О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60299 София 06.07.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 223/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Адванс-Спас Костадинов” ООД със седалище и адрес на управление [населено място], С. К. К. и М. Д. К., действащи чрез своя процесуален представител адв. Ст. С., срещу въззивно решение № І-234 от 12.10.2010 г. по в.гр.д. № 1642/2020 г. на Бургаския окръжен съд. С него е отменено решение № 62 от 20.03.2020 г. по гр.д. № 940/2019 г. на Районен съд- [населено място], и е постановено друго по същество на спора, с което жалбоподателите са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на упражняване на правото на собственост на ищците Ж. С. Л. и Д. И. Л. , като преустановят ползването на УПИ ....., ....., ....., ....., ....., ..... и ..... в кв. ..... „а” и УПИ ....., ....., ....., ....., ..... и ..... в кв. ..... по плана на [населено място] като склад за продажба на дърва и въглища, с площадка за обработване на дървесина с поставени машини за рязане, цепене и дробилки за наситняване на дървесината, както и да премахнат струпаните върху описания УПИ въглища, дървен материал и отпадъци, и да премахнат ограждението и да освободят достъпа до общинска [улица]”а” и кв. ..... по плана на [населено място], заградена в участъка между о.т. 1088 и о.т.1086. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която жалбоподателите са осъдени да премахнат ограждението и освободят достъпа да общинската улица. На следващо място са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните правни въпроси: 1. Дали влошаването на факторите на жизнената среда, причинено в резултат от използване на имота не по предназначението му, предвидено за съответната устройствена зона, е действие, което само по себе си води до създаване на пречки за съседен имот и обуславя уважаване на предявен от собствениците на този имот иск по чл. 109 ЗС, без да е необходимо доказване на конкретно накърняване на правото на собственост върху този имот и на факта на създаване на пречки за неговото ползване, по- големи от обикновените. Дали нарушаването на предвижданията на подробен устройствен план само по себе си води до съществени неудобства за собствениците на съседни имоти. Дали самото нарушаване на строителните правила и санитарно-хигиенните норми, залегнали в ПУП-ПРЗ, по естеството си пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, при което те не следва да доказват как организирането и експлоатацията на производствената площадка в жилищна територия им създава затруднения за пълноценно упражняване на правото им на собственост. Дали самият факт, че процесните постройки са незаконни и несъвместими с предназначението на имотите като жилищни, както и фактът, че в тях се осъществява производствена дейност, свързана с допълнителни замърсявания, е достатъчен за да се приеме, че се създават пречки за ищците да упражняват безпроблемно правото си на собственост, при което ищецът е освободен от задължението си доказва, че създадените за него пречки са по-големи от обикновените. 2. В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия /обсъждане на доводите на страните и на събраните по делото доказателства, /за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал.2 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК. Дали при оспорване от страна на едно от вещите лица, участвали в изготвяне на комплексна съдебно-техническа експертиза, на начина, по който компетентните по закон административни органи са извършили замервания относно спазването на допустимите норми на замърсяване /шумово и прахово/, без това вещо лице да установява невярност на констатациите на тези органи поради заявена от самото него некомпетентност и неспособност да извърши необходимите за това замервания, е основание въззивният съд да кредитира заключението на това вещо лице. Дали субективните усещания на единствения разпитан по делото свидетел относно нивата на създаван шум при осъществяване на дейност в имот, разположен на 70 метра от него, могат да обусловят незачитане на констатациите, направени от компетентните за това държавни органи, които безспорно и категорично са установили, че шумът, причиняван от проверяваната дейност, е в рамките на допустимите от закона норми, измерени в рамките на съседния имот, чийто собственик е предявил иска по чл. 109 ЗС. Може ли в мотивите си, в които описва неоснователното действие на ответника, което е основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, въззивният съд да препраща общо към приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в която е констатирано обстоятелството, че дейността на ответника отговаря на съществуващите изисквания за пожарна безопасност, както и че не е извършено каквото и да било замерване на на твърдяното замърсяване нито в имота на ищеца, нито в имота на ответника. 3.Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 109 ЗС в случаите, когато ответникът неоснователно използва терен, предназначен за изграждане на улица, която нито е реализирана, нито съществува фактически, нито е собственост на ищеца, нито граничи с негов имот. Допустимо ли е, след като констатира, че първоинстанционното решение е неправилно в частта му, в която частично се прекратява разглеждането на искания по чл. 109 ЗС, въззивният съд да реши спора по същество, вместо да върне делото за разглеждане на първоинстанционния съд. По отношение на този въпрос жалбоподателите сочат като основание за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал.2, изр. второ ГПК-вероятна недопустимост. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Ж. С. Л. и Д. И. Л. чрез своя процесуален представител адв. А. Т. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид:: Районен съд Айтос е бил сезиран с искове, предявени от Ж. С. Л. и Д. И. Л. с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците С. К. К., М. Д. К. и „А.-С. К.” О. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват на правото на собственост, като преустановят ползването на описаните в исковата молба урегулирани поземлени имоти в кв. ..... и ..... „а” по плана на [населено място] като склад за продажба на дърва и въглища, с площадка за обработване на дървесина с поставени мобилни машини за рязане, цепене и дробилки за наситняване на дървесината; да премахнат струпаните върху посочените УПИ въглища, дървен материал и отпадъци, както и да премахнат ограждането и освободят достъпа да общинска [улица] ”а”, заградена между о.т. 1088 и о.т. 1086. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените негаторни искове за преустановяване ползването на описаните имоти като склад за дърва и въглища и за премахване на струпаните върху тях въглища, дървен материал и отпадъци. По отношение иска за осъждане на ответниците да премахнат ограждането и освободят достъпа да общинска [улица] ”а”, заградена между о.т. 1088 и о.т. 1086, производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение изцяло и е постановил решение по същество на спора, с което е уважил предявените искове, включително и в прекратената част. При тези данни налице е вероятност въззивното решение да е недопустимо в частта, с която жалбоподателите са осъдени да премахнат ограждението и да освободят достъпа да общинска [улица] ”а” и кв. ..... по плана на [населено място], заградена в участъка между о.т. 1088 и о.т.1086. В тази част въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, изр. второ ГПК за проверка на допустимостта. При преценка за наличието на основания за достъп до касационно обжалване на въззивното решение в останалата част настоящият състав взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено и не е било спорно между страните, че ищците са собственици на УПИ ..... в кв. ..... ”а” по плана на [населено място], застроен със жилищна сграда. Ответниците са собственици на УПИ ....., ....., ....., ....., ....., ..... и ..... в кв. ..... „а” и УПИ ...., ....., ....., ....., ..... и ..... в кв. ....., в които извършват производствена и стопанска дейност. Върху част от имотите си са обособили площадка за обработване на дървесина с поставени мобилни машини за рязане, цепене и раздробяване на дървесина, а върху други е обособен склад /навес/ за съхраняване на въглища, битова сграда и кантар за теглене на дървесината . Твърдението на ищците е било, че осъществяваната от ответниците дейност е в нарушение на предназначението на имотите, които по действащия ПУП-ПРЗ са отредени за индивидуално жилищно застрояване, а не за производствена дейност, и създава пречки за спокойното упражняване на правото им на собственост върху притежавания от тях жилищен имот, тъй като води до повишаване нивата на шум и запрашеност на въздуха, до замърсяване на целия район с отпадъците, а съхраняването на леснозапалими материали като дърва, въглища и стари гуми в непосредствена близост до собствения им имот повишава опасността от възникване на пожар. По делото са приети като доказателства констативни протоколи на РЗИ-Б. от извършени проверки за нивото на шум от дейността в имотите на ответниците, които не са установили превишаване на допустимите норми. При проверки, извършени от служител на РСПБЗН- А., са констатирани допуснати нарушения на правила и норми за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, които впоследствие са били отстранени. По делото е назначена комплексна съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че осъществяваната от ответниците дейност е несъвместима с жилищната територия. Площадката е открита, без изолация на почвената повърхност, което според вещите лица е причина при силни ветрове да се получи замърсяване с фини прахови частици при работа и движение на МПС. Посочили са, че при работа винаги се получават вибрации в района, които зависят от настилката, товароподемността на транспортните средства и начина, по който трупите се разтоварват върху земята. Машината за рязане на дърва се намира на открито, без съоръжение за улавяне на дървесните трици, които свободно падат на земята. Дървесните отпадъци се съхраняват на открито върху земята и при дъжд се стига до гнилостни процеси и замърсяване на подпочвените води. В имотите на ответниците има разпръснати 11 бр. гуми, които са източник на замърсяване на околната среда, тъй като е известно, че те не подлежат на естествено разлагане, а при натрупване могат да се превърнат в удобно място за размножаване на гризачи, насекоми и други вредители. Вещите лица не са извършили конкретни замервания на нивата на шум и запрашеност в имота на ищците и на ответниците, като са посочили, че те не са оторизирани да извършват подобен род измервания. По делото е разпитан един свидетел, който е заявил пред съда, че производствено-стопанската дейност на ответниците се осъществява целогодишно. Преди година рязането на дърва е извършвано със стари резачки, които са вдигали невъобразим шум, но сега, след закупуване на нови машини, шумът не бил така натрапващ се. Имало силен шум при товарене и разтоварване на дървата, който лятно време при отворени прозорци се чувал особено силно. При разтоварване на въглища и брикети се вдигал прах, а при поройни дъждове от складовете на ответниците излизала вода, примесена със стърготини. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че експлоатацията на имотите на ответниците без строителни книжа и разрешения само по себе си представлява нарушение на предвижданията на ПУП и води до съществени неудобства за собствениците на съседните имоти. Приел е, че след като предназначението на имотите по действащия план е за жилищно строителство, всяка промяна на предназначението не по установения ред представлява нарушение на строителните правила и санитарно-хигиенните норми, залегнали в ПУП- ПРЗ, с който са съобразени предвидени от законодателя норми за осигуряване на пълноценно ползване на съседните имоти. Приел е, че това нарушение е такова, което по естеството си пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, затова те дори не трябва да доказват как организирането и експлоатацията на производствената площадка в жилищна територия им създава затруднения за пълноценното упражняване на правото им на собственост. За да обосноват твърдяното противоречие на този извод на въззивния съд със задължителната практика на ВКС, жалбоподателите сочат ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/84 г. и ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. В последното е прието, че двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота, и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Прието е също, че в някои случаи естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Като пример са посочени случаите, когато ответникът извършва действия в собствения на ищеца имот, без да има облигационно или вещно право за това, или когато действията на ответника нарушават строителни или санитарно-хигиенни норми, установени с цел осигуряване възможност за пълноценно използване на съседните имоти или запазване живота и здравето на живеещите. Проверката за съответствието на въззивното решение с тази практика налага на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК да се допусне касационно обжалване по първия от поставените от жалбоподателите въпроси , който обобщен се свежда до това дали използване на имот не по предназначението му, предвидено за съответната устройствена зона, е действие, което само по себе си води до създаване на пречки за съседен имот и обуславя уважаване на предявен от собствениците на този имот иск по чл. 109 ЗС, без да е необходимо доказване на конкретно накърняване на правото на собственост върху този имот и на факта на създаване на пречки за неговото ползване, по- големи от обикновените. Вторият въпрос, формулиран в изложението си по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, изразява несъгласието на жалбоподателите с направената от въззивния съд преценка на достоверността на показанията на разпитания по делото свидетел и обосноваността на приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. По съществото си това са оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение, които не могат да се обсъждат в тази фаза на касационното производство, съответно не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. При необходимост тези доводи ще бъдат обсъдени с решението на касационната инстанция по същество. Третият въпрос е относим към частта от въззивното решение, с която жалбоподателите са осъдени да премахнат ограждението и да освободят достъпа да общинска [улица] ”а” и кв. ..... по плана на [населено място], заградена в участъка между о.т. 1088 и о.т.1086. В тази част въззивното решение се допуска до касационно обжалване на самостоятелно основание-за проверка на неговата допустимост, поради което настоящият състав не обсъжда наличието на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-234 от 12.10.2010 г. по в.гр.д. № 1642/2020 г. на Бургаския окръжен съд. УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 75 лв. и в същия срок представят доказателства за това. След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: