Р Е Ш Е Н И Е №.136 София, 30.08.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 1015/2010 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 474 от 28.05.2010 г. по гр.д.№ 1246/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 77 от 29.12.2008 г. по гр.д.№ 4002/2003 г. на Софийски градски съд. С последното е отхвърлен предявения от касатора срещу ЗД [фирма] иск с правно основание чл.394 (отм.) ТЗ за сумата 51 500 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно по съображения за необоснованост и допуснато нарушение материалния закон - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация ЗД [фирма] не е взел становище по касационната жалба. С определение № 301 от 23.04.2012 г. по т. д. № 1015/2010 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса при договор за застраховка на чужда вещ кой е носителят на правото да получи застрахователното обезщетение – собственикът или третото лице, действало без пълномощие и следва ли да се счита, че договорът е сключен за сметка на собственика или е възможно в посочената хипотеза да се приеме, че третото лице е сключило договора от свое име и за своя сметка. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във връзка с наведените оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че със застрахователна полица № 001450, сключена на 09.07.2000 г. между [фирма] и ответника е застраховано за рисковете пожар, природни бедствия, измокряне и умишлен палеж за срок от една година недвижимо и движимо имущество, оценено на 109 335 лв., от която сумата 51 500 лв. е за недвижимия имот, представляващ ресторант „Хъшове” (бивш „Горски път”). Прието е за установено освен това, че собственик на Ресторант „Хъшове” е ищецът, но стопанисван под наем от [фирма] към 12.09.2000 г., на която дата сградата, както и оборудването в него изгоряли при възникнал в заведението пожар. Според заключението на съдебно-икономическата експертиза, балансовата стойност на сградата на 01.09.2000 г. – дванадесет дни преди пожара е била 35 660.56 лв., а на 30.06.2003 г. тази сграда е отписана от баланса на [фирма], като салдото към тази дата било нулево. По делото е представено и влязло в сила решение по гр.д.№ 850/2001 г. на СГС, с което по иск на наемателката [фирма] с правно основание чл.390, ал.1 ТЗ, предявен като частичен за сумата 10 001 лв. от общо 95 085 лв. ответникът е осъден да й заплати обезщетение в посочения размер. При така установените факти въззивният съд приел от правна страна, че [фирма] не е матералноправно легитимиран по предявения иск. Изложени са в тази връзка съображения, че ищецът не твърди да е страна по застрахователния договор, нито че същият е сключен в негова полза, а и последният не отговарял на изискванията на чл.381, ал.3 (отм.) ТЗ. Твърденията му, че договорът е сключен при условията на чл.395 (отм.) ТЗ са счетени за неоснователни, като са изложени доводи, че хипотетично застрахователният договор можел да бъде сключен при пряко представителство, при което представителят действа от името и за сметка на представлявания, какъвто обаче не бил разглеждания случай. И в двата наемни договора липсвала клауза, вменяваща в задължение на наемателя да застрахова имота като пълномощник на наемодателя. По делото липсвали данни, че договорът е сключен и при условията на косвено представителство, доколкото застрахователната премия следва да е за сметка на лицето, което придобива правата по договора, а доказателства за плащането им от страна на ищеца не били ангажирани по делото. С влязло в сила решение по частичния иск на наемателя срещу застрахователя било прието, че при имущественото застраховане договорът може да се сключва както от собственика на застрахованата вещ, така и от лице, което има облигационно право върху вещта. Посочено е, че така възприетото становище било в съответствие с практиката на ВКС - Решения по т.д.№ 3/2004 г. и по т.д.№ 24/2007 г., според които едно лице от свое име може да застрахова чужда вещ и както собственикът, така и ползвателят могат да претендират застрахователното обезщетение. В разглежданият случай наемателят бил упражнил правото си да претендира обезщетение по сключения от негово име и за негова сметка застрахователен договор, което изключвало правото на собственика да претендира същото обезщетение от застрахователя. Решението е неправилно. По поставения правен въпрос: При принципно правилно заетото от въззивния съд становище, че в застрахователното право (като клон на гражданското право) е допустимо застрахователната сума да бъде получена от лице, което не е страна по застрахователния договор, неправилно в хипотезата на чл.395 ТЗ (отм.) е ограничил тази възможност до случаите, в които договорът е сключен от негов представител – чрез пряко или косвено представителство. Погрешният извод е резултат на буквалното тълкуване, проведено от въззивния съд на цитираната норма от ТЗ. При сключването на договора от лице без представителна власт в чл.395 ТЗ (отм.) са предвидени специални правила, различни от общия режим на чл.42 ЗЗД. В същата изрично се допуска възможността застрахователният договор да се сключи върху чуждо имущество, в която хипотеза лицето, което сключва застрахователния договор действа от свое име, а не от името на застрахования. Езикът на разпоредбата не е точен, защото този, който от свое име застрахова чуждо имущество не е пълномощник на собственика - нито пряк, нито косвен, поради което правилото следва да се тълкува корективно спрямо заглавието на отменената разпоредба от ТЗ. Според ал.2 от същата, ако премията е платена, мнимо представляваният може и след настъпване на застрахователното събитие да санира договора, като го одобри, с което получава качеството на застраховано лице с право да претендира застрахователно обезщетение. От това следва, че в посочената хипотеза лицето, сключило застрахователния договор без представителна власт се детерменира като застраховащ, а мнимо представлявания – като застрахован. Доколкото застрахователният интерес е условие за действителност на договора (чл.391 ТЗ (отм.), а по отношение на наемателя такъв несъмнено е налице поради облигационното му право върху застрахованата вещ, то последният може да се ползва от сключения без пълномощие застрахователен договор само при положение, че след като узнае за него, собственикът й изрази изрично съгласие конкретното обезщетение да бъде платено на страната, застраховала чуждо за нея имущество. По изложените съображения отговорът на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е в следния смисъл: Независимо кой е сключил застрахователния договор, правото да получи обезщетение при настъпване на събитието принадлежи само на собственика на имуществото, освен ако застрахователната полица е сключена в полза на трето лице (чл.380, пр.2 ТЗ отм.), или ако собственикът изрично изрази желание, обезщетението да бъде платено на трето лице – мнимо представляващия го. По същество на касационната жалба: С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, изводът на въззивния съд, че застрахователно обезщетение не се дължи на собственика на застрахования имот, тъй като не е страна по договора, а същият е сключен от лице от свое име, без данни да е действал като негов пряк или косвен представител е неправилен. Постановеното от него решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, като на основание чл.293, ал.2 ГПК се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.390, ал.1 (отм.) ТЗ бъде уважен. Съгласно чл. 399, ал. 1 (отм.) ТЗ, застрахователното обезщетение не може да надвишава стойността на имота по време на настъпване на събитието. От заключението на съдебно – икономическата експертиза е установено, че действителната стойност на процесния имот към дата, близка до възникване на пожара възлиза на 35 660.56 лв. Изложеното позволява да се направи извод, че недвижимият имот с посочена в договора застрахователна сума 51 500 лв. е надзастрахован- чл. 397, ал. 1 (отм.) ТЗ, поради което дължимото от ответника застрахователно обезщетение следва да бъде намалено до размер на 35 660.56 лв. В този размер предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Изложените съображения обуславят отмяна на въззивното решение в отхвърлителната му част до сумата 35 660.56 лв. и постановяването на друго за уважаване на иска в посочения размер. Решението в частта, с която искът е отхъврлен над този размер следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят направените от него разноски пред всички инстанции, които съразмерно на уважената част от иска възлизат на 8 260.78 лв. Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на ВКС, Второ отделение, Търговска колегия Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 474 от 28.05.2010 г. по гр.д.№ 1246/2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 77 от 29.12.2008 г. по гр.д.№ 4002/2003 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от [фирма] иск срещу ЗД [фирма] иск с правно основание чл.390, ал.1 (отм.) ТЗ за сумата 35 660.56 лв., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати на основание чл.390, ал.1 (отм.) ТЗ на [фирма], [населено място] сумата 35 660.56 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 001450, сключена на 09.07.2000 г. между [фирма] и ЗД [фирма], ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.09.2003 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 8 260.78 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: