Ключови фрази


2
определение по гр.д.№ 691 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



№ 212
София, 18.05.2022 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 691 по описа за 2022 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. В. срещу решение № 854 от 20.07.2021 г. по в.гр.д.№ 610 от 2021 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, VII въззивен гр.състав, с което е потвърдено решение № 260130 от 23.09.2020 г. по гр.д 13409 от 2018 г. на Софийския градски съд, I-11 състав за отхвърляне на предявените от М. И. В. срещу Р. В. Ц. и „Б. М. Г.“ ЕАД искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на М. В. сумата 30 000 лв., предявена частично от сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от изнасяне на клеветническа и набеждаваща информация в девет поредни репортажа, излъчени по бТV в периода 31.07.2017 г.- 29.12.2017 г. и М. В. е осъден за разноските по делото.
В жалбата се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:
1. Задължени ли са всякога журналистът и/или медията да събират доказателства относно верността на твърдение в излъчен репортаж или разследващ журналистически материал и ако не- в какви случаи ?
2. Имат ли всякога журналистът и/или медията задължение да посочват използваните източници за събиране и проверка на информация, за да не бъде ангажирана отговорността им ?
3. Кога е спазена добросъвестната журналистическа практика ? Достатъчно ли е да се потърси само едната гледна точка ? Следва ли да се съпостяват независими източници и колко най-малко източника са достатъчни ?
4. Посочването като непотвърдена информация означава ли, че не е извършена добросъвестна проверка от различни източници ?
5. Ангажира ли се отговорността на журналиста, респективно на медията, когато същият не е посочил в изготвения журналистически материал използваните от него източници на информация ?
В писмени отговори от 24.01.2022 г. и 21.02.2022 г. пълномощниците на ответниците Р. В. Ц. и „Б. М. Г.“ ЕАД оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение с цена на исковете над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.
1. Не е налице обаче соченото от жалбоподателя основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд по поставените въпроси, тъй като в жалбата и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са посочени конкретни решения на ВКС, на които, според касатора, обжалваното решение противоречи.
2. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставените въпроси поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице в няколко случая: когато по приложимия към конкретното дело въпрос няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия; когато е налице неясна правна уредба, което налага тълкуването на закона от ВКС или когато са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, което налага промяна на вече даденото от ВКС тълкуване на закона. В конкретния случай по поставените въпроси има дадено от ВКС тълкуване в съдебна практика, която е съобразена от съда в обжалваното решение. Например, решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д.№ 1376 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д.№ 1486 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 148 от 10.07.2015 г. по гр.д.№ 6318 от 2014 г. на ВКС, ГК, III г.о. и др., според които за верността на разпространената от журналиста информация той следва да е получил потвърждение поне от два независими източника. В този случай, се счита, че журналистът е извършил добросъвестна проверка и дори да се окаже, че изнесената информация е невярна, той не носи отговорност за вредите, причинени от изнасянето и разпространяването на тази невярна информация. Или решение № 557 от 28.01.2011 г. по гр.д.№ 1599 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о., според което, когато твърденията изхождат от други лица, които са посочени от автора на публикувания или излъчен материал и в текста коректно е предадена дадената от тези лица информация, няма основание за ангажиране на отговорността по чл.45 ЗЗД на автора или на медията, която е публикувала или излъчила материала. Не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяна на горепосочената съдебна практика.
3. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.
Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на С. апелативен не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 854 от 20.07.2021 г. по в.гр.д.№ 610 от 2021 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, VII въззивен гр.състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.