Р Е Ш Е Н И Е № 494 гр. София, 27.11.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1512 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдената М. К. Т. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 489/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд. Сочи се, че при постановяване на решението по делото съдът е допуснал нарушения на закона и процесуалните правила. По същество се прави искане за оправдаване на осъдената. В съдебно заседание защитата на Т. поддържа искането и развива съображения за неправилно приложение на материалния закон. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влязлото в сила решение установи следното: Кюстендилският окръжен съд е потвърдил присъда № 102 от 22.10.2012 г. по нохд № 879/12 г. на РС-Дупница в частта, с която подсъдимата Т. е призната за виновна в това, че на 22.04.2012 г. в търговски обект в гр.Б. д. е държала акцизни стоки без бандерол- 84 бр. кутии цигари от различни марки на стойност 617.25 лв., като случаят не е маловажен и на осн. чл. 234 ал.1 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок. Изменил присъдата в частта, относно адреса на търговския обект. Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от надлежна страна в законния шест месечен срок от влизане в сила на решението. Разгледано по същество е неоснователно. Лишено от фактическо основание е твърдението за недоказаност на авторството на престъплението, както и за опорочаване на претърсването на обекта и изземването на процесните стоки без бандерол. Въззивният съд е анализирал показанията на разпитаните от първата инстанция свидетели М., Н. и К., които категорично сочат, че цигарите са намерени в търговския обект на подсъдимата, както и че последните двама лично са възприели как е продала един стек цигари марка „Т.” на случаен гражданин. Мотивирал е достоверност на свидетелските показания поради липсата на противоречия между тях, както и поради това, че се подкрепят от протокола за претърсване и изземване. Последният е годно доказателствено средство за установяване на релевантните факти. Разпитаните поемни лица потвърждават както присъствието си по време на това процесуално-следствено действие, така и намирането на инкриминираните цигари без бандерол. Те добросъвестно съобщават, че са наблюдавали действията по претърсване на обекта от вратата, без да влизат в помещението, поради липсата на място за това и не могат да посочат точно къде са намерени цигарите. Няма никакво съмнение обаче, че същите са открити и иззети именно от този търговски обект. Акцентът в искането за възобновяване е поставен върху оспорване съставомерността на деянието като престъпление по чл.234 ал.1 от НК. Поддържа се тезата, че то покрива признаците на административно нарушение, поради което подсъдимата следва да бъде оправдана. Възражението е обсъдено от въззивната инстанция и правилно е отхвърлено като несъстоятелно. Разграничителният критерий между административното нарушение на специалния ЗАДС и престъплението по чл.234 ал.1 от НК е немаловажността на конкретния случай. Съгласно чл.93 т.9 от НК едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска предвид липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства. Преценката по този въпрос се извършва въз основа на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, имащи значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Въззивният съд правилно е приел, че паричната равностойност на предмета на престъплението е само един от критериите за оценка дали едно престъпление е „маловажен случай”, но той не е доминиращ. В случая, фактите по делото сочат, че подсъдимата държи процесните цигари без бандерол не с цел лично ползване, но извършва и продажба на същите от търговския обект, както и че това не е изолират случай в живота й. Наложеното й административно наказание за държане на цигари без бандерол преди по-малко от година от извършване на престъплението сочи на завишена степен на лична обществена опасност. Не е налице липса или незначителност на вредните последици на извършеното, поради което то не представлява маловажен случай. В горния смисъл е и цитираното в жалбата Р № 373/2011 г. на ВКС, ІІІ но. Водим от тези съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената М. К. Т. за възобновяване на внохд № 489/ 2012 г. на Кюстендилския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: