Р Е Ш Е Н И Е № 84 град София, 07 март 2011г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Татяна Кънчева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 743/2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искането на осъдения Т. И. Ю. за възобновяване на производството по нохд № 322/2010 г. по описа на Районен съд - Добрич. В искането се твърди, че по делото е допусната съдебна грешка, тъй като било разгледано „неправомерно – без свидетели”. Атакува се /без аргументи/ и правната квалификация на деянието. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа искането на основание чл. 422, ал.1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, като се позовава на нарушение на чл. 58а от НК, изтъквайки също така , че наложеното наказание само формално съответства на санкционните правила по ч. 373,ал.2 от НПК. Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване , установи следното : Районният съд в[населено място] с присъда № 57 от 25.05.2010 г. признал Т. И. Ю. за виновен в това, че на 08.06.2009 г. в[населено място], при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на на прегради , здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 277,86 лв. от владението на собственика Д. А. Т. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2 вр. с чл. 195, ал.1 ,т.3 вр. с чл. 194,ал.1 и чл. 29,ал.1,б.”б” и чл. 58а, ал.1 от НК го осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода , което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим . В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Окръжният съд в[населено място] с решение № 57 от 17.09.2010 г. по внохд № 212 /2010 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Искането за нейната ревизия по реда на възобновяването е направена от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок и е допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения: Наказателното производство пред районния съд протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Няма данни волята на подсъдимия да е била манипулирана. Той бил защитаван от адвокат , назначен от досъдебното производство, който също подкрепил искането му за съкратено съдебно следствие.Районният съд, видно от протокола от съдебното заседание от 25.05.2010 г., предупредил подсъдимия, че няма да се събират доказателства за фактите в обвинителния акт. Т. Ю. отново повторил както самопризнанието , така и отказа си от събиране на доказателства. При тези данни твърдението на искателя за нарушена процедура / без изслушване на свидетели / е процесуално несъстоятелно. Съгласно обвързващите съда задължителни указания на Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., НК, когато подсъдимият доброволно и съзнателно е пожелал разглеждане на делото по реда на чл. 373, ал.2 от НПК той ” сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания.” След постановяване на съдебното определение по чл.372, ал.4 от НПК подсъдимият не може да оттегля изявлението си за съкратено съдебно следствие и да претендира разпит на свидетели.Приетото от него ограничение е премирано от законодателя с налагане на санкция при облекчен режим, каквато подсъдимият получил. Ето защо съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, решавайки делото без да разпитва свидетели. Установената от предходните състави фактическа обстановка не подкрепя и оплакванията за неправилно приложение на материалния закон. От искането на осъдения може да се разбере , че той претендира квалификация на деянието, предвиждаща наказание от три до 15 години, което навежда към текста на чл. 195,ал.2 от НК – кражба в големи размери. Инкриминираната дейност обаче е осъществена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и при условията на опасен рецидив,тъй като извършителят е осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер без да е постановено отлагане на наказанието по чл. 66 от НК.Това са съставомерните признаци на възприетата от съда квалификация по чл. 196, ал.1, т.2,вр. чл. 195,ал.1,т.3 от НК, която предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. Разглеждането на делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК разкрило възможност подсъдимият да получи редуцирано по размер наказание лишаване от свобода – две години и шест месеца при легален минимум от три години. Така индивидуализираната санкция не противоречи на разпоредбата на чл. 58а от НК, понеже като краен резултат удовлетворява и двете й досегашни редакции. Без да навлиза в дискусионната материя относно възможността чл. 58а от НК да има самостоятелно материалноправно приложение извън процесуалния контекст на чл. 373, ал.2 от НПК, настоящият съдебен състав не намира основание за ревизия на присъдата на основание чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В искането не е посочено изрично оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, но тъй като осъденият прави едно генерализирано оплакване срещу присъдата, следва да се отбележи, че не е налице явно несъответствие между неговия размер и степента на обществена опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Двете предходни инстанции са отбелязали високата степен на обществена опасност на Т. Ю. , който приел кражбата като начин на препитание и за период от около десет години бил осъждан осемнадесет пъти за престъпления срещу собствеността. Изводът за създадени трайни престъпни навици не е лишен от основание на фона на това тежко криминално минало . В съдебните актове са отбелязани коректно и смекчаващите отговорността обстоятелства – младата възраст на подсъдимия като реална възможност за поправяне / не без значение в тази връзка е и фактът, че част от престъпленията той извършил като непълнолетен/, както и загрижеността към детето му. Упрекът на защитата на осъдения, че са съобразени само отегчаващите обстоятелства, се опровергава при непредубеден прочит на мотивите на решението. Определянето на наказание с шест месеца под легалния минимум не може да се определи като формално прилагане на санкционните разпоредби на чл. 373, ал.2 от НПК поради съответствието на обема наказателна принуда на целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. И. Ю. за възобновяване на производството по нохд № 322/2010 г. по описа на Районен съд - Добрич. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2 .