Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * идентичност по страни, предмет и основание * неоснователно обогатяване * обезщетение за ползване на чужд имот


4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 154


София, 03.07.2018 година



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Райна Пенкова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 4251 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 196 от 18.03.2018 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 4335 от 15.06.2017 година по гр.д. № 12758/2016 година на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 11114 от 14.07.2016 г. по гр.д. № 58465/2015г. на Софийски районен съд и производството по предявения иск с правно основание 59 ЗЗД е прекратено като недопустимо на основание чл. 126 ГПК и чл. 299, ал.1 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 126, ал.1 ГПК относно наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата.
Съгласно последователната, трайно установена практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 126, ал.1 ГПК, забраната да се образува второ дело по същия правен спор, с която се изключва възможността за постановяване на различни решения по спора, е приложима при наличие на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни – противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо. Когато страна по делата е юридическо лице, индивидуализацията му се извършва чрез сравняване на наименованието (при юридическо лице търговец „фирмата” чрез която упражнява занятието си); седалището и адреса на управление на дейността му и единния идентификационен код, а при физическо лице – трите му имена, местоживеенето му и единния граждански номер. Обективен идентитет е налице при пълно съвпадане на предмета на делата; при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца. Обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска установяването на определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува. Когато, за да се извърши преценка на обективния идентитет между делата трябва да се индивидуализира недвижим имот, то това се извършва чрез сравнение на местонахождение и граници.
В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието е, че предявените от М. на в.р., [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове, първият от които с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 5846,24 лева, съставляващи обезщетение за ползване без основание на собствен на ищеца имот и по чл. 86 ЗЗД за сумата 641,46 лева, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва са недопустими поради тъждество в страните и предмета с гр.д. № 58463/2015 г. на СРС. Наличие на тъждество в предмета е прието след констатация, че претенцията за обезщетение е за лишаване на ищеца от ползването от страна на ответника на едно и също помещение за един и същи период. Изводът за идентичност на помещението е формиран въз основа на данни за квадратурата и етажност, без доказателства за границите му. Наличие на субективен идентитет е прието предвид посочения един и същ ЕИК на ответниците. Изводът е формиран въпреки разликата в имената на търговските дружества. Прието е, че постановеното решение № 4888 от 19.04.2016 г. гр.д. № 58463/2015 г. на СРС е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която претенцията по чл. 59 ЗЗД е отхвърлена над размер от 4965,25 лв. до 5864,24 лева, както и в частта, с която искът за мораторна лихва е отхвърлен за разликата над 540, 35 лева до 638,18 лева, поради което в тази част му производството по гр.д. № 58465/2015г. на Софийски районен съд е недопустимо на основание чл. 299, ал.1 ГПК. В частта, с която искът по гр.д. № 58463/2015 г. на СРС е уважен, решението е било обжалвано и производството по делото висящо пред въззивната инстанция, поради което и предвид това, че гр.д. № 58465/2015г. на Софийски районен съд е по-късно заведено, производството по делото в тази му част е прекратено служебно от съда на основание чл. 126, ал.1 ГПК, а постановеното решение от първоинстанционния съд обезсилено на основание чл. 126, ал.2 ГПК.
В касационната жалба против въззивното решение, подадена от М. на в.р., [населено място] се поддържа се, че съдът е формирал неправилен извод за недопустимост на иска, тъй като между делата липсва субективен и обективен идентитет – ответниците са различни търговски дружества, които са държали без основание различни помещения в една и съща сграда.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационното оплакване е основателно.
Гражданско дело № 58465/2015 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба от М. на в. р., [населено място] против [фирма], [населено място] за обезщетения, дължими на основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД поради ползване без основание от ответника в периода от 01.05.2011 г. до 17.06.2014 г. на имот, публична държавна собственост, предоставен за управление на ищеца, съставляващ стая с площ от 14 кв.м. в Спортен център „Л.”, Г., район „П.”, на етаж втори до боксова зала.
Гражданско дело № 58463/2015 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба от М. на в. р.и, [населено място] против [фирма], [населено място] за обезщетения, дължими на основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД поради ползване без основание от ответника в периода от 01.05.2011 г. до 17.06.2014 г. на имот, публична държавна собственост, предоставен за управление на ищеца, съставляващ стая с площ от 14 кв.м. в Спортен център „Л.”, Г., район „П.”, на етаж втори до боксова зала.
Двете дела са срещу различни ответници - [фирма] и [фирма], а освен разликата в наименованията им, справката в Търговския регистър при Агенция по вписванията установява, че дружествата са и с различен единен идентификационен код, т.е. между делата липсва субективен идентитет.
Неправилен е и изводът за идентитет между предмета на делата. Изводът е формиран без доказателства за пълна идентичност между ползваните от ответниците помещения, какъвто може да бъде установен само след посочване на поне три граници на помещенията. Съвпадението по местонахождение, етажност и квадратура не дава пълна индивидуализация на помещението, без да са посочени границите му, още повече при данни (акт за публична държавна собственост № 07688 от 01.02.2011 г.), че имотът се състои от комплекс от сгради с множество тренировъчни зали и административни помещения.
Несъобразявайки изложеното, Софийски градски съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 4335 от 15.06.2017 година по гр.д. № 12758/2016 година на Софийски градски съд, ІІ-Е въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: