5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 370 гр. София, 05.05.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4938 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 278780/06.07.2021 г. на Н. Н. П. и Светла С. П., чрез адв. П. Д., срещу въззивно решение № 260785/11.06.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 613/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която след частична отмяна на решение № 261120/03.11.2020 г., постановено по гр. д. № 18307/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, са отхвърлени: предявения от Н. Н. П. против „СК Експресстрой“ АД иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от смъртта на сина й В. С. П., настъпила вследствие на трудова злополука от 30.11.2016 г., установена с разпореждане № 5104-15-2/ 03.01.2017 г. на ТП на НОИ – П., за разликата над 30 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв.; и предявения от Светла С. П. против „СК Експресстрой“ АД иск по чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от смъртта на брат й В. П., в размер на сумата 20 000 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) за задължението на въззивния съд при постановяване на решението да обсъди всички доводи и възражения на страните; 2) относно признаците на грубата небрежност като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука и критериите за това; 3) относно степента на допринасяне на пострадалия при наличие на груба небрежност. Сочи се практика на ВКС, на която според жалбоподателите въззивното решение противоречи. Ответникът „СК Експресстрой“ АД, представляван от адв. И. К., е подал писмен отговор, в който излага доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. В срока за отговор е подадена и насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която претенцията на Н. П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважена за сумата от 30 000 лв. В изложението по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне по обобщения (от състава на ВКС) въпрос за критериите, имащи значение за определяне на справедливия размер обезщетение за неимуществени вреди. Касационната жалба и насрещната касационна жалба са подадени в законоустановените срокове, от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и са допустими. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че производство е образувано по предявени от Н. П. и Светла П. искове по чл. 200, ал. 1 КТ срещу „СК Експресстрой“ АД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. за първата ищца и 20 000 лв. за втората, ведно със законната лихва от 03.11.2016 г., които вреди се претендират от смъртта на сина на първата ищца и брат на втората ищца - В. П., в резултат на настъпила на 31.10.2016 г. злополука, призната за трудова с разпореждане № 5104-15-2/03.01.2017 г. на НОИ – П.. В мотивите си въззивният съд е приел за установено, че В. П. и ответното дружество са били в трудово правоотношение, като П. е работил на длъжността „техник строителство и архитектура“, а към деня на произшествието е бил определен за управител на обект F-180. С нарочна заповед работодателят му възложил провеждането на ежедневен и периодичен инструктаж за безопасност при работа на обекта. В деня на инцидента пострадалият е извършвал работа на височина, като е пренебрегнал всякакви правила и норми относно безопасността на труда и това му поведение е основната причина за злополуката. Извършването на ремонтна дейност по окачени тавани, не му е възлагана за изпълнение от работодателя, поради което последният не е предвидил и не е осигурил на работещите в обекта колективни предпазни средства. Злополуката е призната за трудова, поради което са налице предпоставките за ангажиране на безвиновната имуществена отговорност на ответника - работодател по реда на чл.200 КТ за понесените от близките на починалия неимуществени вреди. При тези данни и като е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът е приел, че ищцата Н. П. - майка на починалия работник е понесла значителни по степен емоционални болки и страдания от смъртта на сина си. Счел е, че справедливият размер на обезщетението, съответстващ на претърпените от нея неимуществени вреди, възлиза на сумата 100 000 лв. Същевременно, за основателно е прието възражението на ответника за допусната от пострадалия груба небрежност при извършване на работата, довела до злополуката, като степента на съпричиняване е определена в размер на 70%. При отчитане на този принос за настъпване на вредносния резултат, претенцията на Н.П. е счетена за основателна до размера на сумата 30 000 лв. За изцяло неоснователен е приет предявения от сестрата на починалия работник иск за сумата 20 000 лв. Посочено е, че по делото не е доказано между двамата да е съществувала такава трайна и дълбока емоционална връзка, която да надхвърля обичайните отношения между брат и сестра, нито е установено претърпените от загубата на близкия човек морални вреди да са с толкова висок интензитет и продължителност, че да подлежат на обезщетяване съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/ 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС. Съдът е приел, че от смъртта на своя брат ищцата не е изживяла други болки и страдания, извън нормално присъщите за тази родствена връзка. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Поставените от касаторите правни въпроси, касаещи приложението на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, са обусловили решаващите изводи на съда, но същите не са разрешени в противоречие с установената практика на ВКС. Съобразно тази практика (на която се позовават и жалбоподателите), при трудова злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрият стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване поначало не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението на пострадалия осъществява фактическия състав на чл. 201, ал. 2 КТ, са разяснени в практиката на ВКС - напр. решение № 21/12.03.2018 г. по гр. д. № 1459/2017 г., ІІІ г.о., решение № 125/04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015, ІV г.о., решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/ 2013 г., IV г.о., решение № 291/11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о. и др. Приема се, че поведението на работника следва да бъде окачествено като груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му и водеща до неговата смърт, но въпреки това са били предприети от работника в нарушение с установените технологични правила и правилата за безопасност, както и с проведените от работодателя инструктажи за работа. По възражение на работодателя, при конкретния механизъм на трудовата злополука като стечение на обективни и субективни фактори, обстоятелствата задължително следва да се преценяват от гледна точка на признаците на грубата небрежност и ако се приеме, че се касае за подобно квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът за проявена „груба небрежност“ за вредоносния резултат като степен, за да се намали съответно обезщетението за причинени вреди. При тази небрежност, изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия, съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства (вж.- решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г., ІV г. о., решение № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г., ІV г. о., решение № 159/15.01.2018 по гр. д № 251/2018 г., ІІІ г. о. и др.). Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване. Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. В мотивите му подробно са анализирани събраните по делото доказателства, установяващи поведението на починалия работник, при определяне на конкретната степен на съпричиняване. При данните, че работникът е извършвал работа на височина, съставляваща източник на повишена опасност, в нарушение на основни правила и норми за безопасност, при неподходящо оборудване и без предпазни средства, а още повече – предприел е работа, която не му е била възлагана от работодателя, в съответствие с разрешенията на съдебната практика по сходни случаи въззивният съд е определил висок процент на съпричиняване на вредите. Несъгласието на жалбоподателите с изводите на съда и аргументацията им в изложението са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Процесуалноправният въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните е принципно обуславящ по всяко дело, но в случая не се установяват допълнителните предпоставки за достъп до касация. Предвид ясните и подробни мотиви към атакуваното решение, не може да се приеме, че при постановяването му е допуснато отклонение от установената съдебна практика. Несъгласието с правните изводи на въззивния съд не сочи на нарушение на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, щом същите са логични, безпротиворечиви и съответни на опита и научното знание, както е в случая. При това положение и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК, насрещната касационна жалба на „СК Експресстрой“ АД и изложените доводи за селектирането й, не следва да бъдат разглеждани. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260785/11.06.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 613/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.