Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                           №  372                                                          гр.София, 27.04.2010 г.                                                                                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                    ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                            ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                      при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 90 по описа за 2009 г. приема следното:     Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. С. К. срещу решение № 445 от 08.10.2008 г. на Смолянския окръжен съд по в.гр.д. № 471 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 99 от 18.04.2008 г. по гр.д. № 211 от 2007 г. на Районен съд-гр. Чепеларе за отхвърляне като неоснователен на предявения от касатора срещу ОСЗГ-гр. Чепеларе, Д. лесничейство- Ч. и Р. управление на горите- гр. С. иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ за признаване правото на наследниците на С. К. С. да им бъдат възстановени следните гори в землището на с. Б., общ. Чепеларе: 1. гора с площ от 22,400 дка като ид.част от ревир „Ш”, целия с площ от 1767,498 дка, 2. гора с площ от 43, 402 дка като идеална част от ревир „Х”, целия с площ към годината на национализацията 1627,7 дка, а по последно инструментално измерване с площ от 1 818,239 дка и 3. 1/27 ид.ч. от гора в ревир „О” , целия с площ 889,513 дка. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Необоснован бил извода на съда, че не била доказана идентичността на имената на наследодателя на ищеца С. К. С. с лицето С. К. , което било записано като собственик на гора в С. на горопритежателите от с. Б.. Неоснователен бил и изводът на съда, че не била установена по категоричен начин площта на гората в ревир „О”. По делото било изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установявала тази площ на ревира. Ответниците ОСЗ-гр. Чепеларе, Д. г. с.-гр. Чепеларе и Р. д. по горите- гр. С. не вземат становище по касационната жалба.   Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, като взе предвид становищата на странате и събраните по делото доказателства, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 601 от 03.07.2009 г. по настоящото дело. Съществените въпроси, които са поставени за разрешаване от ВКС с горепосоченото определение, са следните: дали издадено от общината удостоверение за идентичност на имена е годно доказателство за установяване на това обстоятелство, с какви други доказателствени средства може да се установява идентичността на имената на едно лице, колко от имената на едно лице следва да съвпадат, за да се приеме, че е налице такава идентичност и основателен ли е иск за собственост върху идеална част от ревир в случаите, когато не е била установена площта на ревира към датата на национализацията на горите. По тези въпроси настоящият състав на ВКС счита следното: 1. Издаденото от общината удостоверение за идентичност на имена, ако е изготвено въз основа на данните, съдържащи се в регистъра на населението на РБ, е официален документ по смисъла на чл.143 от ГПК /отм./ и аналогичния чл.179 от новия ГПК, тъй като е издадено от длъжностно лице в общината, по установената форма и ред и в кръга на службата му. Съгласно чл.24, ал.2 от Закона за гражданската регистрация от 1999 г. именно в правомощията на общинската администрация е да издава такива удостоверения. Поради това, такова удостоверение се ползва с доказателствената сила на официалните документи. 2. Идентичността на имената на едно лице по два различни документа /респективно обстоятелството, че два или повече документа се се отнасят до едно и също лице/ може да се установява със всякакви доказателствени средства: удостоверния от общината или декларации за идентичност на имената на това лице, удостоверения за раждане, в които са посочени имената на бащата на лицето, удостоверения за брак, в които е посочено, че един от съпрузите приема фамилното име на другия съпруг, съдебни решения за осиновяване или признаване на произход, решения за отмяна на осиновяване, решения за промяна на името на дадено лице и др. 3. За да се приеме, че два или повече документа се отнасят до едно и също лице е достатъчно в тези документи да съвпада поне личното име на лицето и да има доказателства за причините, поради които това лице е използвало различни бащино и фамилно име в тези два документа /например, поради сключването на брак преди 1944 г., когато съпругата е запазвала само личното си име, а за нейно бащино и фамилно име са се вписвали личното и фамилното име на съпруга й/. Съвпадението на две от имената на лицето в два документа /личното и бащиното име или личното и фамилното име/, когато насрещната страна по делото не спори относно това, че двата документа се отнасят до едно и също лице, също е достатъчно, за да се приеме идентичност на лицата по тези два документа. 4. Иск за собственост върху идеална част от ревир е основателен и в случаите, когато не е била установена площта на ревира към датата на национализацията на г. , ако ищецът е доказал своето или на наследодателя си право на собственост върху гора с определена площ към момента на национализацията. Това е така, тъй като по предявен иск по чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ установяването на площта на ревира, в която се е намирала процесната гора, към датата на национализацията на г. и съответно колко ид.ч. от сегасъществуващия ревир представлява притежаваната от ищеца по делото или от неговия наследодател гора, не е в тежест на ищеца. Същият следва да докаже само, че той или неговият наследодател са притежавали право на собственост върху гора с определена площ, която впоследствие е била национализирана, след което процесуално задължение на съда е, чрез назначаване и изслушване на лесотехническа експертиза, да установи колко идеални части от сегасъществуващия ревир представлява гората, която е притежавал ищецът или неговият наследодател преди национализацията. Поради това съдът не може да отхвърли иска по чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ само на основание, че ищецът не е доказал каква е площта на ревира преди национализацията и към настоящия момент. С оглед на горепосоченото разрешение на поставените по делото правни въпроси, обжалваното решение е неправилно. В него, в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е зачел доказателствената сила на представеното от ищеца удостоверение за идентичност на имената на С. К. С. и С. К. и с оглед на това неправилно е приел, че тъй като в С. на горопритежателите в с. Б. от 1947 г. фигурирало името на С. К. , за който не било установено, че е наследодателя на ищеца С. К. С. , ищецът не е доказал правото на собственост на наследодателя си С. С. върху претендираните гори, находящи се в ревир „Ш” и ревир „Х”. На следващо място, напълно неправилно е прието, че въпреки че за претендираните 1/27 ид.ч. от ревир м.„О” ищецът е представил записка за вписване на нотариален акт № 6 от 21.04.1942 г., искът за този имот е неоснователен, тъй като не била установена площта на ревира към датата на изготване на нотариалния акт, поради което не било ясно какъв е дела на наследодателя на ищеца от сегасъществуващия ревир. С оглед приетото от настоящия състав на ВКС по четвъртия поставен по делото правен въпрос, въззивният съд е бил длъжен служебно, чрез назначаване на лесотехническа експертиза, да установи каква е площта на ревир „О” и каква идеална част от този ревир притежават наследниците на С. К. към настоящия момент. Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановено от този съд решение. Поради гореизложеното, обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. На основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като по него се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: 1. Служебна преценка от страна на въззивния съд на допустимостта на предявения иск по чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ след служебно събиране на доказателства затова, дали претендираните от ищеца гори в ревир „Ш”, в ревир „Х” и в ревир „О” /стара м.”Х”/ по списъка за горопритежателите от 1947 г. и записката за вписване на нотариалния акт № 6 от 21.04.1942 г. не са идентични с част от г. , записани на името на С. К. в емлячния регистър от 1949 г., които вече са били заявени и възстановени на наследниците на С. К. С. и 2. Д. и изслушване на лесотехническа експертиза със задача да установи каква е била площта на г. в м.”Х”, включени понастоящем в ревир „О”, към 1942 г. и с оглед на това колко идеални части от сегасъществуващия ревир „О” притежават наследниците на С. К. , който според нотариалния акт № 6 от 21.04.1942 г. е притежавал ид.ч. от тогавашната гора и паша в м.”Х”.   По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение   Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 445 от 08.10.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 471 от 2008 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.