3 Р Е Ш Е Н И Е № 479 София, 29 ноември 2010 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година и в състав: Председател: Иван Недев Членове: Ивета Анадолска Даниела Атанасова при секретар Аврора Караджова и с участието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията И. М. Недев наказателно дело № 479/2010 год. Производството е касационно по жалба на частния обвинител Т. Г. Г. против новата въззивна присъда № 77/17.VІ.2010г. по внохд 780/2010г. на ОС-Варна с доводи за нарушение на закона, като в допълнението по чл.351,ал.3 НПК основанията се конкретизират – по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК. Съображенията по същество са за необоснованост на присъдата, за тенденциозност и едностранчиво обсъждане на установените по делото доказателства, като повереникът при своя анализ на доказателствата прави различни фактически изводи от приетите в обжалваната присъда. Защитата на подсъдимата поддържа, че жалбата е неоснователна. И прокурорът е на същото становище – присъдата следва да остане в сила, защото не е установено Г. да е бил заблуден. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивната присъда в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира същата за правилна и законосъобразна, поради което и следва да остане в сила. Подсъдимата В. Г. Р. е призната за невинна и оправдана по възведеното против нея обвинение по чл.210,ал.1,т.5 във вр. с чл.209,ал.1 и чл.26,ал.1 НК за това, че през периода м.ІХ.2006г. – м.ХІІ.2006г. във Варна, при продължавано престъпление, възбудила и поддържала у Т. Г.Г. заблуждение и с това му причинила имотна вреда в размер на 197900лв., големи размери. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които имат значение за правилното му решаване, като съдът се е ръководил от смисъла на закона и постоянната практика по приложението му. Доказателствата са преценявани поотделно и в съвкупност и изводите въз основа на тях са логични и изградени на последователността и взаимната връзка на отделните обстоятелства. Съдът е посочил кои доказателства възприема за достоверни, както и защо не вярва на свидетелските показания на пострадалия, че е заблуден, че парите, които дава за жилището на подсъдимата са в заем. Че не се касае до такъв договор, е явно и от показанията на този свидетел, който не твърди за уговорки за връщане на сумите, за срок на заема. При приетото за установено, че пострадалият се е разпоредил с имуществото, предмет на обвинението, по своя воля, а не повлиян с измама от подсъдимата, законът е приложен правилно. Р. не е осъществила признаците на престъплението измама по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал.1 от НК, поради което и оправдателната присъда е законосъобразна. По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК съдът Р Е Ш И: Оставя в сила присъда № 77/17.VІ.2010г. по внохд 780/2010г. на ОС-Варна. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: