Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 177   С  о  ф  и  я, 07 април 2010 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  15  м а р т  2010  година в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 28/2010 година.   Касационното производство е образувано по жалба от подс. В. З. И. от с. П., област Стара Загора и има за предмет въззивно решение № 121 от 11.12.2009 г., постановено от Софийския военно-апелативен съд по ВНОХД № 119/2009 г., с което е потвърдена присъда № 357 от 14.10.2009 г. на Пловдивския военен съд по НОХД № 357/2009 г. на същия съд. Иска се отмяна на решението и оневиняването му по предявеното обвинение, алтернативно ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият И. , редовно призован, не взема участие в третоинстанционното производство, като служебният му защитник адв. П. Костова от САК поддържа жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено, съобразно направените в нея искания.   Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 357 от 14.10.2009 г., постановена по НОХД № 357/2009 г. на Пловдивския военен съд подсъдимият В. З. И. от с. П., област Стара Загора е признат за виновен в извършване на 08.01.2009 г. в с. П., област Стара Загора на престъпление по чл.343б ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, както и е лишен на основание чл.343г от НК от правото да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца, съответно приспаднато от последното наказание срокът на лишаването му от правоуправление по административен ред, на основание чл.59 ал.3 от НК. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. Ст. Гърбев от АК-Пловдив с оплаквания за необоснованост, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, заради незаконосъобразността й при приложението на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова за оневиняване на подзащитния му по предявеното обвинение, но с обжалваното решение тя е потвърдена изцяло. В касационната жалба на подс. И. наново е заявено като касационно основание постановяването на въззивния съдебен акт при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - чл.348 ал.1 т.2 от НПК, довело и до неправилно приложение на материалния закон – основание и по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК, като се прави искане към касационната инстанция обжалваното решение да бъде отменено и той бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със съответните указания.   Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационната жалба е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба и е допустима, като разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : В подкрепа на заявените касационни основания жалбоподателят се позовава на възприетата от него малко след допуснатото ПТП теза, че не той, а съпругата му св. Т. И. е управлявала собственото им МПС и затова той не може да бъде автор на инкриминираното деяние, защото, макар и употребил алкохол, в онзи момент не е бил водач на превозното средство. Тази му теза с основание е била отхвърлена както от разследващия орган и прокурора, така и от първоинстанционния съд при внесеното срещу подс. И. обвинение за осъществяване на престъпление по чл.343б ал.1 от НК, с което въззивният съд се е съгласил. И двете инстанции са изпълнили задължението си да съберат доказателства както в подкрепа на обвинението, така и ангажираните от подсъдимия и защитата му за оневиняването му, които са били обсъдени обективно, според действителното им съдържание, всестранно и пълно, с което успешно е постигната обективната истина по делото. Даден е обоснован отговор на доводите на жалбоподателя защо не се дава вяра на неговите твърдения, защо те не могат да се възприемат и при подкрепата, която той търси в показанията на св. И, св. Т св. Станчев, счетени за противоречиви и нелогични. Правомощие да установяват фактите по делото е дадено на двете инстанции – първоинстанционния и въззивния военно-апелативен съд и те са го изпълнили съобразно изискванията на НПК. Не отговаря на истината нито че показанията на сочените свидетели не са обсъдени надлежно, нито че те са пренебрегнати неоснователно. Обратно, отхвърляйки ги, както и обясненията на подсъдимия, съдилищата са изложили убедителни съображения защо намират истината за случилото се в показанията на полицейските служители и на двамата шофьори – управлявалия товарния автомобил и сменника му. Въззивният съд не просто се е съгласил с изводите на първоинстанционния, но е направил свой задълбочен анализ на доказателствените материали, изложил е съображенията си защо възприема показанията на последните и отхвърля тезата на жалбоподателя, с което в пълна степен е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК, поради което не може да се приеме наличие на касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Оплакванията в тази насока са твърде схематични и не са съобразени с резултатите от съдебното следствие, поради което не могат да обосноват връщане на делото за ново разглеждане. В рамките на възприетите факти материалният закон е приложен правилно, а и навеждането на основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК е вследствие несъгласието на жалбоподателя с извода на съда, че именно той е управлявал автомобила в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта му над 1,2 промила. Този извод е надлежно направен при анализа на доказателствената основа по делото и законосъобразно е прието, че с деянието си подс. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, т.е. приложен е законът, който е следвало да бъде приложен, поради което не е налице и това касационно основание и няма как да бъде уважено и искането му да бъде оправдан. Извън горното, няма касирано основание за явна несправедливост на наложеното му наказание, като то съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на изискванията на чл.36 от НК. ВКС намира, че обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.   С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121 от 11.12.2009 г., постановено от Софийския военно-апелативен съд по ВНОХД № 119/2009 г. на същия съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: