1 Р Е Ш Е Н И Е № 457 София, 11 ноември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври 2013 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря ............Кр. ПАВЛОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........А. ЛАКОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1665/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения А. И. А. за възобновяване на ВНОХД № 328/2013 г. по описа на Окръжен съд - Русе, отмяна на постановеното по него решение, с което е потвърдена първоинстанционна присъда, връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно - оправдаването му. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които са основания за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като съдилищата не са обсъдили всички доказателства, игнорирали са тези, които са от групата на родствениците на осъдения, както и не е отговорено на защитните му доводи. Сочи наличие и на основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, тъй като съдебните инстанции не са взели предвид, че липсва елемент от състава на престъплението – вещта да е чужда, доколкото в случая тя е била изоставена, както и поради липсата на умисъл за своене, а наличие на такъв само за ползване на мотопеда. Твърди се, че не са обсъдени предпоставките на чл. 93 т.9 от НК с оглед преквалификацията на престъплението по чл. 194 ал.3 от НК. Защитникът на осъдения А. в съдебно заседание пред ВКС поддържа молбата за възобновяване по изложените в нея доводи и направени искания. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. Осъденият А. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда № 93/17.04.2013 г. по НОХД № 703/2013 г. Русенският районен съд е признал подсъдимия А. И. А. за виновен в това, че в периода 01.09. до 01.12.2010 г. в [населено място] отнел чужда движима вещ – мотопед с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 1100 лв. от владението на В. П. М., без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. чл. 194 ал.1 от НК му е наложил наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на осн. чл. 66 от НК за три години. Въз основа на депозирана жалба от подсъдимия А. е било образувано въззивно производство пред Русенския окръжен съд по ВНОХД № 328/2013 г., приключило с решение № 99 от 25.06.2013 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като искането на А. за възобновяване на производството по делото се явява подадено в изискуемия се 6 месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, искането е частично основателно. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, са изцяло неоснователни. Не почива на обективното съдържание на въззивното решение твърдението на защитата на осъдения, че окръжният съд е игнорирал защитните доказателства по делото и не е отговорил на аргументите й във въззивната жалба и от проведеното съдебно заседание. Съдържанието на въззивното решение отговаря на изискванията на чл. 339 ал.2 от НПК, тъй като в него ясно е изразена позицията на решаващия съд относно доказаността на престъплението, неговата обективна и субективна съставомерност, както и причините, поради които не са уважават доводите на защитата. Законът не поставя изискване при въззивния контрол да се извършва пълен нов анализ на доказателствената съвкупност, който да преповтаря този на първата инстанция, освен ако не е провеждано въззивно съдебно следствие или е изразено несъгласие на въззивния съд с някой от фактическите или правни изводи на контролираната от него инстанция. В случая въззивния съд е изразил съгласие с приетите положения от първоинстанционния съд, поради което не е било необходимо отново да анализира изцяло доказателствената съвкупност, а само да провери същата и да отговори на доводите на защитата относно несъгласието й с констатациите на първостепенния съд. В решението на окръжния съд това е сторено с необходимата пълнота /л.4 и 5/ по начин, който е било възможно да се разбере волята на този съд да не уважи аргументите на защитата. Като цяло не е било налице такова съществено противоречие в доказателствената съвкупност, че да се налага обстоен анализ на показанията на родствениците на осъдения и неговите обяснения. По същество единственото противоречие е касаело обективното възприятие на състоянието на отнетия мотопед – дали е следвало да се възприеме като изоставена вещ от своя собственик /обстоятелство, относимо към правилното приложение на материалния закон/, но по отношение на него също са налице достатъчно аргументи във въззивното решение. Фактът, че въззивният съд не се е съгласил с доказателствения анализ, предложен от защитата, след като самият той е извършил такъв анализ, не е нарушение на правото на защита на осъдения в който и да е негов аспект. По същество искането на осъденото лице за възобновяване се основава основно на твърдение за неправилно приложение на материалния закон, доколкото и пред настоящата инстанция се акцентира на твърдението, че отнетия мотопед е бил изоставена вещ, поради което не би могъл да е предмет на кражба. Двете инстанции по фактите са изследвали този аргумент и той е получил адекватен на правната теория и практика отговор. Не се спори по делото, че мотопедът е бил оставен от св. М. в подземен паркинг в центъра на града в състояние, което с изключение на спуканата му гума, е сочело, че той е в движение и изправност. Самият осъден в обясненията си твърди, че с малко ремонт от негова страна е станало възможно управлението на мотопеда. Също така той твърди, че докато е минавал всеки ден през подземния паркинг, е видял, че започват да изчезват части от мотопеда. Очевидно е при тези заявени факти, че той е имал наблюдение ежедневно върху вещта и е възприемал нейното състояние. Тя се е променяла с времето на това наблюдение, но у А. е съществувало възприятието и съзнанието, че това е резултат не от действията на лицето, оставило вещта, а на други лица. Следователно не би могло да се твърди, че самият владелец на вещта М. е оставил вещта в състояние, което да сочи на пълното му дезинтересиране от нея, което да дава основание да се счита, че тя е била изоставена. Фактът, че вещта е оставена с подземен паркинг в централна част на града, би следвало да насочи дееца към обстоятелството, че тя е там, за да бъде охранена от непосредствено посегателство. В практиката се приема, че владението върху една вещ продължава дори и тогава, когато тя бъде забравена някъде в помещение, както и когато временно е оставена някъде на публично място. Обективното местонахождение на мотопеда в подземен паркинг, неговото състояние по време на престоя му там, което е било възприето от дееца като непрекъснато увреждащо се поради изчезването на вещи от него, което е било резултат от действия на трети лица, не са давали основание на А. да счита, че владелецът на вещта се е дезинтересирал от нея и сам се е отказал от владението си върху нея. Фактът, че и друго лице действа в посока на отнемане на части, имащи самостоятелно съществуване, от цялата вещ, не омаловажава противоправното действие на дееца, насочено към отнемане на цялата вещ. В тази насока възражението, че липсва умисъл у А. за установяване на собствено владение върху мотопеда, правилно е оценено като неоснователно, тъй като всички действия сочат на обратното. Той е занесъл вещта в селото на дядо си, отремонтирал я е там, там е била ползвана от двамата. Фактът, че не е предприел действия по регистрирането на вещта в КАТ на свое име, не би могъл да се тълкува в полза на осъдения, доколкото това е резултат от съзнанието му, че законосъобразно не би могъл и да го стори. Поради това не е основателен доводът за нарушение на материалния закон в този му аспект, доколкото е налице отнемане на чужда движима вещ от владението на друго лице с намерение да се свои. Деянието е съставомерно като кражба, поради което правилно А. е бил признат за виновен в осъществяването й. Основателен е, обаче, друг аспект на искането за възобновяване. Със същото се иска преценка на наличието на „маловажен случай” на кражбата по чл. 93 т.9 от НК. Такъв довод не е правен в хода на висящото производство, поради което липсват аргументи на инстанциите по същество. Доколкото той е свързан с правилното приложение на материалния закон, налице е процесуална възможност за произнасянето на ВКС в производството по възобновяване. Съгласно чл. 93 т.9 от НК едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Съдебната преценка по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В настоящия случай стойността на предмета на престъплението е 1100 лева, поради което не би могло да се твърди нито за липса, нито за незначителност на вредните последици. В същото време не може да бъде подминат факта, че осъденият е вложил значителни средства в поправянето на вещта до степен тя да стане годна за управление, че реално я е имал в свое владение и я е ползвал за много кратък период от време, след което е настъпила повреда в нея, че е наблюдавал как тя стои дълго време на едно и също място и от нея започват да изчезват части. Отношение към маловажността на случая има и обстоятелството на дългото престояване на мотоциклета на паркинга и несвоевременното му потърсване от св. М., както и несигнализирането на органите на полицията за отнемането му. В обсега на смекчаващите обстоятелства съдът оценява и личността на дееца, който е бил на млада неукрепнала емоционално възраст, при която е бил ръководен от страстта си по мотопедите и желанието да притежава такъв. Проявата, представляваща неправомерно съставомерно поведение като кражба, е била осъществена от А. предимно с мотиви, граничещи с лекомислие от негова страна. С оглед на всички тези обстоятелства, отнасящи се до конкретното деяние и до дееца, извършеното престъпление разкрива характеристики на такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на кражба. Налице са предпоставките да се приеме, че деянието представлява „маловажен случай” на кражба по смисъла на чл. 93 т.9 от НК. Правилното приложение на материалния закон изисква възобновяване на производството по делото и в рамките на правомощието си по чл. 425 ал.1 т.3 от НПК ВКС да преквалифицирано престъплението в такова по чл. 194 ал.3 от НК. Тази преквалификация неминуемо се отразява и на наказуемостта на дееца, която с оглед санкцията за това престъпление и наличието на обективните предпоставки на закона, позволява освобождаването му от наказателна отговорност за престъплението по чл. 194 ал.3 вр. чл. 194 ал.1 от НК с налагането на административно наказание на основание чл. 78А от НК. А. не е осъждан и не е освобождаван до момента от наказателна отговорност, а имуществените вреди от престъплението са били възстановени. Поради това той следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, като при определяне на размера й съдът взе предвид всички обстоятелства, при които е била индивидуализирана наказателната отговорност на А. от предходните съдебни инстанции. Като отчете неприложимостта в случая на нормата на чл. 78А ал.5 от НК, както и наличието само на смекчаващи отговорността на осъдения обстоятелства, настоящият съдебен състав намери, че следва да определи административното наказание глоба в минималния й размер от 1000 /хиляда/ лева. С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 328/13 Г. по описа на Окръжен съд – гр.Русе, като изменя постановеното решение, както следва: ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението, за което А. И. А. е бил признат за виновен, в такова по чл. 194 ал.3 вр. чл. 194 ал.1 от НК; ОСВОБОЖДАВА подс. А. И. А. от наказателна отговорност за това престъпление на основание чл. 78А от НК, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.