Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е   №  496   София,  23 ноември 2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на седемнадесети ноември 2009 г. в състав :                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                                   ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                   при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Ст. БУМБАЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 555/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Л. Г. К. за възобновяване на НОХД № 225/2008 г. по описа на Районен съд – Ихтиман и отмяна на постановената по него присъда, с която той е бил признат за виновен по обвинение по чл. 195 ал.1 т.4 и т.5 вр. чл. 194 ал.1 от НК и на осн. чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е било наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода”, като на осн. чл. 66 от НК е отложено изпълнението му за срок от три години. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закони, които са основания за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Претендира се отмяна на присъдата, респективно и решението на въззивния съд, с която то е било потвърдено, и постановяване на решение, с което осъденият да бъде оправдан. Пред ВКС осъденият и защитата му не се явяват. Представят писмена защита, с която поддържат искането. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда № 6/20.01.2009 г. по НОХД № 225/2008 г. Ихтиманският районен съд е признал подсъдимия Л за виновен в това, че на 10.06.2007 г., в землището на гр. И., в района на „Чугунолеене” АД след предварителен сговор с Я. Г. А. и Х. Г. М. , чрез използване на МПС, като случаят не е маловажен, отнел чужди движими вещи на стойност 947 лв. от владението на „Чугунолеене” АД - Ихтиман, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 4 и т.5 вр. чл. 194 ал.1 от НК му е наложил наказание ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за срок от три години. Въз основа на депозирана жалба от подсъдимия е било образувано въззивно производство пред Софийски окръжен съд по ВНОХД № 89/2009 г., приключило с решение от 24.04.2009 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като деянието е преквалифицирано във връзка с чл. 18 ал.1 от НК и наложеното наказание „лишаване от свобода” е било намалено на четири месеца. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като искането за възобновяване на въззивното дело се явява подадено в изискуемия 6-месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция - липса на пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и неправилна оценка на събраните доказателства, които като цяло са довели до неправилно приложение на закона с осъждане на подсъдимия К по повдигнатото му обвинение, са изцяло неоснователни. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни положения. В съгласие с изискването по чл. 339 ал. 2 от НПК е отговорил подробно и мотивирано на всички възражения на защитата. Това важи и за тези, които понастоящем са възпроизведени в искането за възобновяване при аргументиране на доводите за допуснатите нарушения на процесуалния и материален закон, каквито ВКС не констатира. Изцяло неоснователно е твърдението, че протоколът за оглед на веществените доказателства по делото /л.50/ не е годно доказателствено средство, тъй като след изключването на протокола за оглед на местопрестъплението, веществените доказателства остават неприобщени към доказателствената маса по надлежния процесуален ред. Действително инстанциите по фактите за изключили протокола за оглед като средство за доказване, тъй като са констатирали , че вписаните в него поемни лица не са взели участие в провеждането на това следствено действие. В същото време обаче по делото е налице изобилен доказателствен материал, който е безспорен, по отношение на вида и предмета на деянието. В тази насока неоспорими са показанията на свидетеля-очевидец Г. В. , който има най-подробни впечатления от предмета на деянието, който той е възприел още през деня, а и вечерта при пристигането на подсъдимите. Те от своя страна са подкрепени от показанията на св. Б дежурен полицай при РПУ - Ихтиман, който е видял подготвените за товарене чували с метали, както и от възпроизведените възприятия на друг полицейски служител – св. Т. По този начин връзката на вещите, намиращи се в чувалите, с подсъдимия и неговото деяние е безспорна, ясна и не може да бъде поставена под съмнение. Макар и неприобщен посредством протокола за оглед, предметът на деянието се оказва приобщен чрез показанията на тези незаинтересовани свидетели, поради което не може да се отрече качеството му на веществено доказателство по делото. По този начин оспорваният протокол за оглед на веществените доказателства не е негодно доказателствено средство и не следва да бъде изключван от доказателствена съвкупност. Правилно и двете предходни инстанции са обосновали фактическите си изводи с него. С отказа на съдебните инстанции да назначат нова експертиза за оценка на предмета на престъплението с участие на металург не е нарушено правото на защита на този подсъдим, тъй като съдът мотивирано е приел, че делото е изяснено от фактическа страна. Оценителната експертиза е изготвена от вещо лице-оценител, което има професионален опит в оценка на различни вещи, а предмета на настоящето инкриминирано деяние не разкрива някаква особена специфика, която да налага именно металург да извърши оценката на металите. Самият експерт е посочил методологията, която е използвал в оценката на метериалите – извършвайки проверка в три различни пункта за вторични суровини, поради което не възниква съмнение в обективността и правилността на неговото заключение. По този начин, от една страна, доказателствената основа, върху която съдилищата са могли да изграждат вътрешното си убеждение, е била достатъчна по обем, като е липсвала необходимост от разширяването й чрез служебното констатиране от страна на съдилищата за необходимост от събиране на нови доказателства за изясняване на обективната истина по делото, а от друга – липсвала е каквато и да е процесуална активност на самия подсъдим и неговата защита, които да сочат желание за събиране на нови доказателства и обосноваване на необходимост от такива, пряко свързани с предмета на делото. Не се откриват и никакви нарушения при извеждане на правнорелевантните факти, на основата на които инстанциите по същество са приели обвинението за доказано. По въпроса за авторството на подсъдимия, че с действията си е направил опит да отнеме чужди вещи, както и че практически това е било осъществено чрез употребата на МПС и след предварителен сговор с Х. М. и Я. А. , доказателствената съвкупност като цяло е била непротиворечива. Лицата, с които К. е извършил деянието, са признали неговото извършване и обстоятелствата по подготовката и осъществяването на своите намерения. Ръководителят на охраната на завода – св. В, е наблюдавал действията на подсъдимия и тези двама свидетели, като ясно е била демонстрирана волята им да отнемат чувалите, напълнени с метали, за която цел са пристигнали след работно време точно на мястото, където предварително са били струпани те и са започнали товареното им, но само намесата на охраната е преустановили довършването на деянието. Не съществува съмнение, че ако обясненията на съпроцесник са единственото доказателствено средство за авторството на друг подсъдим, то би бил налице оговор, на основата на който не би могла да почива осъдителна присъда. В случая обаче като сигурна доказателствена база, въз основа на която тези уличаващи показания са били проверени, са показанията на свидетеля Г, който е очевидец на деянието и който е задържал опиталият се да избяга осъден. При това положение, след като въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички доказателствените източници, като е изложила подробни, ясни и убедителни съображения за това, поради какви причини намира установените от първата инстанция факти за потвърдени, а възраженията на защитата за неоснователни, ВКС намира, че липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното й убеждение е било опорочено. Липсва нарушение на чл. 13 и чл.14 от НПК, което да налага настоящата инстанция да възобнови производството по делото. Не се констатира нарушение и с оглед твърдението, че осъденият не би могъл да е автор на престъплението, тъй като той работел на непрекъсваем режим на работа, поради което не би могъл да се отклони и да подготви чувалите с метали. Този довод не кореспондира с останалата доказателствена съвкупност и в частност с показанията на св. Л зам.началник цех, който е категоричен, че всички работници в завода са имали обедна почивка, както и на съучастниците на подсъдимия – св. А, които сами признават, че през деня са събрали и подготвили металите, за да ги вземат вечерта. Липсват каквито и да е основания да се счита, че по делото е следвало да се извърши следствен експеримент. Не са налице обичайните предпоставки по чл. 166 от НПК, които да налагат извършването на това следствено действие за проверка на обясненията на осъдения, тъй като той реално отрича участието си в престъплението. Не може да бъде споделен и доводът за неустановено място на престъплението, тъй като след изключването на протокола за оглед липсвало друго доказателствено средство, което да установи този елемент от предмета на доказване. Както и предмета на престъплението, така и мястото на престъплението се установяват от всички останали гласни доказателствени източници, които са непротиворечиви, че мястото на престъплението е завод на „Чугунолеене” АД, до оградата на който са били струпани подготвените за отнемане чували с метали. Възражението за това, че тези метали всъщност са вещи без стойност, не държи сметка за това, че това са били вещи във владение на завода и след като са се намирали в негова фактическа власт всяко отнемане от нея, без съгласието на съответното длъжностни лице, прави деянието съставомерна „кражба”. Ако заводът действително се е дезинтересирал от тези метали той не би ги съхранявал в пределите си, а и самият осъден, ако е считал,че това са такива вещи, би могъл да ги придобие като вземе разрешение, а не по неправомерен начин / в този смисъл ТР № 54/16.09.1989 г./. Не почива на доказателствата по делото възражението на защитата за липса на правната квалификация по чл. 195 ал.1 т.5 от НК. Доводът за липса на предварителен сговор между К, М. и А. е напълно голословен. От показанията на последните двама се установява, че тримата през деня са събрали металите, поставили са ги в чували, складирали са ги до оградата на завода и то на място, което предварително са знаели, че тази преграда може лесно да бъде преодоляна. Тази квалификация не може да бъде оспорена и поради факта, че след работно време тримата са се прибрали по домовете си, след което отново около 22 часа с микробуса на св. Я са тръгнали обратно към завода. Предварителната организация, както и участието и на тримата в товаренето на подготвените вещи сочи на осъществено не само обикновено съучастие между тях, но и на наличието на квалифициращото обстоятелство „предварителен сговор”. Липсват основания да се счита, че осъденият би могъл да бъде оправдан на осн. чл. 9 ал.2 от НК. Деянието не е с явно незначителна обществена опасност, нито пък сочи да не е общественоопасно поради своята малозначителност. Значителна е стойността на металите – 947 лв., както и е ясно изразена обществена опасност на същото, тъй като е осъществено от лице, което е работник в същия завод. На основата на тези съображения ВКС не намери да е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, нито това по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, които да налагат упражняването на правомощието му да възобнови наказателното производство, като отмени постановените присъди и решение и оправдае подс. К. или върне делото за ново разглеждане. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. Г. К. за възобновяване на ВНОХД № 89/2009 г. по описа на Софийски окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 24.04.2009 г., с което е била изменена присъда № 6/20.01.2009 г. по НОХД № 225/2008 г. на Ихтиманския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.