1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50432 София, 25.10.2022 година Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Гълъбина Генчева при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1898 от 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№6608/17.03.2022г., подадена от С. И. Н. от [населено място] и уточнена от нейния процесуален представител адв.Г. Т. с касационна жалба вх.№8330/06.04.2022г., срещу решение № 109, постановено на 27.01.2022г. от Варненския окръжен съд, II състав по в.гр.д.№2438/2021г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е допуснато да бъде извършена съдебна делба на дворно място, представляващо ПИ № ...........по КККР на [населено място] с площ от 669 кв.м., с административен адрес [населено място], [улица], ведно с изградената в имота еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м., представляваща самостоятелен обект с идентификатор № ............., между съделителите Г. И. Г. с дял от 1/6 идеална част и С. И. Н. с дял от 5/6 идеални части. В изложението касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че в противоречие с практиката на ВКС (т. 1 на ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не е дал указания на страните поради непълен и неточен доклад да предприемат процесуални действия по посочване на доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция именно поради непълнота и неточност на доклада и дадените указания от районния съдия, които по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК са извинителна причина за допускане на тези доказателства във въззивното производство. Поддържа, че след като тя в качеството си на ответник по предявения от Г. И. иск за делба е възразила срещу допускането на делбата с твърдението, че сестра ѝ е загубила правото на собственост поради неупражняването му, а тя е превърнала държането във владение през декември 2003г. и владее имота повече от 17 години необезпокоявана от никого, първоинстанционният съд е следвало в доклада по делото да укаже на ищцата, че следва да докаже, че към завеждане на делото упражнява владението и притежава собствеността на търсената от нея 1/6 идеална част от имота. Твърди, че след като първоинстанционният съд не е сторил това, въззивният съд е следвало да даде указания в тази насока. Поддържа също така, че първоинстанционният съд не е оставил делото на второ четене и формално е разгледал делото за невъзможно кратко време, като поставя въпроса не е ли следвало въззивният съд да продължи надграждането на процеса, като попълни делото с необходимите доказателства за изясняване на спора от фактическа и правна страна. Навежда довод, че като е потвърдил грешната практика на районния съд, въззивният съд е нарушил принципа на законност по чл. 5 ГПК и по този начин е допуснал очевидна несправедливост, постановявайки при това решение в нарушение на чл. 280, ал. 2 ГПК. В касационната жалба навежда довод за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, тъй като отказал да спре производството по делото до свършване на производството по гр.д.№11113/2021г. по описа на В., по което С. И. Н. е предявила установителен иск на основание чл. 124 ГПК, искайки от съда да признае със сила на пресъдено нещо, че тя е придобила правото на собственост върху 1/6 идеална част от същия имот. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, съделителката Г. И. Г. чрез процесуалния си представител адв.Д. Б., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните: Производството е за делба във фазата по допускане. Г. И. Г. е предявила срещу С. И. Н. иск за делба на ПИ с идентификатор .............по КК на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], целият с площ от 669 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор ..............., представляваща еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 120кв.м., с твърдението, че съсобствеността е възникнала на основание наследяване и сделка-дарение. Твърди, че имотите (земя и сграда) са закупени през 1952г. от И. Г. И., баща на страните, към който момент той е бил в брак с К. С. Г.. Твърди, че И. Г. И. е починал на 20.11.1991г. и оставил като наследници по закон съпруга К. С. Г., дъщеря Г. И. Г. и дъщеря С. И. Н., след което със сделка-дарение през 1997г. К. С. Г. е дарила на С. И. Н. притежаваните от нея 4/6 идеални части. Поддържа, че имотът е съсобствен между съделителите при квоти 1/6 за ищцата и 5/6 за ответницата. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК съделителката С. И. Н. е оспорила иска за делба с твърдението, че имотът не е съсобствен. Поддържа, че тя се е грижела и за двамата родители на страните, които са страдали от множество заболявания и е живяла в имота в едно домакинство с тях. Твърди, че след смъртта на К. С. Г. (месец декември, 2003г.) е превърнала държането във владение, като е демонстрирала чувството си на собственик за същия. Владението ѝ не било смущавано от никого до месец декември, 2020г., т.е. повече от 10 години, в резултат на което е придобила по давност изцяло имота, т.е. и останалата 1/6 идеална част. Твърди, че е подготвила и документи за снабдяване с констативен нотариален акт за придобиване по давност на 1/6 идеална част. Посочила е и доказателствата, които желае да бъдат събрани за установяване на това възражение. С определение №2212 от 07.06.2021г. първоинстанционният съд е съобщил на страните проект за доклад по делото, в който е дал съответните указания по разпределяне на доказателствената тежест за всяка от страните, допуснал е събирането на приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства и е допуснал ангажиране на гласни доказателства на съделителката С. И. Н. чрез разпит на двама свидетели в условия на водене. Откритото съдебно заседание в първоинстанционното производство е било насрочено за 16.30 часа на 06.07.2021г. и на тази дата е проведено, като в съставения за това заседание съдебен протокол е отбелязано, че заседанието е започнало в 16.30 часа след повторно поименно повикване и е приключило в 16.33 часа. Тъй като в това съдебно заседание съделителката С. И. Н. не се е явила и не е била представлявана, съответно не са били доведени и допуснатите ѝ свидетели, първоинстанционният съд е отменил определение №2212/07.06.2021г. в частта, с която свидетелите са били допуснати и е даден ход на устните състезания. Подадена е молба от адв.Г. Т., процесуален представител на С. И. Н., съдържаща твърдение, че поради служебна ангажираност е пристигнала в съда в 16.42 часа, когато делото вече е било приключило и искане ходът по съществото на спора да бъде отменен и да се даде възможност за събиране на поисканите с отговора доказателства. С определение от 09.07.2021г. искането е оставено без уважение и с решение №876 от 15.07.2021г., постановено по гр.д.№3392/2021г. на РС-Варна имотът е допуснат до делба при квоти 1/6 идеална част за Г. И. Г. и 5/6 идеални части за С. И. Н.. В подадената въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд съделителката С. И. Н. е възпроизвела твърденията, поради които нейният процесуален представител и самата тя не са присъствали в проведеното открито съдебно заседание. Поискала е посочените в отговора на исковата молба доказателства да бъдат събрани от въззивния съд, поддържайки че е налице основателна причина тези доказателства да не бъдат събрани в производството пред първоинстанционния съд. Доводи и оплаквания, свързани с допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при изготвянето на доклада по делото, във въззивната жалба не са наведени. С определение №3658 от 14.10.2021г. въззивният съд е дал указания на адв. Т. в качеството ѝ на пълномощник на С. И. Н., да посочи и представи доказателства за причините, поради които не е успяла да се яви в о.с.з., проведено на 06.07.2021г. и да ангажира в същото съдебно заседание допуснатите от първоинстанционния съд доказателства. В съответствие с тези указания адв.Т. е поискала да бъде допуснат до разпит свидетел, респ. да ѝ бъде дадена възможност да представи писмени доказателства, като с определение № 4122 от 19.11.2021г. исканията ѝ са оставени без уважение от въззивния съд. Прието е, че посочената причина ( участие в преговори, които са се забавили) дори да бъде установена по делото, не навежда на извод за внезапност или непредвидимост, за да се възприеме като основание за допустимост на поисканите във въззивната жалба доказателства. Взето е предвид, че не са представени доказателства за причините, поради които самата страна – С. И. Н., не се е явила в откритото съдебно заседание, както и че молба от адв. Т. да бъде изчакана или делото да бъде отложено по делото не е била депозирана. В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание на 19.01.2022г. процесуалният представител на С. И. Н. е поискал производството по делото да бъде спряно до приключване на гр.д.№11113/2021г. по описа на РС-Варна, образувано по предявен от С. И. Н. срещу Г. И. Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК според представеното съдено удостоверение изх.№989, издадено на 18.01.2022г. Процесуалният представител на С. И. Н. е уточнил, че делото има за предмет 1/6 идеална част от процесния имот и е представил определение по гр.д.№11113/2021г., с което е изготвен проект за доклад, според който производството е образувано по искова молба, подадена от С. И. Н. против Г. И. Г. с искане съдът да приеме за установено, че ищцата е придобила в резултат на несмущавано давностно владение повече от 10 години в периода от края на 2003г. до ноември 2020г. 1/6 идеална част от имота. С протоколно определение от 19.01.2022г. въззивният съд е оставил без уважение искането за спиране на производството по делото за делба по съображения, че е налице идентичност на споровете, повдигнати между съделителите, но не е налице преюдициалност, доколкото искът за делба включва в себе си установяване правото на собственост на всеки от съделителите в съответния му обем и на съответното основание. Взето е предвид също и обстоятелството, че образуваното пред В. гр.д.№11113/2021г. е по-късно заведено от делбеното производство. От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно и установено от представените по делото доказателства, че съделителките са дъщери, съответно единствени наследници по закон на И. Г. И., починал на 20.11.1991г. и на К. С. Г., починала на 15.12.2003г. Приел е за установено от приетия по делото н.а.№........, том ..........., дело №.........от 10.12.1952г., че И. Г. И. е закупил дворно място в [населено място] с площ от 1102 кв.м., като между страните липсва спор, че към този момент И. М. е бил женен за К. Г.. Въз основа на н.а.№........, том ..........., дело №.........../1997г. е прието за установено, че на 08.05.1997г. К. С. Г. е дарила на С. И. Н. 4/6 идеални части от процесния недвижим имот. При тези данни въззивният съд е приел, че между страните е възникнала съсобственост като Г. И. Г. се легитимира като собственик на 1/6 идеална част от делбения имот на основание наследяване, а С. И. Н. – на 5/6 идеални части на основание наследяване и дарение. Твърдението на С. И. Н., че е едноличен собственик на делбения имот в резултат на давностно владение, осъществявано от нея в периода от декември 2003г. до декември 2020г. е прието за недоказано. Изложени са също така съображения, че изпратената до адв.Т. призовка за проведеното от първоинстанционния съд открито съдебно заседание е била редовно връчена на 11.06.2021г., т.е. почти месец преди провеждането на заседанието; че заседанието е било проведено при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, изр. второ ГПК; че в периода от насрочването на това съдебно заседание до датата на провеждането му по делото не е постъпвала молба от съделителката С. И. Н. или нейния пълномощник, съдържаща искане за отлагане или изчакване по делото. Взето е предвид, че доколкото за посочения час (16.30 часа) на 06.07.2021г. е имало само едно дело, то неговото разглеждане, при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ГПК е започнало след две повиквания в 16.30 часа и предвид наличието на подборен доклад, обективиран в определение №2212/07.06.2021г. и липсата на възражения срещу него, е обективно възможно и логично разглеждането му да е приключило в 16.33 часа. По тези съображения е прието, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения. Изложени са също така и съображения, че дори да се приеме, че вероятната причина за закъснението на пълномощника е участие в преговори, то това не е основание да се приемат за допустими пред въззивната инстанция доказателствените искания, допуснати от първата, но останали несъбрани поради процесуалното бездействие на С. И. Н.. Прието е, че след като пълномощникът не е поискал своевременно (лично или чрез страната) изчакване или отлагане на производството по делото (за което е бил уведомен лично), то изложената причина (участие в преговори) дори да бъде безспорно установена не навежда извод за внезапност или непредвидимост, за да бъде възприета от съда като основание за допустимостта на поисканите във въззивната жалба доказателства. При така изложените от въззивния съд съображения и при тези данни следва да се приеме, че са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с цел проверка на неговата допустимост – както е прието в ТР №1/2017г. от 09.07.2019г. по тълк.д.№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, въззивно решение, постановено при наличие за основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. В настоящия случай е необходимо да бъде извършена преценка доколко при разглеждане на делото от въззивния съд е съществувало основание за спиране на делбеното производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. И тъй като категорично както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че съдът първо извършва проверка по валидността и допустимостта на обжалваното решение, включително и служебно, следва да се приеме, че по останалите, поставени от жалбоподателката въпроси предпоставки за допускане на касационното обжалване не следва да бъдат преценявани – по основателността на касационните оплаквания, наведени във връзка с тези въпроси, съдът се ще произнесе в случай, че приеме обжалваното решение за допустимо. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №109 от 27.01.2022г., постановено от Варненския окръжен съд, II състав по в.гр.д.№2438/2021г. УКАЗВА на касатора С. И. Н. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. (двадесет и пет лева) и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, като при неизпълнение на указанието в срок производството по делото ще бъде прекратено. След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена в определения срок, делото да се докладва на председателя на I г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. Председател: Членове: