1
РЕШЕНИЕ
№ 630
София, 14.. 12. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 12.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 608/2009 година
Производството е по член 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от К. Л. Р. против решение№328/25.02.2009г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№3262/2007г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №71/10.10.2007г. по гр.д.№255/2006г. по описа на Карловски районен съд, ІІІгр.с. и вместо него е постановено:отхвърля предявеният от К. Л. Р. против „Г.-*,,Е. К.,с управител и едноличен собственик на капитала С. М. Г.,иск с правно основание член 108 от ЗС,за признаване за установено по отношение на ответника,че ищецът е собственик на 396/670 ид.части от дворно място,застроено и незастроено,находящо се в [населено място] област П.,ведно с всички подобрения и приращения в имота, съставляващо УПИ *-167,169 в кв.2 по плана на селото,като ответникът бъде осъден да предаде на ищеца владението на 396/670 идеални части от гореописания имот.
Касационното обжалване е допуснато,поради наличието на предпоставките на член 280 ал.1 т. 1 от ГПК по въпроси, свързани с пределите на силата не пресъдено нещо,във връзка с предходно гражданско дело,приключило с влязло в законна сила решение между ищеца и праводателите на управителя на ответното дружество С. М. Г.,както и при участието на последния в същото производство, и във връзка с изискването за цялостна преценка на доказателствата по делото по отношение въпроса за оборването на констативния нотариален акт за правото на собственост на ищеца върху целия имот и от друга страна начина на придобиване на правото на собственост от страна на ответното дружество.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение, като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [фирма] К.,представлявано от управителя му С. М. Г.,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора и извърши проверка на правилността на въззивното решение,на основание член 290 ал.2 от ГПК приема следното:
Въззивният съд е констатирал,че съгласно приложеният по делото препис от влязло в законна сила решение №272/14.03.2005г. по въззивно гр.д.№1956/2004г. по описа на Пловдивски окръжен съд,постановено по предявен установителен иск от К. Л. Р.,за собственост на реална част от УПИ *-169,176 в кв.2 по плана на [населено място],с площ 396 кв.м,по отношение на трети лица-ответниците Х. Г.,Ц. К. и Х. Г. и управителя на ответното дружество С. М. Г.,но в качеството му на физическо лице,исковете са отхвърлени по отношение на първите трима ответници,а първонистанционното решение в частта му относно ответника С. М. Г. е обезсилено,поради недопустимост на иска по отношение на този ответник,поради което съдът е стигнал до извода,че не е налице сила на пресъдено нещо по отношение на настоящия спор,тъй като предявеният иск е за идеална част от процесния имот и има за предмет ревандикацията му.Съдът е приел,че по отоншение направеното оспорване на констативен но.акт №75/1998г.,с който ищецът К. Р. се снабдил за правото на собственост върху описаните в акта имоти,включващи и парцел * в съсобственост с имот пл.№167 в парцел *, с площ 396кв.м,процесния, ищецът следва да докаже пълно правото си на собственост, за което не са събрани доказателства по делото,при което е стигнал до извода,че ищецът не се легитимира като собственик на претендираните идеални части от процесния имот.
Тези изводи на съда съответстват на константната практика на ВКС във връзка с пределите на силата на пресъдено нещо,тъй като за да се зачете такава по предходното горепосочено гражданско дело в настоящия спор по ревандикация, е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между предмета и адресатите на силата на пресъдено нещо от една страна и от друга-тъждество на страните и предмета на иска по член 108 от ЗС.Очевидно, такова тъждество липсва,с оглед установеното по делото и видно от приложения съдебен акт, постановен по гр.д.№1956/2004г. по описа на Пловдивски окръжен съд,с което е завършил предходен спор, както правилно е прието от въззивния съд при разглеждане по съществото на спора,с който съдът е бил сезиран.
На втора място, касаторът твърди,че въззивният съд не е обсъдил и не е преценил всички доказателства събрани поделото и данните по съдебно-техническите експертизи,а също така е формирал изводи в несъответствие с доказателствата по делото.Така изложените доводи от касатора са неоснователни.Преди всичко въззивният съд,с оглед заявената ревандикационна претенция,на първо място е разгледал наличието на активна легитимация за ищеца по отношение на процесната част от имота, поради което и изводите му са свързани с липсата на доказателства в тази връзка,още повече,че констативния нотариален акт за правото на собственост на ищеца е бил оспорен.Съдът изрично е отбелязъл наличието на доказателства по делото,за пълнота на мотивите си,които установяват придобиването на право на собственост върху процесния имот от страна на ответника,по силата на договор за покупко-продажба съгласно нот.акт №38/2003г./лист 43 от делото/ и предхождащ такава сделка-покупко-продажба, обективирана в нот.акт №112/30.12.1997г./лист 16 от делото/,в резултат на което С. М. Г. е придобил правото на собственост върху ,целия имот с площ от 670 кв.м,съставляващ УПИ *-169,168 в кв.2 по регулационния план на [населено място],поради което изводите му са правилни и законосъобразни.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОСТАВЯ В СИЛА решение №328/25.02.2009г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№3262/2007г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: