Р Е Ш Е Н И Е № 19 [населено място], 14.02.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Симеон Чаначев ЧЛЕНОВЕ: Диана Хитова Александър Цонев при секретаря Албена Рибарска като разгледа докладваното от съдия Ал.Цонев гр.д.№ 1766/ 2017 г., за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от ответниците по делото С. Х. Х., Мукадес Р. Х. и С. С. Х. срещу решение №7/20.01.2017г., постановено по в.гр.д. 201/2016г. на Кърджалийски окръжен съд. В срока за отговор ищцата по делото Ю. Б. Я. е възразила, че липсват основания за отмяна на въззивното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а касационното обжалване по нея е допуснато служебно с определение № 685/ 04.10.2017г. на ВКС по същото дело, по причина, че въззивното решение е вероятно недопустимо, заради приетото от въззивния съд, че съпрузите са задължителни другари по иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на разпоредителна сделка, извършена с имот семейна имуществена общност за ½ ид.ч. от имота, с която се е разпоредил съпругът с лично задължение. Приетото от въззивния съд задължително другарство между съпрузите по този иск е в противоречие с постановките на т.1 от т.р. №5-2014-ОСГТК и решение №246-2015-ІVГО, постановено по чл. 290 ГПК. П. иск е облигационен, а не вещен иск и няма вещно действие. След като вещта е отчуждена, съпружеската имуществена общност върху нея е била прекратена с настъпването на вещно- транслативното действие на разпореждането. Собственик на вещта е третото- лице приобретател. С уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД, сделката си остава действителна, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена общност върху него не се възстановява, а съпругът- недлъжник не е материално- правно легитимиран да отговаря по иска /т.р.№5-2014-ОСГТК/. Когато е предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на разпоредителна сделка, извършена с имот семейна имуществена общност за 1/2ид.ч. от прехвърления имот, с която част се е разпоредил съпругът, който е лично задължен, тогава по иска отговаря съпругът- длъжник, а другият съпруг не е нито необходим, нито задължителен другар /р.№246-2015-ІVГО/. В този случай липсва правен интерес от насочването на този иск и срещу съпруга- недлъжник, защото искът не е вещен, а разпоредителната сделка се запазва, също така собственик на имота е приобретателят и имотът не се връща в патримониума на съпрузите. Поради липсата на правен интерес- абсолютна процесуална предпоставка на правото на иск, съдебното решение спрямо съпруга- недлъжник е недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството по делото срещу този съпруг подлежи на прекратяване като недопустимо. В случая въззивният и първоинстанционният съд са разгледали иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на дарение от 21.01.2014г. и извършено с имот семейна имуществена общност за ½ ид.ч. от дарения имот, с която част се е разпоредил съпругът длъжник С. Х.. Недопустимо обаче и на двете инстанции е прието, че съпругата- недлъжник Мукадес Х. е задължителен другар по иска и са постановени решения и срещу нея. Тъй като в този случай липсва правен интерес от насочване на иска срещу съпруга- недлъжник, която не е необходим и задължителен другар и няма материално- правна легитимация по иска, то двете решения следва да се обезсилят в частта, в която са постановени по отношение на Мукадес Х. и производството срещу нея следва да се прекрати. В останалата част въззивното решение е правилно и не са налице основанията за касиране. Доводите на касаторите, че вземането на кредитора ищец е възникнало след разпоредителната сделка дарение, както и че спрямо съпрузите прехвърлители дареният недивжим имот е бил несеквистируем са нелогични и противоречат на основни правни положения. Задължението да се върне заем възниква от сключения и действителен договор за заем, а заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и влязло в сила съдебно решение, имащи за предмет вземането по договора за заем имат установително, а не правопораждащо действие. В случая правилно въззивният съд е приел, че вземането на кредитора е възникнало от договора за заем, сключен през 2012г., а не от заповедта за изпълнение и от влязлото в сила съдебното решение, постановени през 2015г., с които е установено съществуването на вземането. Н. на недвижим имот представлява правна забрана за публичната му продажба за задълженията на длъжника, който е собственик на недвижимия имот. В случая съпрузите са се разпоредили чрез дарение с процесния недвижим имот, собственик на имота е вече техният син и с уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД имотът не се връща в патримониума на съпрузите, поради което правилно въззивният съд е приел за неоснователно възражението на съпрузите за несеквестируемост на имота спрямо тях. Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че въззивният съд необосновано не е приел, че приобретателят по сделката С. Х. не е знаел за увреждането и за задължението по договора за заем, в която насока били свидетелскитте показания на св. А.А. и св. И.С.. Презумпцията за знание по чл. 135, ал.2 ЗЗД се опровергава при условията на пълно и главно доказване, поради което със свидетелски показания от рода на „не зная да е знаел за задължението“ или „след като аз не зная и той не е знаел за задължението“ няма как да бъде оборена презумпцията за знание. Доказателствената тежест изисква със свидетелите да се установят факти, които категорично да изключат възможността надареният низходящ да е знаел за увреждането. В случая правилно въззивният съд е приел, че презумпцията за знание по чл. 135, ал.2 ЗЗД не е оборена от свидетелските показания по делото. Тъй като липсват основания за касиране на въззивното решение в останалата част, с която спрямо ищцата е била обявена относителна недействителност на договора за дарение за ½ ид.ч. от процесния недвижими имот, с която част се е разпоредил съпругът- длъжник, то въззивното решение в тази част следва да се остави в сила. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 7/ 20.01.2017г., постановено по в.гр.д. 201/2016г. на Кърджалийски окръжен съд и решение № 86/ 24.10.2016г., постановено по гр.д. 1753/2015г.на Кърджалийски районен съд в частта, постановени по отношение на ответника Мукадес Р. Х. и прекратява производството по делото спрямо този ответник. Оставя в сила решение № 7/ 20.01.2017г., постановено по в.гр.д. 201/2016г. на Кърджалийски окръжен съд в останалата част, с която е потвърдено решение № 86/ 24.10.2016г., постановено по гр.д. 1753/2015г.на Кърджалийски районен съд, с което е обявена за относително недействителна спрямо ищцата Ю. Б. Я. и ответниците С. Х. Х. и С. С. Х. разпоредителна сделка дарение на недвижим имот, обективирана в нот.акт №46, том 1, рег.№ 1108, дело №45/2014г. по описа на нотариус К. Д. за 1/2 ид.ч. от дарения имот. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: