, след като той внезапно задействал спирачната система на управлявания от него автомобил и го отклонил наляво. Сочи се, че фактическите изводи на САС са доказателствено необезпечени и се основават преимуществено на показанията на свидетелката С. и на заключението на първата авто-техническа експертиза/АТЕ/, което е необосновано и неправилно. Както и че независимо от посоченото в решението, че е кредитирана последната АТЕ, изготвена с участието на вещото лице проф. С. К., в действителност, съдът е игнорирал експертните изводи от това заключение за механизма на произшествието и е ограничил проверката на доказателствата до посоченото в обвинителния акт. Не е отчел устните разяснения на експертите, изготвили същата експертиза, относно това, че спирачните следи от автомобила на подсъдимия е възможно да са оставени след предприето изпреварване от пострадалия, при което той е навлязъл в лентата на подсъдимия и е създал опасност за движението му, на която подсъдимият е реагирал чрез аварийно спиране и навиване на волана наляво/ в какъвто смисъл са и отчасти обясненията на подсъдимия Б./. В подкрепа на тезата си се позовава на установения ъгъл от 6% на автомобила на пострадалия водач, който намира, че сочи на прибиране в собствената му пътна лента, както и на липсата на оставени спирачни следи от същия автомобил и на обясненията на подсъдимия, че пред пострадалия е имало колона от автомобили. Отделно посочва, че САС е допуснал превратно интерпретиране на данните от огледния протокол относно спирачната следа, оставена от автомобила на подсъдимия, като изводите за отклоняването му преди удара противоречат и на заключението на последната АТЕ относно действията на същия водач, който първоначално е предприел аварийно спиране в собствената си пътна лента, а след това се е отклонил в насрещната лента, което сочи на възникнала опасност, на която е реагирал. Въззивният съд е игнорирал тези доказателствени факти и е направил несъответни на тях изводи за механизма на произшествието, като неправилно е приел, че доказателствата по делото са еднопосочни и безспорни, което не съответства на противоречивия им характер. В обобщен вид възраженията на защитата се отнасят до това, че апелативният съд е игнорирал доказателствата по делото за движението на автомобилите преди удара, които според защитата сочат на предприето от пострадалия изпреварване на колона от автомобили, чрез навлизане в лентата за движение на подсъдимия, с което е създал опасност за движението му, на която подсъдимият е реагирал чрез аварийно спиране в собствената си пътна лента и последващо извиване волана наляво и навлизане в насрещната пътна лента. Както и че прибирането на пострадалия обратно в лентата му за движение е довело до настъпване на произшествието, като действията на подсъдимия представляват спасителна маневра, което е било отхвърлено от САС без доказателствена обосновка и без да се спазят указанията от предходното отменително решение на ВКС за надлежна оценка на доказателствата, включително и чрез обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга за предприетото от пострадалия изпреварване. В жалбата се излагат съображения и че към момента на възникване на опасността, при извиването на волана наляво, подсъдимият се е намирал в ситуация на „крайна необходимост“ по чл.13 от НК, поради това, че пострадалият водач не е спазил задълженията си по чл. 20, ал.2 от ЗДП да намали или спре движението си при възникнала за него опасност, респективно, маневрата на подсъдимия да завие наляво, при това положение се явява „спасителна маневра“ и е правомерна. Счита, че това е така, поради обстоятелството, че подсъдимият е предприел маневрата в опасната си зона за спиране, след като пострадалият с поведението си е създал непосредствена реална опасност, която не е могла да бъде избегната правомерно, поради което е налице случайно деяние и по тази причина подзащитният му следва да бъде оправдан. Срещу касационната жалба на подсъдимия е постъпило писмено възражение от частния обвинител В. В. чрез упълномощения повереник адв. С., с което се оспорва касационната жалба на подсъдимия като неоснователна и се изразява становище за правилност на въззивното решение и за оставянето му в сила. Възраженията за незаконен състав на първия съд се намират за неоснователни по съображенията от въззивното решение. Доказателствата по делото се считат за правилно оценени съобразно действителното им съдържание и смисъл, което е довело до верни фактически изводи относно поведението на подсъдимия по навлизане в насрещната пътна лента, в която се движел пострадалият, в нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗДП и до техническа невъзможност за предотвратяване на удара в резултат на същото. Наложеното наказание се оценява като справедливо и съответно на тежестта на деянието. Частният обвинител счита, че механизмът на произшествието, описан в касационната жалба на подсъдимия не съответства на наличните доказателства, като въззивният съд е възприел фактическа обстановка, базирана на обективни факти, докато защитата развива хипотетични теории за настъпване на пътния инцидент, които не намират опора в материалите по делото. За несъстоятелни се намират и възраженията, че поведението на подсъдимия представлява „спасителна маневра“, поради това, че пострадалият сам е създал опасността за движението, което се опровергава от събраните доказателства за навлизане на подсъдимия в опасната зона за спиране на пострадалия, който не би могъл да избегне удара и при движение с разрешената за съответния пътен участък скорост от 90 км/ч. С оглед изложеното се поддържа становище за неоснователност на искането за оправдаване на подсъдимия. В срока по чл. 351, ал.4 от НПК от повереника на частния обвинител В. е постъпила писмена молба, с която се поддържа писменото възражение срещу касационната жалба на подсъдимия и се прави искане за присъждане на разноски в полза на доверителя му за упълномощаване на повереник пред ВКС, към която е приложен договор за правна помощ и пълномощно. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Б., редовно уведомен не се явява. Представлява се от упълномощения защитник адв. Г., който поддържа касационната жалба по изложените касационни основания и с искането за оправдаване на подзащитния му, на осн. чл.15 от НК, по съображения, че извършеното представлява „случайно деяние“. Защитата акцентира върху неправилната оценка на доказателствата по делото от страна на решаващите съдилища, което е довело до неправилни изводи по фактите и до неоснователно признаване на подсъдимия за виновен. Позовава се на игнорирането по важност на четири групи фактически обстоятелства, които са опорочили вътрешното им убеждение по приетите факти – наличието на 15 метрова спирачна следа от автомобила на подсъдимия, с частично разположение в двете пътни ленти, 6 градусов наклон на посоката на движение на автомобила на пострадалия при настъпването на удара, липсата на спирачни следи от автомобила на пострадалия водач и характеристичните данни за подсъдимия и пострадалия като водачи на МПС. В заключение поддържа тезата, че се касае за извършена „спасителна маневра“ от подсъдимия, по смисъла на тълкуването, възприето в ТР 106/31.10.83 г. на ОСНК на ВС, поради данните за неправомерна маневра на пострадалия, която е наложила действията на подсъдимия, довели до настъпването на вредоносния резултат. По изложените съображения моли да се отмени въззивното решение и да се оправдае подзащитния му по обвинението, за което е признат за виновен от САС. В реплика след пледоарията на прокурора и повереника на частния обвинител К. се позовава на показанията на свидетелката Б. по делото, която е свидетелствала за предприето от пострадалия изпреварване още на досъдебното производство, която маневра той не е могъл да довърши и този механизъм на произшествието е потвърден от заключението на последната тройна АТЕ, което обяснява неналичието на очевидци на инцидента. Прокурорът от ВКП пред настоящата инстанция изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да се остави без уважение. Счита, че при третото въззивно разглеждане на делото апелативният съд е изпълнил задължението си за цялостна проверка на присъдата и след като не е установил нарушения в доказателствената дейност на първия съд и в изведените правни изводи е потвърдил присъдата в тази й част, като я е изменил само относно наказанието, в полза на дееца. Счита, че тезата на защитата за това, че от доказателствата по делото се установява различна от приетата фактическа обстановка, съгласно която произшествието е настъпило по причина на предприето от пострадалия изпреварване, не може да бъде възприета, поради липса на очевидци, които да свидетелстват в тази посока, както и че вина за същото носи подсъдимият, който е нарушил разпоредбата на чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДП и по този начин е причинил вредоносния резултат. Намира, че материалният закон е приложен правилно и не са налице основания за отмяна на решението на САС. Пред ВКС частните обвинители Х. Д. и В. Д. В., както и повереника на В., адв. С., редовно уведомени не се явяват. От адв. С. е постъпила писмена молба за даване ход на делото в тяхно отсъствие. Частният обвинител К. К., не се явява, редовно призован. Представлява се от упълномощения повереник, адв. Б., който оспорва касационната жалба на подсъдимия и моли да се остави в сила решението на въззивния съд, което е постановено при обективен прочит на събраните доказателства и при пълно съобразяване с тях. Намира, че защитната теза е опровергана от липсата на свидетели-очевидци, които са били изпреварени от пострадалия и е следвало да се намират на мястото на произшествието, както и поради обстоятелството, че ударът е настъпил изцяло в лентата за движение на пострадалия, поради допуснато от подсъдимия нарушение по чл. 16, ал.1 от ЗДП, което е в причинна връзка с вредоносния резултат. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на защитата на подсъдимия основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: Настоящото касационно производство е трето по ред. Хронологията на делото до настоящото производство пред ВКС е следната: С присъда № 13/14.05.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 272/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр.Кюстендил, Наказателно отделение подсъдимият Й. Б., румънски гражданин е признат за виновен в това, че на 10.05.2014 г. около 12.30 часа на главен път Е-79, км 352+400, в близост до разклона на [населено място], обл. Кюстендил движейки се в посока [населено място] при управление на моторно превозно средство /МПС/ – лек автомобил марка „Деу С.” с рег. № /№/., в нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.8, ал.1, чл.16, ал.1, чл.20, ал.1 и чл.44, ал.1 от ЗДП по непредпазливост причинил смъртта на М. В. В. и телесни повреди на две лица, съответно тежка телесна повреда на Х. Г. Д., представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и средни телесни повреди на К. Л. К., изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на челюст и трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, поради което и на осн. чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”б”, пр.1, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години и два месеца, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и лишаване от право за управление на МПС за срок от шест години, като го е оправдал по обвинението относно нарушението по чл.15, ал.1 от ЗДП. Със същата присъда в тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото и съдът се е разпоредил с веществените доказателства. С въззивно решение № 327/29.07.2019 г. на САС, НК, 5 с. по в.н.о.х.д. № 312/19 г., по жалба на подсъдимия, присъдата на Окръжния съд е била изменена в частта относно нарушените правила за движение, като подсъдимият е бил оправдан по обвинението за нарушение на чл.8, ал.1, чл.20, ал.1 и чл.44, ал.1 от ЗДП и съдът е потвърдил присъдата в останалата част. В тежест на подсъдимия Б. са възложени разноските по делото пред САС в полза на държавното и частно обвинение. С решение на ВКС, 1-во НО 274/10.04.2020 г. по н.д. 1098/2019 г. /касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия/ решение № 327/29.07.2019 г. на САС, НК, 5 с. по в.н.о.х.д. № 312/19 г. е било отменено в потвърдителната му част и в частта относно разноските и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на разпоредителното заседание. При новото, второ по ред, разглеждане на делото пред въззивния съд е постановено решение на САС, НО, 8 с. №10323/11.11.2020 г. по в.н.о.х.д. № 419/2020 г., с което е изменена първоинстанционната присъда на Окръжния съд, като е отменена в частта относно осъждането за допуснати нарушения на правилата за движение по чл.8, ал.1, чл.20, ал.1 и чл.44, ал.1 от ЗДП и подсъдимият е бил оправдан по това обвинение. С въззивното решение присъдата е изменена и в частта относно наказанието, като лишаването от свобода е намалено на три години и изтърпяването му е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Допълнителното наказание лишаване от право за управление на МПС е намалено на четири години. В останалата част присъдата е била потвърдена и съдът е възложил в тежест на подсъдимия Б. разноските по делото пред въззивния съд от държавното и частно обвинение. С решение на ВКС, 2-ро НО № 90/18.06.2021 г. по н.д. № 357/2021 г. /касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия/ решението на САС, НО, 8 с. №10323/11.11.2020 г. по в.н.о.х.д. № 419/2020 г. е било отменено в потвърдителната му част и в частта относно разноските и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. При новото, трето по ред, разглеждане на делото пред въззивния съд е постановено Решение на САС, НО, 1 с. №170/16.06.2022 г. по в.н.о.х.д. № 693/2021 г., с което присъдата на първия съд е изменена в частта относно наказанието, като лишаването от свобода е намалено на три години и изтърпяването му е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. В останалата част присъдата е била потвърдена и съдът е възложил в тежест на подсъдимия Б. разноските по делото пред въззивния съд от държавното и частно обвинение в полза на частния обвинител В.. Настоящото касационно производство е образувано по касационната жалба на подсъдимия срещу третото въззивно решение на САС, №170/16.06.2022 г., като делото се разглежда за трети пореден път пред касационната инстанция. Касационната жалба на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се намери за неоснователна. На първо място следва да се уточни какъв е видът на настоящото производство пред ВКС и по кой процесуален ред се извършва касационната проверка, с оглед искането от касационната жалба на защитата делото да се разгледа по реда на чл.354, ал.5, пр.2 от НПК и подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Настоящият касационен състав намери, че не са налице предпоставки за упражняване на правомощията на ВКС по чл.354, ал.5, пр.2 от НПК, в това число и на въззивна инстанция. Посочената процесуална норма е получила еднопосочно тълкуване в практиката на ВКС, съгласно което при трето по ред касационно производство са налице две процесуални възможности за разглеждане на делото – да се осъществи отново касационна проверка на въззивния съдебен акт или касационният съд да встъпи в правомощията на въззивна инстанция, с цел да отстрани допуснати от същата процесуални нарушения, които по естеството си налагат връщане на делото за ново разглеждане, но процесуалният закон в този стадий от производството не допуска това. По настоящото дело не се констатират допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, които да налагат провеждане на касационното производство при условията на чл. 354, ал.5, пр.2 от НПК, поради което настоящата касационна проверка ще се ограничи в рамките на редовния инстанционен контрол, на основанията по чл. 348, ал.1 от НПК. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: В основата на това оплакване е поставена неправилната оценка на доказателствата, въз основа на които е възприет механизмът на настъпване на пътното произшествие, посредством кредитиране на показанията на свидетелката С., която е заинтересован от изхода на делото свидетел и при пълно игнориране на обясненията на подсъдимия Б., тези на неговата съпруга и на заключението на втората допълнителна авто-техническа експертиза, назначена от въззивния съд. Възражението е неоснователно. Въззивният съд е направил напълно обективен прочит на цялостната доказателствена съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл. 13 и чл.14 от НПК, като изводите му по фактите са надлежно мотивирани и позволяват да се проследи процеса на формиране на вътрешното му убеждение, което не страда от процесуални пороци. Наличните гласни доказателствени средства, които изхождат от очевидците на произшествието с възприятия за механизма на неговото настъпване /свидетелките С. и Б. и подсъдимия Б./ са преценявани относно тяхната обективност и истинност чрез съпоставка с обективните находки от огледния протокол, съставен при огледа на мястото на пътния инцидент и заключенията на авто-техническите експертизи за технически възможния начин на неговото настъпване. САС е посочил, че показанията на свидетелката Б. и обясненията на подсъдимия относно извършените от последния действия на процесната дата противоречат на обективните следи от огледа за мястото на удара между двете превозни средства, който е настъпил в лентата за движение на пострадалия, която е била насрещна за подсъдимия, след като управляваният от него автомобил е предприел аварийно спиране в собствената си пътна лента и след това е навлязъл в насрещната лента, в която се е намирал автомобилът на пострадалия водач. В противовес на обективно установеното място на инициалния удар между превозните средства, са гласните доказателствени средства от подсъдимия Б. /подсъдимият е депозирал обяснения за пръв път пред въззивния съд / и свидетелката Б., които последователно поддържат тезата, че произшествието е настъпило в тяхната пътна лента, след като пострадалият е навлязъл в нея, поради предприето изпреварване на движеща се пред него колона от автомобили, което е причината за инцидента. Мястото на инициалния удар между автомобилите е еднопосочно установено от цялостната доказателствена съвкупност, потвърдено от експертните заключения и не е оспорено от защитата на подсъдимия. От друга страна, показанията на свидетелката С. относно настъпването на пътния инцидент кореспондират изцяло с обективно установените факти за местоположението на автомобилите при удара и за това, че подсъдимият е навлязъл в лентата им за движение, което е довело до настъпване на пътното произшествие. Експертите, които са изготвили последната допълнителна автотехническа експертиза са категорични, че пътното произшествие е технически обективно невъзможно да настъпи по начина, възпроизведен в обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга /чрез удар в лентата за движение на подсъдимия/, докато описанието, съдържащо се в показанията на свидетелката С. за начина, по който е настъпил пътният инцидент кореспондира на установените следи от произшествието и на възможния от техническа гледна точка механизъм на неговото протичане, в това число и чрез направената компютърна симулация за движението на превозните средства при удара. САС е коментирал и наличната спирачна следа, оставена от автомобила на подсъдимия, която е с начало в собствената му пътна лента след което продължава в насрещната лента, като се е позовал на експертното становище, съгласно което подсъдимият е задействал аварийно спирачната система на автомобила в собствената си пътна лента след което е навил волана наляво и продължил да се движи при ефективно задействана спирачна уредба, което е довело до промяна на траекторията му на движение чрез навлизане в насрещната пътна лента, в която се е движел автомобилът на пострадалия. Основното възражение на защитата относно доказателствената дейност на въззивния съд се основава на отхвърлянето на обективността на обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга, че произшествието е настъпило, поради предприето от пострадалия изпреварване, чрез навлизане в тяхната пътна лента, което е създало опасност за движението на подсъдимия, на която той е реагирал чрез задействане на спирачната система. Независимо от посоченото от съпрузите Б., че ударът е настъпил в тяхната пътна лента, защитата счита, че изходящите от тях гласни доказателствени средства следва да се кредитират частично само относно предприетото изпреварване от подсъдимия, като в тази им част е следвало да се поставят в основата на фактическите изводи на контролирания съд. След това, за да се възприеме твърдяната от защитата фактическа обстановка е следвало да се кредитира заключението на втората допълнителна автотехническа експертиза, назначена в хода на въззивното съдебно следствие, според която обясненията на подсъдимия за предприето от пострадалия изпреварване не се изключват като вероятност. Последната експертиза е била назначена от въззивния съд с цел проверка на достоверността на обясненията на подсъдимия, които той е депозирал пред въззивния съд и е с поставена задача: „Възможно ли е от автотехническа гледна точка да се е реализирала ситуацията, описана в обясненията на подсъдимия Б., депозирани пред САС, както и в показанията на съпругата му пред първата инстанция?“. Допълнителната експертиза е дала отговори, че поведението на подсъдимия при навлизане в насрещната пътна лента се е дължало на предприети конкретни действия на водача, като запазването на курсовия ъгъл на управляемите колела направо не би довело до навлизане в лентата за насрещно движение. Последното е резултат от завъртане на волана наляво и при възприемане на насрещно движещия се автомобил. При изслушването на заключението в устните разяснения на експертите е посочено, че след запознаване с обясненията на подсъдимия пред последния въззивен състав не променят изводите си и механизма на пътното произшествие, който е изяснен в предходната тройна експертиза, която е била назначена от Окръжния съд. По отношение местоположението на автомобила на пострадалия преди удара поясняват, че теоретично са налице две възможности – да е бил в собствената си лента или да е бил в насрещната лента и да е създал опасност, на която подсъдимият да е реагирал със спиране. Както и потвърждават тройната експертиза, че към момента на удара автомобилът на пострадалия е завил леко надясно. Следва да се посочи, че позицията на автомобила, който е управлявал пострадалият водач е установена в заключението на автотехническата експертиза, назначена от първия съд. При отговора на трета задача, в т.4.3 от заключението е посочено, че „в момента на удара лекият автомобил М./управляван от пострадалия/ е бил изцяло в собствената лента за движение с направление на движение леко надясно спрямо неговата посока под ъгъл от около 355 градуса, / в приложената към заключението скица е посочен ъгъл от 5 градуса спрямо хоризонтала/ а автомобил Деу /управляван от подсъдимия/ е разположен при косо навлизане от собствената си към лявата пътна лента.“ В устните разяснения на експертите пред окръжния съд ясно е посочено, че за определяне скоростите на превозните средства при произшествието е използван метод, при който се определят вектори-изменение на скоростите, вследствие на удара, като векторът /скорост преди удара/ за автомобила на пострадалия е насочен по неговото движение надясно под 5 градуса. Както и че пострадалият се е отклонил надясно една секунда след като подсъдимият е навлязъл в лентата му за движение, 0,32 сек преди това. При изслушването на същата допълнителна експертиза вещото лице К. е изяснило, че е напълно технически възможно лекият автомобил, управляван от пострадалия в много по-ранен етап да е извършил изпреварване и да се е възвърнал в собствената си пътна лента, като изрично отбелязва, че този автомобил е бил успоредно на оста на пътя и това е доказано от заключението. В същите устни разяснения е посочил, че ако този автомобил е бил под ъгъл за възвръщане към своята лента, тогава експертите биха изчислили съответния механизъм при неговото навлизане в лентата на подсъдимия и връщането му обратно. Отделно е пояснил, че това изпреварване и възвръщане в собствената лента е маневра с доста дълъг път, която може да се изчисли много просто, но в случая не са разполагали с обективни находки за това, поради което и такива изчисления не са били правени. На следващи въпроси на защитата за възможното отклонение от 5 градуса на автомобила на пострадалия експертът е дал отговор, че маневрата изпреварване предполага наличие на друг автомобил, за което по делото няма данни, а и възниква въпросът, как изпреварваният автомобил ще премине през района на местопроизшествието, след като точно в този момент подсъдимият спира пред него, тъй като вече е навлязъл в насрещната пътна лента. При този отговор защитата модифицира вероятностната възможност и поставя въпрос как би се развила ситуацията, ако маневрата изпреварване не е била довършена от пострадалия, като отговорът на експерта е, че е възможно ударът да е настъпил преди да се извърши определена маневра. Това, което е от съществено значение за приетия от експертизата вероятен механизъм е, че към момента на предприемане на аварийното спиране от страна на подсъдимия пострадалият е бил изцяло в собствената си пътна лента, като около една секунда след това предприема завиване на дясно./л.584 от н.о.х.д.272/16 г./ Що се касае до твърдението, че експертите не са разполагали с обясненията на подсъдимия при изготвянето на първата допълнителна експертиза /за предприето изпреварване/ такива данни се съдържат в показанията на неговата съпруга и те са били поставени в основата на зададените от защитата въпроси, на които са получени посочените по-горе отговори, които се отнасят до същата ситуация. В заключение, следва да се посочи, че фактическите изводи на САС са изцяло съобразени с експертните изводи от тройната авто-техническа експертиза, за това, че към момента, в който подсъдимият е задействал спирачната система на автомобила и е предприел аварийно спиране, пострадалият се е намирал в собствената си пътна лента, респективно не е представлявал опасност за неговото движение. При това положение, поведението на пострадалия преди този момент, без значение дали е предприел маневра изпреварване, която е довършил или се е отказал да довърши, е напълно ирелевантно спрямо действията на подсъдимия по предприетото аварийно спиране и завиване наляво с преминаване в насрещната лента, защото към този момент пострадалият се е движел правомерно в собствената си пътна лента и обективно не е създавал опасност за подсъдимия. Това обяснява липсата на спирачни следи и позиционирането му леко вдясно, което е предприето след като подсъдимият навлязъл в неговата лента, с цел да избегне удара с него. По отношение неизяснената причина за предприемане на аварийно спиране от страна на подсъдимия, вещите лица от практиката си са посочили примерни такива, като изпускане или падане на предмет пред седалката на водача, на което той реагира със задействане на спирачната система, но това са само хипотетични възможности, които не са установени по делото и не могат да се обсъждат, както не следва да се приемат за установени доказателствено необезпечени факти за поведението на пострадалия преди удара, и съдът да се позовава на практиката на експертите по други казуси. В заключение, доказателствената дейност на въззивния съд не страда от процесуални пороци и вътрешното му убеждение по релевантните за обвинението факти е законосъобразно формирано. Фактическите изводи на САС за механизма на настъпване на пътното произшествие са доказателствено обезпечени и съдът не е допуснал превратно тълкуване на доказателства, което да не е съобразено с действителното им съдържание и смисъл. Въззивният състав не може да бъде упрекнат и в неспазване на указанията на ВКС от предходното отменително решение, които от една страна касаят изясняване причината за инцидента и от друга се отнасят до отстраняване на противоречия в мотивите на отмененото въззивно решение, каквито в контролираното решение не се констатират. Доказателственият анализ на контролирания въззивен съд е безпротиворечив и еднопосочен, и не съдържа взаимноизключващи се констатации по фактите относно поведението на подсъдимия при настъпване на пътното произшествие, каквито несъответствия са констатирани в решението на предходния въззивен състав и са поставени в основата на отменителното решение на ВКС при второто по ред касационно производство. В този смисъл указанията от същото решение, за необходимост от правилно формирани при спазване изискванията на процесуалния закон и доказателствено обезпечени фактически изводи, са спазени и въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка е логически издържано и правилно, независимо от доста лаконичната аргументация на фактическите констатации на САС, която от друга страна не нарушава изискванията на чл. 339, ал.2 от НПК, доколкото с решението се потвърждава присъдата на първата инстанция. В заключение, в хода на касационната проверка доводите за неправилна оценка на гласните доказателствени средства и експертните заключения не намериха подкрепа. Контролираният въззивен състав е интерпретирал правилно допълнителното заключение, с което е подложена на проверка версията на подсъдимия и тази на неговата защита и е приел за установени факти, които се подкрепят от комплексната оценка на кореспондиращи си доказателства и експертни отговори. Следователно, не е допуснато нарушение при оценката на доказателствата и на експертните заключения, които са оценени съобразно действителното им съдържание и процесуална стойност. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон също се намери за неоснователно. В рамките на установените правно значими факти, законът е приложен правилно. Възражението на защитата, че поведението на подсъдимия представлява „спасителна маневра“ не може да бъде споделено. Задължителната съдебна практика /ТР 106/83 г. на ОСНК на ВС/ е изяснила в кои случаи е налице спасителна маневра, кога същата е правомерна и при кои положения водачът на моторно превозно средство не носи отговорност за същата. Доколкото подсъдимият е реагирал с аварийно спиране и отклонение посоката на автомобила действията му могат да бъдат окачествени като вид „спасителна маневра“, която се извършва при внезапно възникнала опасност, включително и по причини на поведението на самия водач. За да е правомерна извършената маневра е необходимо тя да се извършва при условията на чл.13, ал.1 от НК, като едновременно с това се уврежда имущество, а не се причинява смърт или телесно увреждане на лица, както и е необходимо опасността да не може да се предотврати по начините, предвидени в чл. 20, ал.2 от ЗДП. Водачът, предприел маневрата не носи отговорност, когато в опасната му зона за спиране се увреди лицето, което е създало опасността. Приложени към настоящият казус горните правни постановки не дават основание за оневиняване на подсъдимия, поради извършена от него правомерна спасителна маневра, при която да е бил увреден този участник в произшествието, който е създал опасността за движението. От фактите по делото е установено, че пострадалият с поведението си не е създал опасност за движението на подсъдимия, която той да не е могъл да избегне правомерно, тъй като при предприемането на маневрата /чрез задействане на спирачната система/ пострадалият се е намирал в собствената си лента за движение и не е представлявал опасност за дееца. По делото не е установен вида и характера на опасността, на която подсъдимият е реагирал, поради липса на достатъчен обем доказателства за установяването й по безспорен и несъмнен начин, но е установено, че същата не се дължи на неправомерното поведение на пострадалите лица, което изключва възможността за отпадане на наказателната отговорност на подсъдимия на това основание. Предвид изложеното от фактическа и правна страна, претенцията на подсъдимия и неговата защита за оправдаване на подсъдимия, поради извършване на случайно деяние е неоснователна и не може да бъде удовлетворена. Подсъдимият Б. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП като е навлязъл в насрещната пътна лента, при налична забрана за това, с което е причинил вредоносния резултат по настъпване смъртта на едно лице и телесни повреди на две други лица. Искането за оправдаване на подсъдимия е обусловено с неправилно възприети факти за поведението на пострадалия водач, поради допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената и оценъчна дейност на въззивния съд, което не се установи по делото, поради което касационната жалба на защитата срещу въззивното решение на САС следва да се остави без уважение. В касационната жалба не е наведено касационното основание по чл.348, ал.1, т. 3 от НПК, искането за оправдаване на подсъдимия Б. е в контекста на искането за провеждане от ВКС на производство по чл. 354, ал.5, пр. 2 от НПК и в рамките на други фактически положения, поради което не са налице основания за касационна проверка на въззивното решение по това касационно основание. Независимо от това, решението на въззивния съд следва да се измени в частта относно допълнителното наказание, лишаване от право за управление на МПС, което следва да се намали от шест години на четири години, с оглед принципа за reformatio in pejus, с който САС не се е съобразил изцяло. С второто въззивно решение на САС, НО, 8 с. №10323/11.11.2020 г. по в.н.о.х.д. № 419/2020 г. /въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия/ присъдата на първия съд е била изменена в частта относно наказанието, като допълнителното наказание лишаване от право за управление на МПС, наложено на подсъдимия Б. е намалено от шест на четири години. Касационното производство за проверка на това решение, н.д. №357/21 г., ВКС, 2-ро НО е образувано само по жалба на подсъдимия, поради което при новото разглеждане на делото пред въззивния съд увеличаването на това допълнително наказание е било в нарушение на забраната за влошаване положението на дееца и е било недопустимо.В правомощията на ВКС в настоящото производство е да отстрани допуснатото нарушение и да намали допълнителното наказание на подсъдимия от шест на четири години, като измени въззивното решение в тази му част. В останалата част решението на въззивния съд следва да се остави в сила. С оглед искането на частния обвинител В. за присъждане на разноски пред ВКС в размер на 500 лв. за упълномощаване на повереник, за което е представен договор за правна помощ и пълномощно пред касационната инстанция, същите следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия Б.. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 170/16.06.2022 г. на Софийски Апелативен Съд, постановено по в.н.о.х.д. № 693/21 г. в частта относно наложеното на подсъдимия Й. Б. за извършеното от него престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”б”, пр.1, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК допълнително наказание лишаване от право за управление на МПС, като го НАМАЛЯВА от шест на четири години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА подсъдимия Й. Б. да заплати на частния обвинител В. Д. В. сумата от 500 лв., представляваща разноски в касационното производство. На осн. чл.55, ал.4 от НПК да се извърши писмен превод на настоящото касационно решение на румънски език и се връчи на подсъдимия Й. Б.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: