О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 47 София, 28.01.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2903 по описа за 2021 год. за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Общинско предприятие „Общинско обслужване“ – [населено място] срещу решение № 141 от 07.05.21г. по в.гр.дело № 198/2021г. на Пернишкия окръжен съд. С него е потвърдено решение № 260016 от 11.01.2021 г., постановено по гр. д. № 1918/2020г. на Пернишкия районен съд, в частта, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на А. Л. Ж., извършено със Заповед № 4/10.03.2020г. на Директора на Общинско предприятие „Общинско обслужване“ [населено място], както и в частта му, в която Районният съд е осъдил общинското предприятие да заплати на А. Л. Ж. сумата от 533.97 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 20.05.2020 г. до 11.06.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба – 08.05.2020 г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: „Допустимо ли е съдът да взема предвид и се произнася по факти, обстоятелства, твърдения, оспорвания и възражения, които не са посочени в исковата молба по чл. 143, ал. 2 ГПК и отговора на исковата молба, т.е. такива които на са въведени в процеса от никоя от страните?“ Касаторът счита, че съдът се е произнесъл по факти, обстоятелства твърдения, възражения и оспорвания по свое виждане, които не са въвеждани в процеса и съответно е допуснал особено съществено нарушение на принципа на диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, както и не е съобразил трайната практика на ВКС по този въпрос на която се позовава и прилага. Спрямо материалноправния въпросът: „При прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331, ал. 1 КТ, когато работодателят не заплати уговореното обезщетение в срока по чл. 331, ал. 3 КТ и се счита, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е отпаднало, това представлява ли изменение на трудовото правоотношение и по отношение на него прилагат ли се нормите на чл. 62 и сл. КТ, т.е. съществува ли специален ред при „отпадане на основанието“ поради наличие на писмена форма на трудовия договор или е налице възстановяване на трудовото правоотношение по силата на закон и във вида му в който е съществувало към датата на възникване на отпадналото основание, без да е необходима специална покана към работника и служителя да започне изпълнение на трудовите задължения?“, се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита, че произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както й за развитието на правото, тъй като според него различни съдебни състави тълкуват нормата на чл. 331, ал. 3 КТ по различен начин. При евентуалност се поддържа и наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 2 ГПК –„очевидна неправилност“ на въззивното решение, доколкото съдът е допуснал особено съществено нарушение на един от основните принципи на гражданския процес – принципа на диспозитивното начало /чл. 6, ал. 2 ГПК/. В отговора по чл. 287 ГПК ответникът по жалбата А. Л. Ж., чрез пълномощник адв. Л. Н., счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: За да постанови обжалваното решение, с което предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са уважени като основателни, въззивният съд е приел, че ищецът А. Л. Ж. е работил в Общинско предприятие „Общинско обслужване“ [населено място] по безсрочен трудов договор от 18.02.2015 г. на длъжността „шофьор“. С допълнително споразумение от 01.10.2018 г. за изменение на трудовото правоотношение към трудов договор 10/17.02.2015 г., А. Ж. е преминал от длъжността „шофьор“ на длъжността „старши специалист“, с месечно брутно трудово възнаграждение 634 лв. На 05.11.2019 г. работодателят ОП „Общинско обслужване“, направил предложение на ищеца трудовото му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 331, ал. 1 КТ срещу заплащане в едномесечен срок на шест брутни месечни заплати, изчислени въз основа на последното получено брутно трудово възнаграждение, което предложение Ж. приел писмено на същата дата. Със Заповед № 21/06.11.2019 г., връчена на служителя на 06.11.2019 г., е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 08.11.2019 г., срещу уговорено обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения.Прието е още, че по силата на трудов договор № 297/13.11.2019 г. е възникнало трудово правоотношение между „ВИВА 92” ООД и А. Л. Ж. при пълно работно време и основна заплата в размер на 560 лв. със срок за изпитване в полза на работодателя, прекратено със Заповед № 281/02.01.2020 г на основание чл. 71, ал. 1 КТ. С Разпореждане № 131-00-138-1 от 30.01.2020 г. на ТП на НОИ – П. на ищеца е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 02.01.2020 г. до 01.11.2020 г. в размер на 20.34 лв., спряно с Разпореждане № 131-00-138-2 от 12.03.2020 г. на ТП на НОИ – П.. С писмо с изх. № 1029-13-369 от 06.04.2020 г. на ТП на НОИ П. е поискано от ищеца да уведоми дали към датата на получаването му е връчена Заповед № 4/10.03.2020 г и в случай, че е връчена – дали е оспорена по съдебен ред. С отговор до Директора на ТП на НОИ-П., вх. № 1029-13-369≠5 от 09.04.2020 г., ищецът е заявил, че към датата на получаването на писмото не му е връчена Заповед № 4/10.03.2020, като за извършените от ОП „Общинско обслужване” действия след връчването на Заповед № 21/06.11.2019 г. е узнал от Протокол за извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда” П., с който се е запознал на 25.03.2020 г. В трудовото досие на А. Л. Ж. е приложено искане с изх. № 411 от 12.12.2019 г. от ответното дружество до ищеца в първоинстанционното производство да представи обяснения в срок от три дни от получаването му за отсъствието си от работа на 10.12.2019 г. и 11.12.2019 г. без разрешение от работодателя и без представяне на оправдателен документ, без данни за връчването му на служителя. С искане с изх. № 36/30.01.2020 г. работодателят е поискал служителят да представи писмени обяснения за отсъствието си от работа от 10.12.2019 г. до 30.01.2020 г. Съгласно положените подписи на И. В., И. З. и Г. Г., искането не е връчено на служителя на 31.01.2020 г., тъй като не е открит на адреса. Съгласно Протокол № 1/04.02.2020 г, съставен от И. В. и Г. Г., на 31.01.2020 г. и 04.02.2020 г. са посетили адреса на ищеца, за да връчат искане с изх. № 36/30.01.2020 г. за писмени обяснения за отсъствието от работа без разрешение и оправдателен документ от 10.12.2019 г. до 30.01.2020 г., но лицето не е било открито. Със Заповед № 03/05.02.2020 г. за прекратяване на трудов договор е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” на А. Л. Ж. заемащ длъжността „старши специалист” в ОП „Общинско обслужване”, считано от 06.02.2020 г. за това, че въпреки че му е известно, че обезщетението по чл. 331, ал. 1 КТ не му е изплатено в едномесечен срок, считано от 08.11.2019 г., и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е отпаднало, не се е явил на работа в периода от 10.12.2019 г. до 30.01.2020 г. Съгласно Протокол № 2/05.02.2020 г., съставен от И. В. и Г. Г., същите са посетили известният му адрес, за да връчат екземпляр от Заповед № 3/05.2020 г. за уволнение, считано от 06.02.2020 г., но никой не отговорил. В. и Г. посетили и работното място на Л. Ж., баща на А. Ж., но той отказал да я приеме. Със Заповед № 12-1/10.03.2020 г. на основание чл. 344, ал. 2 КТ е отменена Заповед № 3/05.02.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на А. Ж.. С нотариална покана с рег. № 52, том I, акт № 3 от 14.01.2020, работодателят ОП „Общинско обслужване” П., е отправил искане до А. Л. Ж., чрез нотариус М. М. в тридневен срок от получаването му да представи писмени обяснения за отсъствието си от работа в периода от 10.12.2019 г. до 14.01.2020 г. без разрешение от работодателя и без представяне на оправдателен документ. Съгласно Констативен протокол акт № 29, том 1, рег. № 496 от 10.03.2020 г. на нотариус М. М., нотариалната покана, е предадена на 20.01.2020 г. на куриер от фирма „Л. експрес”, който е посетил адреса на ищеца, на 20.01.2020 г. (вторник) в 10,00 ч., на 25.01.2020 г. (събота) в 16,54 ч. и на 27.01.2020 г. (понеделник) в 18,20 ч., но лицето не е намерено и не е отговорило на позвъняванията на мобилния си телефон. На 21.02.2020 г. е залепено уведомление на входната врата на блока и един екземпляр в пощенската кутия. В 14-дневен срок лицето не се е явило в кантората или упълномощено лице да получи пратката, поради което е прието, че А. Ж. е редовно уведомен, на основание чл. 47, а. 5 ГПК. Със Заповед № 4/10.03.2020 г., издадена от Директора на ОП „Общинско обслужване” П., е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” на А. Л. Ж., заемащ длъжността „старши специалист” в ОП „Общинско обслужване”, считано от 11.03.2020 г. за това, че не се е явил на работа в периода от 09.12.2019 г. до 14.01.2020 г., въпреки че му е известно, че обезщетението по чл. 331, ал. 1 КТ не му е изплатено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е отпаднало. Съгласно Констативен протокол акт 43, том 1, рег. № 814 от 20.05.2020 г. нотариус М. М., Нотариална покана рег. № 519, том 1, акт № 30 от 12.03.2020 г., изпратена от Общинско предприятие „Общинско обслужване” до А. Л. Ж., е предадена на куриер от фирма „Л. Експрес”, който е посетил посочения адрес на 13.03.2020 г. (петък) в 11,00 ч., на 28.03.2020 г. (събота) в 14,03 ч. и на 13.04.2020 г. (понеделник) в 17,38 ч., но входната врата била заключена. На 14.04.2020 г. е залепено уведомление на входната врата на блока и пуснат екземпляр под нея. В 14-дневен срок лицето не се е явило в кантората или упълномощено лице да получи пратката, поради което е удостоверено, че лицето е редовно уведомено, на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. При тези данни въззивният съд е счел, че заповедта за уволнение издадена от директора на ответното дружество, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, е незаконосъобразна. Приел е, че в тежест на ответника е било да установи, че законосъобразно е упражнил правото си за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца: че заповедта му за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна, както и че са спазени всички процедурни правила за налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.Изискването към работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно нарушение е въведено, за да се осигури възможност на защита на работника и същевременно, за да се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение.Съдът е приел, че в конкретния случай това изискване не е спазено, тъй като не са представени доказателства за уведомяването на служителя за възможността да даде писмени обяснения. От приетите по делото писмени доказателства, е приел, че не се установява, адресираната до ищеца А. Ж. нотариална покана с рег. № 52, том 1, акт № 3 от 14.01.2020 г по регистъра на нотариус М. М., в която се съдържа указания за възможността по чл. 193, ал. 1 КТ да е сведена до знанието на служителя. Ответникът твърди, че нотариалната покана е връчена на ищеца по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, но по делото не са събрани доказателства тази процедура да е спазена. Уведомяването чрез нотариална покана съставлява допустим способ за връчване на изявлението от работодателя до служителя, за искане на обяснения от последния по чл. 193, ал. 1 КТ при приложение на правилото на чл. 50 ЗННД, което относно правилата за връчване препраща към разпоредбите на чл. 37-58 ГПК. В конкретния случай обаче не са представени доказателства, че уведомление за нотариалната покана е залепено на посочен от служителя адрес от лице по чл. 50 от ЗННД.Видно от констативен протокол 6 акт № 29, том 1, рег. № 496 от 10.03.2020 г. на нотариус М. М. нотариалната покана е предадена на 20.01.2020 г. на куриер от фирма „Л. експрес”. От същия констативен протокол се установява, че не е спазена изцяло процедурата по чл. 47 ГПК, изискваща да бъдат осъществени няколко посещения на адреса по различно време в рамките на месец, при които лицето да не е открито, както и да не е намерено лице, съгласно да получи книжата, след което връчителят следва да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, или ако до тях няма достъп – на входната врата или друго видно място. Посещенията са направени на 20.01.2020 г., на 25.01.2020 г. и на 27.01.2020 г., т.е. в разстояние на по-малко от месец, в рамките на една седмица. По делото не са представени разписки за посещенията на адреса с отбелязвания от връчителя, че лицето не е намерена адреса, както и с отбелязване, че му е залепено уведомление по реда посочен в чл. 47, ал. 1 от ГПК. Поради това, въззивният съд е приел, че искането за даване на писмени обяснения не е получено от ищеца. Не се установява с годни доказателствени средства – писмени или гласни доказателства, след изпращане на искането за писмени обяснения, то да е получено от служителя, както и че работодателя – лично или чрез оправомощено лице, го е изслушал или е приел писмени обяснения. Приел е, че с оглед нередовната процедура по уведомяване на А. Ж. за исканите от него обяснения, същият е бил лишен да даде такива. Приел е, че е допуснато нарушение на императивна норма на КТ, уреждаща провеждането на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание,което е достатъчно основание за отмяна на уволнението, без да се разглежда трудовият спор по същество. Въпреки това, е коментирал спора и по същество. Приел е, че по делото не е установено виновно неизпълнение на трудовото задължение на ищеца да се явява на работа. Обратно на това – от представените от Ж., неоспорени от ответника, писмени доказателства се установява, че считано от 08.11.2019 г. той не е бил на работа, тъй като със Заповед № 21/06.11.2019 г., връчена на служителя на 06.11.2019 г., е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 08.11.2019 г., трудовото правоотношение с него е прекратено от същия работодател, на основание чл. 331, ал.1 КТ – срещу уговорено обезщетение в размер на 6 брутни заплати. Между страните не се спори, че работодателят не е изпълнил поетото задължение към уволнения служител във връзка с плащане на уговореното с нея обезщетение. Действително съгласно чл. 331, ал. 3 КТ, ако обезщетението не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало, но работодателят дължи на работника писмена констатация за това, тъй като съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, а съгласно чл. 62, ал. 2 КТ в 3-дневен срок от сключването или изменението на трудовия договор работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП (Националната агенция по приходите). След като е регистрирано прекратяването на трудовия договор с ищеца, в тежест на работодателя е да регистрира и настъпилото по силата на закона, поради неизпълнение на негово задължение за плащане на уговореното обезщетение, отпадане на регистрираното със Заповед № 21/06.11.2019 г., прекратяване на трудовия договор, което съставлява изменение на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 62, ал. 2 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на НАП, а разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ императивно предписва, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави документите по ал. 1. В случая работодателят не е изпълнил тези свои задължения, поради което и не може да очаква в деня, следващ едномесечния срок за плащане на обезщетението, служителя да се яви на работа. След като писмената форма е задължителна за сключване, изменение и прекратяване на трудови договори, то в тежест на работодателя и в случая на чл. 331, ал. 3 КТ е да констатира писмено отпадането на основанието за прекратяване на трудовия договор с А. Ж.; да подпише допълнително трудово споразумение с него; да извърши необходимата регистрация на същото; да му предостави необходимите документи по чл. 62 КТ, за да се сложи начало на трудовия договор след отпадане на основанието за неговото прекратяване. От неизпълнението на тези задължения на работодателя следва, че ищецът не е извършил вмененото му във вина тежко нарушение на трудовата дисциплина. С оглед уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът е уважил и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ в размер на сумата от 533,97 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 20.05.2020 г. (прекратяването на трудовото правоотношение) до 11.06.2020 г. (първото постъпване на нова работа) . Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че поставените от касатора правни въпроси не обосновават допускане на касационното обжалване. По първия въпрос: Допустимо ли е съдът да взема предвид и се произнася по факти, обстоятелства, твърдения, оспорвания и възражения, които не са посочени в исковата молба по чл. 143, ал. 2 ГПК и отговора на исковата молба, т.е. такива които не са въведени в процеса от никоя от страните? - съдът не е процедирал в отклонение от задължителната практика на ВКС и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. В случая изложените мотиви от съда обективират неговата воля по предявените искове на основание чл. 344 ал.1 т.1 и т.3 КТ и не се нарушава обемът на дължимата защита и съдействие. Обсъдените и разгледани от съда обстоятелства са изрично очертани в исковата молба и в този смисъл не е налице допуснато нарушение на диспозитивното начало, като основополагащ принцип на гражданското съдопроизводство.Довод за нарушение на императивната разпоредба на чл.193 КТ от работодателя е изрично въведен с исковата молба. Изложеното налага извод за липса на противоречие с цитираната съдебна практика във връзка с първия от поставените въпроси. По втория въпрос: При прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331, ал. 1 КТ, когато работодателят не заплати уговореното обезщетение в срока по чл. 331, ал. 3 КТ и се счита, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е отпаднало, това представлява ли изменение на трудовото правоотношение и по отношение на него прилагат ли се нормите на чл. 62 и сл. КТ, т.е. съществува ли специален ред при „отпадане на основанието“ поради наличие на писмена форма на трудовия договор или е налице възстановяване на трудовото правоотношение по силата на закон и във вида му в който е съществувало към датата на възникване на отпадналото основание, без да е необходима специална покана към работника и служителя да започне изпълнение на трудовите задължения. Този въпрос е насочен към изводите на въззивния съд в обжалваното решение по съществото на спора, които са допълнителни и не са решаващи.Изрично съдът е посочил, че нарушаването на законовите изисквания, посочени в императивната норма на чл. 193, ал. 1 КТ, води до незаконността на дисциплинарното уволнение, без да се разглежда трудовият спор по същество по силата на чл. 193, ал. 2 КТ. Следователно, този въпрос не е от значение за изхода на спора,тъй като какъвто и отговор да бъде даден няма да се промени крайния резултат. Ето защо и съобразно обвързващото тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 1/2009 г., ОСГТК, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Не е налице очевидна неправилност,като квалифицирано обстоятелство при допускане на касационно обжалване на решението съгласно чл.280 ал.2 ГПК.Основание по този ред може да бъде съобразено при неприлагане на относима към конкретния спор императивна материалноправна норма, прилагане на закона в неговия противоположен,несъществуващ или отменен смисъл, при грубо несъобразяване с основополагащи за съдопроизводството процесуални правила или при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на изводи в решението,което не се установява спрямо обжалваното решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора жалбоподателят Общинско предприятие „Общинско обслужване“ – [населено място] следва да заплати на ответника А. Л. Ж. по жалбата направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 141 от 07.05.21г. по в.гр.дело № 198/2021г. на Пернишкия окръжен съд. ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинско обслужване“ – [населено място] да заплати на А. Л. Ж., с ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], вх. Б, ап. 33 сумата 500 /петстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.