12 Р Е Ш Е Н И Е № 593 София, 18 юни 2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Блага Иванова Даниела Атанасова при секретар Даниела Околийска ........................ и с участието на прокурора Мадлена Велинова ........ изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 2831/2011 год. Производството е касационно по протест от прокурора при Военно-апелативна прокуратура и жалби от подсъдимите Н. Х. Ш., С. Д. С., Д. И. Я., Г. Й. И. против въззивно решение № 45/11.VІІІ.2011г. по внохд № 33/2011г. на Военно-апелативния съд. Доводите по протеста са за допуснати нарушения на закона и явна несправедливост на наложените наказания, поради което и искането е за отмяна изцяло на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Защитникът на подсъдимия Ш. поддържа всички касационни основания по съображения, че осъждането му е резултат на превратно обсъждане на доказателствата, на проявен обвинителен уклон, а не обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства, установени от доказателствата по делото; че законът е нарушен, защото квалификацията е неправилна и ако деянието му се преквалифицира като по-леко престъпление, то отговорността му е погасена по давност. Исканията са в алтернатива – след отмяна на решението делото да се върне за ново разглеждане, или да се приложи давността, или наказанието намали под предвидения законов минимум, или поради липса на мотиви (доводите му не са обсъдени надлежно от състава на апелативния съд) делото да се върне за ново разглеждане. И с „писмената защита”, представена в съдебното заседание защитникът поддържа оплакванията си. Подсъдимият-жалбоподател С. Д. С. чрез защитника си навежда доводи за всички касационни основания по съображения, че без основание въззивният съд е отказал събиране и проверка на поискани от него и останалите подсъдими доказателства, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка. За това исканията му са в алтернатива – или след отмяна на решението, да бъде оправдан, или делото да се върне за ново разглеждане. Защитата на обжалвалия подсъдим Д. И. Я. в жалбата навежда доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон по съображения, че актът за начет, който е в основата на обвинението и осъждането на подсъдимия е нищожен; че в поделението, в което е служил Я. няма констатирана щета; че съдебно-икономическата експертиза е изготвена от некомпетентни експерти (по техните изявления пред първата инстанция), което е довело до неоснователно завишаване стойността на щетата, а от там и до неправилна квалификация на деянието. При корекция на последната отговорността на Я. ще е погасена по давност. Искането е да се отмени въззивното решение и делото върне за ново разглеждане или деянието да се преквалифицира по чл. 387, ал.1 от НК и приложи давността по чл. 81, ал.3 от НК. В жалбата на подсъдимия Г. Й. И. са поддържани оплаквания за основанията по чл. 348, ал.1 от НПК, поради което и се иска в алтернатива – или след отмяна на решението, да бъде оправдан, или деянието му да се преквалифицира като по-леко престъпление, или след отмяна на решението делото да се върне за ново разглеждане за отстраняване допуснатите нарушения на процесуалните правила. Съображенията са, че съдът е нарушил нормата на чл. 14 от НПК – липсва задълбочен и внимателен анализ на доказателствата, като защитата на жалбоподателя се позовава и на аргументите на останалите подсъдими. Прокурорът от ВКП поддържа протеста по съображенията в него – неправилно подсъдимите К., Й., С. и И. са оправдани, а наказанията на С., Я., Ш. и И. са занижени по размер. Налице е явната им несправедливост, защото не съответстват на високата степен на обществена опасност на деянията им. По отношение на жалбите поддържа, че са неоснователни. Писмено възражение против касационния протест е постъпило от подс. К. чрез защитника му, в което поддържат, че с него обвинението …„се опитва да подмени целесъобразността на прокурорските действия със законосъобразността на присъдата.”. Жалбоподателите и защитата им също са на становище, че протестът е неоснователен. Това поддържат и защитата на Й. и С., както и подс. И.. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на обжалваното въззивно решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С въззивно решение № 45/11.VІІІ.2011г. по внохд № 33/2011г. на Военно-апелативния съд е потвърдена присъда № 53/16.ІІІ.2011 г. по нохд № 53/2009 г. по описа на Варненския военен съд, с която подсъдимите о. p. полк. С. Д. С. – бивш командир на под. 34220-Шумен, о. р. подп. Д. И. Я. – бивш заместник началник по тила в под. 34220-Шумен, о. р. ст. л-т Н. Х. Ш. – бивш началник на „Продоволствена и вещева служба" в под. 34220-Шумен и ст. с-т р. Г. Й. И. – бивш завеждащ склад за видове имущества в под. 34220-Шумен, са признати за виновни за това, че по време на службата им в Българската армия, през периода от 30.ХІІ.1996 год. до 17.V.1997 год. в [населено място], под. 34220-Шумен в посоченото качество, в съучастие като извършители, не изпълнили задълженията си по служба, а първият и превишил властта си, като в резултат на извършеното деяние са настъпили тежки вредни последици за под. 34220-Шумен и за Министерство на отбраната – имуществени вреди на обща стойност 49338440 (четиридесет и девет милиона триста тридесет и осем хиляди четиристотин и четиридесет) неденоминирани лева (49338,44 деноминирани лева), съставляващи равностойността на неправомерно бракувано вещево имущество – военновременни запаси (ВВЗ) първа и втора категория, числящо се на мобилизационните подразделения към под. 34220-Шумен, поради което и на основание чл. 387, ал. 2, предл. І-во, във вр. с ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК са осъдени С. на 1 (една) година и 4 (четири) месеца, Я. и Ш. на по 1 (една) година и 3 (три) месеца, а И. на 1 (една) година лишаване от свобода, като са признати за невинни и оправдани по обвинението за това да са извършили деянието в съучастие и с подсъдимите о. р. подп. П. К., ст. с-т р. К. Й., б. в. сл. П. С. и б. в. сл. Ц. И., а С., Я. и Ш. и умишлено да са злоупотребили със служебното си положение. Подсъдимият о. р. ст. л-т Н. Ш. е признат за виновен и осъден по чл. 311, ал.1 във с вр. чл. 26, ал.1 и чл. 54 от НК на една година лишаване от свобода за това, че през периода от 14.V.1997 год. до 30.­ІХ.1997 год. в [населено място], в под. 34220-Шумен, в качеството на длъжностно лице – началник на „Продоволствена и вещева служба" в под. 34220-Шумен, в кръга на службата си, при условията на продължавано престъпление съставил официални документи – две регистрационни отчетни книги за отчета на вещево имущество военновременни запаси – книга с контролен № М-74/1997 год. и книга с контролен № М-75/1997 год., в които удостоверил неверни обстоятелства с цел да бъдат използвани тия документи като доказателство за тях и в последствие използвал като ги представил пред финансовите ревизори от Ревизионно управление на Министерство на отбраната при проведената през 1998 год. комплексна финансова ревизия в под. 34220-Шумен, за да прикрие извършеното на 11.ІV.1997 год. неправомерно бракуване на вещево имущество – ВВЗ първа и втора категория, числящо се на мобилизационните подразделения към под. 34220-Шумен. Той е признат за виновен и осъден и по чл. 310, ал.1, предл. І-во във вр. с чл. 308, ал.1, предл.ІІ-ро, чл. 26, ал.1 и чл. 54 от НК на една година лишаване от свобода и е лишен от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с отчетност на материални средства за срок от две години за това, че през периода от 14.V.1997 год. до 30.ІХ.1997 год., в [населено място], в под. 34220-Шумен в качеството на длъжностно лице – началник на „Продоволствена и вещева служба" в под. 34220-Шумен в кръга на службата си, при условията на продължавано престъпление преправил съдържанието на десет броя официални документи – нареждания, форма 400048 от НОМС-БА, с цел да бъдат използвани и впоследствие използвал, като ги представил пред финансовите ревизори от Ревизионно управление на Министерство на отбраната при проведена през 1998 год. комплексна финансова ревизия в под. 34220-Шумен, за да прикрие извършеното на 11.ІV.1997 г. неправомерно бракуване на вещево имущество – ВВЗ първа и втора категория, числящо се на мобилизационните подразделения към под. 34220-Шумен. Подсъдимите о. р. подп. П. Н. К., бивш командир на дивизион в под. 34220-Шумен, ст. с-т р. К. Й. Й., бивш завеждащ склад за видове имущества в под. 34220- Шумен, бивш в. сл. П. Т. С., бивш началник на финансовата служба в под. 34220- Шумен, бивш в. сл. Ц. Х. И., бивш инспектор по бракуване на имущество в под. 24770- София, са признати за невинни и оправдани по обвинението по чл. 387, ал.2, предл.І-во във вр. с ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК за това, че в съучастие помежду си – първият, извършител, в качеството на председател на комисията за бракуване на вещево имущество в под. 34220-Шумен, вторият – извършител и в качеството на член на комисията за бракуване на вещево имущество в под. 34220-Шумен, третата – помагач и член на комисията за бракуване на вещево имущество в под. 34220-Шумен, И. – помагач и в качеството на инспектор по бракуване на вещево имущество в под. 34220-Шумен и с останалите подсъдими в посоченото им качество умишлено неизпълнили задълженията си по служба, а последният и умишлено злоупотребил със служебното си положение и превишил властта си, като в резултат на това да са да са настъпили тежки вредни последици за под. 34220-Шумен и за Министерство на отбраната - имуществени вреди на обща стойност 49338440 (четиридесет и девет милиона триста тридесет и осем хиляди четиристотин и четиридесет) неденоминирани лева (49338,44 деноминирани лева), съставляващи равностойността на неправомерно бракувано вещево имущество – ВВЗ първа и втора категория, числящо се на мобилизационните подразделения към под. 34220-Шумен. Подсъдимите о. p. полк. С. Д. С., о. р. подп. Д. И. Я., о. р. ст. л-т Н. Х. Ш., о. р. подп. П. Н. К., ст. с-т р. К. Й. Й., б. в. сл. П. Т. С. и б. в. сл. Ц. Х. И. са признати за невинни и оправдани по обвинението по чл. 311, ал.1 от НК при посоченото съучастие и качество на длъжностни лица, за това, че в периода 5.І.1997г. – 30.ІV.1997г. в [населено място], под. 34220-Шумен, в кръга на службата си да са съставили официален документ – Акт № 1 за бракуване и трансформиране на материалните средства от 11.04.1997 год., per. № 144/21.07.1997 год., в който удостоверили неверни обстоятелства, с цел да бъде използван като доказателство за тия обстоятелства, и същият е бил използван за неправомерно бракуване на вещево имущество - военновременни запаси първа и втора категория, числящо се на мобилизационните подразделения към под. 34220- Шумен. На основание чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимия о. р. ст. л-т Н. Х. Ш. е наложено да изтърпи една година и три месеца лишаване от свобода и е лишен от правото по чл. 37, ал.1, т.6 от НК да заема държавна или обществена длъжност, свързана с отчетност на материални средства за срок от две години. На основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия о. р. подп. Д. Я. е наложено наказанието две години и шест месеца лишаване от свобода по споразумение по НОХД № 17/2004 год. на Плевенски военен съд. На основание чл. 66 от НК е отложено изпълнението на наложените наказания лишаване от свобода на подсъдимите о. р. полк. С. С., о. р. ст. л-т Н. Ш. и ст. с-т р. Г. И. с изпитателен срок от по три години, а за подсъдимия о. р. подп. Д. Я. с изпитателен срок от четири години. Предявеният от Министерство на отбраната на Република България иск за сумата 49338,44 деном. лева е отхвърлен. Протестът е неоснователен. Доводите и съображенията в тяхна подкрепа повтарят тези по въззивния протест. Обсъдени са внимателно и в решението подробно е посочено защо не се възприемат. Обстоятелството, че прокурорът е на друго становище не опорочава фактическите и правни изводи на съда, които са логични, последователни и непротиворечиви. Взети са след разкриване на обективната истина и по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички значими за правилното решаване на делото обстоятелства и в съответствие със закона. В частта по чл. 387, ал.2 от НК жалбите на подсъдимите са частично основателни. При правилно възприетите за установени по несъмнен начин факти правната квалификация на деянието им противоречи на закона – последиците не са тежки, а това изключва приложението на чл.387,ал.2 от НК. Вярно е, че фактите се преценяват към момента на деянието, но в случая не без значение са и настъпилите съществени промени в нашата армия. Военните униформи вече са други и така бракуваните нямат значението, което са имали към онзи момент. Касае се до престъпление по чл. 387, ал.1 от НК в какъвто смисъл следва да се измени присъдата. И четиримата подсъдими, сега жалбоподатели искат да се приложат правилата за давността по Глава ІХ от НК. Престъплението по чл. 387, ал.1 от НК е наказуемо с лишаване от свобода до три години, така че погасителната давност за наказателно преследване по силата на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал.1, т.4 от НК настъпва след изтичане на 7 години и 6 месеца от довършване на престъплението – 17.V.1997г. Изложеното, по силата на чл. 24, ал.1, т.3 от НПК, налага образуваното наказателно производство против С., Я., Ш. и И. по чл. 387, ал.1 от НК да се прекрати. Между впрочем към днешна дата е изтекла абсолютната давност и за престъплението по чл. 387, ал.2 от НК, за която срокът е 15 години. Изменяването на въззивното решение в посочения смисъл налага това и в частта по чл. 25 и чл. 66 от НК за подс. Я. и в частта по чл. 23 от НК за Ш., като наказанието на последния за съвкупността се определи на 1(една) година лишаване от свобода, а за първия да се намали изпитателния срок по чл. 66 от НК на 3 години с отмяна на приложението на чл.25 НК. В останалата част жалбите са неоснователни. Доводите им повтарят поддържаното пред апелативния съд. В решението си съдебния състав е обсъдил и преценявал тезата и аргументацията на подсъдимите и е посочил подробно, ясно и законосъобразно защо не я възприема. При приетите за установени по несъмнен начин фактически обстоятелства изводите на съда, че с деянията си е осъществил от обективна и субективна страна признаците на документните престъпления по чл. 310, ал.1, предл. І-во във вр. с чл. 308, ал.1, предл.ІІ-ро и чл. 26, ал.1 и по чл. 311, ал.1 във с вр. чл. 26, ал.1 от НК, че те не са маловажен случай. За тези престъпления правилата на давността не намират приложение, защото срокът по чл. 81, ал.3 от НК не е изтекъл. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.2 от НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Изменя въззивно решение № 45/11.VІІІ.2011г. по внохд № 33/2011г. на Военно-апелативния съд, както следва: Преквалифицира деянията на С. Д. С., Д. И. Я., Н. Х. Ш. и Г. Й. И. от престъпление по чл. 387, ал.2 от НК в такова по чл. 387, ал.1 от НК и прекратява наказателното производство в тази част. Изменя посоченото решение по отношение Н. Хр.Ш. в частта по чл. 23 от НК като намалява наложеното на това основание наказание на 1(една) година лишаване от свобода, а по отношение на Д. И. Я. отменя приложението на чл. 25 от НК и намалява изпитателния срок по чл. 66 от НК на 3(три) години. В останалата част посоченото по-горе решение оставя в сила. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: