Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                              № 324                                  София, 21 юни 2010 година                                  В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети и седми май две хиляди и десета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев                                                            ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова                                                                                Фиданка Пенева   при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Дим. Генчев изслуша докладваното от съдията В. Имова наказателно дело № 262/2010 г.   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н, срещу наказателната и гражданска част на въззивно решение № 28/15.02.2010 година, постановено от състав на Варненския апелативен съд по в н о х д № 418/2009 година, с което е потвърдена присъдата № 41 на Шуменския окръжен съд от 10.11.2009 година, постановена по н о х д № 353/2009 година. В жалбата са въведени две касационни основания – по чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 НПК – за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. По първото основание се оспорва вината на подсъдимия, с твърдение, че той е бил длъжен, но не е могъл да види пострадалата на пътя, която възприел като сух клон от дърво. По второто основание възраженията са свързани с пороци при оценката на доказателствата, подведени под общото нарушение на принципа за изграждане на вътрешното убеждение у решаващия съд по чл. 14 ал. 1 НПК. Твърди се и допуснато съществено процесуално нарушение свързано с правото на защита на подсъдимия, във връзка с нарушение на реда за провеждане на следственото действие „следствен експеримент”. Направено е искане при условията на алтернативност, за оправдаване на подсъдимия от третата инстанция или да отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, с указания за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Пред касационната инстанция подсъдимият Н се явява лично и с упълномощения си з. адвокат И от Шуменския адвокатски колектив. Същата поддържа жалбата, като акцентира на възражението срещу автотехническата експертиза основана единствено на следствения експеримент, който от своя с. е извършен в нарушение на правилата за това. Твърди се, че не е изяснен механизмът на ПТП, както и това, че от въззивния съд не са изложени мотиви относно противоречивите доказателства сложени в основата на осъдителната присъда. Гражданските ищци – Д. Д. и Н. И. , редовно призовани за съдебното заседание, не се явяват. Техния п. – адвокат С, не се явява, но е представила молба с характеристика на писмено становище по жалбата, с което прави искане за оставянето й без уважение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на въззивното решение. Позовава се на виновното поведение на подсъдимия, свързано с несъобразената скорост на движение, към момента на произшествието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:   Жалбата е неоснователна.   С цитираната присъда подсъдимият Т е признат за виновен в това, че на 17.11.2008 година на главен път І-2 /Русе – Варна/, край гр. Н. пазар при управление на автобус „Чавдар” е нарушил правилата за движение – чл. 20 ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. А. , като деянието е осъществено при условията на независимо съизвършителство от нейна с. , в нарушение на чл. 113 ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП. За престъпление с правна квалификация по чл. 343 ал. 1, б. „в” НК, на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, условно, с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г НК същият е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца. Осъден е да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на Н. Р. И. и на Д. Р. Д., в размер на по 15 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането, както и съответната държавна такса и разноските по делото. С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства. По жалба на подсъдимия, Варненският апелативен съд, потвърдил тази присъда. От фактическа с. е прието от въззивния съд, че на инкриминираната дата подсъдимият управлявал поверения му автобус с 60 км/ч и включени къси светлини. Назначената автотехническа експертиза е дала заключение, че при движение на къси светлини видимата зона пред автобуса е на разстояние 37,9 м., а след проведения следствен експеримент – 37 метра, както и че при скорост от 60 км/ч, зоната в която автобусът може да спре е с дължина 72 метра. От правна с. е прието, че за да може да изпълни задължението си да спре в осветената от късите светлини зона при възникване на опасност на пътното платно, подсъдимият е следвало да избере значително по-ниска скорост, а именно – 38 км/ч. Не кореспондира с данните по делото възражението на защитата, че заключението на вещото лице за скоростта, с която е следвало да се движи подсъдимият, за да не настъпи престъпният резултат е изградено единствено върху резултатите от проведения следствен експеримент. Всъщност, по принцип, експертите в подобни хипотези се позовават на техническите параметри на фаровете на превозните средства участници в ПТП, за да определят зоната на осветяване от късите светлини. В случая, още на досъдебното производство, поради това, че вещото лице е посочило не точна, а приблизителна стойност за тази зона – около 40 м., прокурорът с нарочно постановление е наредил да се установи конкретното разстояние, чрез следствен експеримент със същото превозно средство. Видно от протокола за следствен експеримент, това следствено действие е проведено по правилата на чл. 166-168 от НПК. Последните не предвиждат при това действие, възпроизвеждането на части от фактическата обстановка да става с участие на лица, с размери като на реалните участници. Достатъчно е това, че в случая лицето в ролята на пострадалата е бил облечен в тъмни дрехи, с което максимално е доближена обстановката на инкриминираното произшествие. Освен това, за установяване на осветената от фаровете на къси светлини зона, е без значение фигурата на пресичащия пътното платно пешеходец, тъй като задачата на следствения експеримент не е да установи възможността за видимост от с. на водача, а само разстоянието на осветената зона. Освен изложеното, в предходните инстанции са изпълнени доказателствените искания на защитата на подсъдимия, като по нейно настояване е допуснато ново произнасяне от с. на експерта по поставени с нарочна молба допълнителни въпроси. Всички отговори на вещото лице свързани със съставомерните елементи от престъпния състав са били подложени на внимателен анализ от съставите на предходните съдилища. Неоснователна е тезата на защитата, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил обжалвания съдебен акт, относно причинната връзка между допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, от с. на подсъдимия, включени в състава на обвинението и настъпилия резултат – смъртта на пострадалата. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 НПК, решението за доказаност на обвинението в тази насока е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивните доводи на страните и в частност на подсъдимия, са се свеждали до необоснованост на фактическите положения свързани с изпълнение задълженията на водача на МПС в конкретния случай, приети от първата инстанция и допуснати от нея съществени процесуални нарушения, при оценката на доказателствения материал. На всеки от тях е даден кратък и лаконичен отговор, в мотивите към обжалваното решение. Поради изложеното, настоящият състав намира, че решението на предходните инстанции, относно нарушенията на ЗДвП – чл. 20 ал. 2, това че са допуснати от подсъдимия Н са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, е взето след систематично съпоставяне на всички доказателства, надлежно събрани и проверени по реда на НПК. Изводът, че именно подсъдимият е автор на престъплението за което е признат за виновен е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното убеждение. Затова няма правно основание за касационна отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена присъдата на Шуменския окръжен съд. ВКС констатира, че съдилищата /в диспозитива на потвърдената присъда/ са приели хипотезата на „независимо съпричинителство” от с. на пострадалата пешеходка, което не е законосъобразно. От фактите приети от инстанционните съдилища може да се изведе само съпричиняване от нейна с. за резултата. Това е така, тъй като чл. 342 ал. 1 от НК очертава кръга на субекта на престъплението с израза „който при управление на…”, а в случая пешеходката не е била участник в ПТП като водач на МПС или друго превозно средство. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 28/15.02.2010 година, постановено от състав на Варненския апелативен съд по в н о х д № 418/2009 година, с което е потвърдена присъдата № 41 на Шуменския окръжен съд от 10.11.2009 година, постановена по н о х д № 353/2009 година. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: