Р Е Ш Е Н И Е № 80 гр. София, 08.10.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1565 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу решение № 56 от 04.03.2014г. по в.т.д № 335/2013г. на Апелативен съд – В. Т., в частта, с която е отменено решение № 166 от 30.08.2013г. по т.д. № 269/ 2012г. на Окръжен съд - Плевен, относно началната дата на неплатежоспособност на [фирма], [населено място] - 06.01.2012г. и е определена начална дата на неплатежоспособност - 14.12.2012г. В касационната жалба на [фирма] се сочи, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по жалбата, [фирма], изразява становище, че жалбата е неоснователна с оглед липсата на наведените основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение в частта за определяне на началната дата на неплатежоспособност по значимите за изхода на спора правни въпроси: Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор, кое именно „спиране на плащанията” е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност и задължен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност? Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да определи различна от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособност на длъжника - 14.12.2012г., въззивният съд е приел, че невъзможността да се посрещнат краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи настъпва към 14.12.2012г., когато е последното плащане в размер на 24 393,95 лева /12 436,43 евро/ по дълга на длъжника към банката, извършено от трето лице във връзка с подписано между тях тристранно споразумение. Решаващият състав се е позовал и на подобрение на коефициентите на ликвидност към 31.12.2011г., които са над 1-ца, и трайното им влошаване към 30.11.2012г. Изводите, че началната дата на неплатежоспособността не е 06.01.2012г., когато е обявена от банката предсрочна изискуемост на кредита и до 14.12.2012г. ответното дружество е имало налични парични средства и парични постъпления, са направени и на база изчислените от ССЕ коефициенти на неплатежоспособност: за 2011г. - 0.6657; за 2012г. - 0.02785 и за 2013г.- 0.0006. По поставените правни въпроси: Относно въпроса, следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор и кое именно „спиране на плащанията” е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност, ВКС се е произнесъл в редица решения по чл.290 ГПК – решение № 33 / 07.09.2010г. по т.д. № 915 / 2009г. на ВКС, II ТО, решение № 115 / 25.06.2010г. по т.д. № 169 / 2010г. на ВКС, II ТО, решение № 90 / 20.07.2012г. по т.д. № 1152 / 2011г. на ВКС, I ТО, решение № 44 / 04.07.2012г. по т.д. № 983/ 2011г. на ВКС, I ТО, решение № 202 / 10.01.2014г. по т.д. № 1453/ 2013г. на ВКС, II ТО и други. В тях е застъпено становището, че началната дата на неплатежоспособността се определя въз основа преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност / задлъжнялост, чрез които се установява началния момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни / текущи задължения с краткотрайните /текущи/ активи, като спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на последното извършено плащане към кредитор/и сами по себе си, без изследване на причините за тях, не са достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника. Това е пряко изводимо и от разпоредбата на чл.608, ал.3 ТЗ, предвиждаща, че неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитора. Настоящият състав се присъединява към посочената константна практика на ВКС, в който смисъл се дава и отговор на поставения въпрос. Следва да се има предвид, че влошаването на икономическото състояние на търговеца, имащо траен характер, може да настъпи плавно или рязко. Последната хипотеза намира проявление и в случаите, когато в един и същ момент се падежират значима част от дългосрочните до тогава задължения на длъжника /вкл. когато са само към един кредитор/, които се трансформират в краткосрочни, но само ако това води до обективна невъзможност предприятието да поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява чрез визираните по-горе икономически показатели, а не следва от простия факт на спиране на плащането, респ. на извършване на плащане /вкл. последно в темпорално отношение плащане/ към конкретен кредитор, независимо, че в някои случаи началната дата на неплатежоспособност може фактически да съвпадне с очертаните моменти. По релевирания процесуалноправен въпрос, задължен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност, е налице безпротиворечива практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК и обективирана в множество актове, като решение № 153 / 23.12.2010г. по т.д № 255 / 2010г. на ВКС, I ТО, решение № 90 / 20.07.2012г. по т.д. № 255 / 2010г. на ВКС, I ТО, решение № 241 / 21.06.2013г. по т.д. № 158 / 2012г. на ВКС, II ТО, решение № 199 / 08.11.2013г. по т.д. № 1819 / 2013г. на ВКС, II ТО и решение № 99 / 02.07.2014г. по т.д. № 2193/ 2013г. на ВКС, II ТО, която напълно се споделя от настоящия състав. Според посочената задължителна практика на ВКС, разпоредбата на чл.621а, ал.1, т.2 ТС е специална по отношение на чл.266, ал.1 ГПК, поради което по делата за несъстоятелност не само е неприложима преклузията за навеждане на нови обстоятелства и събиране на нови доказателства във въззивното производство, но въззивният съд е длъжен служебно да събере доказателства, вкл. чрез допускане на съдебна счетоводно – икономическа експертиза относно установяване на началния момент на състоянието на неплатежоспособност. По съществото на касационната жалба: Въззивният съд е постановил решението в обжалваната му част в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС, като е формулирал необосновани и незаконосъобразни изводи относно началната дата на неплатежоспособност на дружеството – ответник по молбата по чл.625 ТЗ. Решаващият аргумент при определяне 14.12.2012г. за начална дата на неплатежоспособност е, не трайното влошаване на икономическите показатели, настъпило според въззивната инстанция на 30.11.2012г., а извършването по-късно последно плащане по кредита. Обстоятелството, че плащането към определен кредитор е водещо за въззивния съд при установяване на началния момент на състоянието на неплатежоспособност, е виден и от мотивиране на началната дата на неплатежоспособност на 14.12.2012г. при коефициент на неплатежоспособност за 2011г. много под единица - 0.6657. Доколкото за обективно и трайно състояние на неплатежоспособност е прието последното извършено плащане за погасяване на дълга на ответното дружество, изходът на спора е обусловен и от неправилното разбиране на решаващия състав относно спиране на плащанията по см. на чл.608 от ТЗ. Въззивният съд при констатирана настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 06.01.2012г., непосредствено след подобрение на коефициентите на ликвидност към 31.12.2011г., в отклонение от практиката по чл.290 ГПК, не е изследвал служебно как свързаното с това рязко увеличение на краткосрочните задължения влияе на посочените по-горе икономически показатели. С оглед горното, въззивното решение следва да бъда отменено като неправилно, на основание чл.293, ал.2 ГПК, в частта, с която е отменено решение № 166 от 30.08.2013г. по т.д. № 269/ 2012г. на Окръжен съд - Плевен, относно началната дата на неплатежоспособност на [фирма], [населено място] - 06.01.2012г. и е определена начална дата на неплатежоспособност - 14.12.2012г., като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, предвид необходимостта от назначаване на ССИЕ по реда на чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ за установяване чрез показателите на ликвидност и събираемост на възможността за реализиране на краткосрочните активи на предприятието на длъжника към 06.01.2012г. /датата, на която е прието, че целият дълг по банковия кредит е предсрочно изискуем/, като въз основа на това се извърши преценка дали предприятието е в състояние да погаси краткосрочните / текущите си задължения към тази дата с оглед определяне на началната дата на неплатежоспособност. При новото разглеждане на делото въззивният съд трябва да се произнесе и по разноските за настоящото производство, на основание чл.294, ал.2 ГПК. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 56 от 04.03.2014г. по в.т.д № 335/2013г. на Апелативен съд – В. Т. в частта, с която е отменено решение № 166 от 30.08.2013г. по т.д. № 269/ 2012г. на Окръжен съд - Плевен, относно началната дата на неплатежоспособност на [фирма], [населено място] - 06.01.2012г. и е определена начална дата на неплатежоспособност - 14.12.2012г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – В. Т. в отменената част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.