Р Е Ш Е Н И Е
№ 157
гр.София, 22. 03. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори
февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
със секретар Виолета
Петрова
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 528/2009 година
Производство по чл.290 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено под № 440 на 17.10.2008 год. по в.гр.дело № 229/2008 год., с което е оставено в сила решение № 39 от 04.02.2008 год. по гр.дело № 231/2007 год. на Смолянския районен съд за отхвърляне по чл.13, ал.2 ЗВСПЗГФ за гора в м.”К” с площ от 20.4 дка и в същата местност с площ от 5 дка и оставяне без разглеждане с прекратяване производството по делото по същия иск за останалите процесни имоти.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Е. Ш. Ч. от гр. С., представляван от адвокат Б от АК-С. , който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно като постановено в противоречие на закона и е необосновано – чл.11, ал.2 ЗВСПЗГФ.
С определение № 526 от 23.06.2009 год. е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК понеже разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос по чл.11, ал.2 ЗВСГЗГФ се разрешава противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касация: О. с. „З”-С. , Г. с. -. и Община-С. не вземат становище по жалбата.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищецът/касатор/ е син на Ш. Ш. Ч. /Шефкет С. Ч. /, починал на 22.02.1977 год., по емлячния регистър от 1929-1935 год. наследодателят е декларирал имоти: полупустеещо в м.”В” – 2.6 дка, полупустеещо в м.”Б”-5 дка и 3.8 дка, гора в м.”К”-20.4 дка и 5 дка, чрез покупка-пустеещо в м.”Ч”-2.7 дка, 2 дка и 1 дка, пустеещо в м.”К”-2.2 дка, 2.7 дка, 3.4 дка и 2.5 дка, а по емлячния регистър от 1949 год. са декларирани по наследство – пустеещо в м.”П”-7.3 дка и 4 дка. Взето е предвид, че имотите по исковата молба са заявени за възстановяване от наследници на Шефкет С. Ч. по реда на ЗСПЗЗ по преписка № 3544А/13.03.1992 год. и регистър от 1949 год. не са декларирани, което е било задължително условие по § 3 от Указ № 573 от 28.05.1949 год. на Президиума на Великото народно събрание, касаещ задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти, поради което искът на основание чл.11, ал.2 ЗВСГЗГФ е приет за недоказан.
Представените влезли в сила решения на първа инстанция:
1. № 751 от 31.01.2008 год., постановено по гр.дело № 484/2007 год. на Смолянския районен съд касае друга фактическа обстановка, свързана с приложението на § 4 от Специалния закон за П. от 1931 год. и чл.3, ал.2 от Закона за г. /1958 год.;
2. по № 20 от 19.02.2007 год. по гр.дело № 975/2006 год. на Смолянския районен съд е представена декларация за притежавани непокрити земеделски земи от 1949 год. като надлежно писмено доказателство по смисъла на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ;
3. с решение № 90 от 02.08.2007 год. по гр.дело № 90/2007 год. на Смолянския районен съд е приета легитимация по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ на основание списък на член-кооператори на ГПК”К”;
4. с решение № 752 от 16.01.2008 год. по гр.дело № 591/2007 год. на Смолянския районен съд е съобразено вписване на внесени за задружно ползване гори в кооперация „С” за вече съществуващия ревир „М” и съседни местности;
5. решение № 85 от 18.05.2007 год. по гр.дело № 11/2006 год. на Смолянския районен съд касае производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ;
6. с решение № 407 от 10.08.2007 год. по гр.дело № 391/2007 год. на Смолянския районен съд е прието, че процесната гора е предекларирана през 1949 год. в емлячния регистър;
7. решение № 813 от 13.12.2007 год. по гр.дело № 411/2007 год. на Смолянския районен съд касае идентична фактическа обстановка с решението под № 4.
А в представеното решение № 245 от 08.05.2008 год. по гр.дело № 11/2008 год. на Смолянския окръжен съд е прието, че е без значение дали някой доказва собствеността на наследодателя си с документ от 1937 год. или от 1949 год., а като се вземе предвид, че национализационните закони за г. датират от 1946 год., 1947 год. и 1948 год., т.е. преди Указ № 573 на Президиума на ВНС от 28.05.1949 год. глобален извод, че наследодател, който не е декларирал г. през 1949 год. не ги е притежавал, е погрешен, при което изключенията по чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ не представляват титул на собственост, но поради компромисни съображения е допустимо с тях да бъде проведено пълно и главно доказване на собствеността на наследодателя.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна и допустима, но по същество е неоснователна.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
При вярно приета фактическа обстановка въззивният съд законосъобразно е приел, че поради липса на отрицателна предпоставка за допустимост на иска по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ, претендираните за възстановяване имоти да не са заявени по административен ред /в случая пред Поземлената комисия/ правилно производството по делото е прекратено както се посочи по-горе. Взето е предвид, че в производството по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ разпределението на доказателствената тежест задължава ищеца да докаже по несъмнен начин, че праводателят му е бил собственик на процесната гора /за която искът е отхвърлен/ преди включването й в държавния горски фонд, при условията на пълно и главно доказване с допустимите от ГПК средства, което в случая не е сторено. Отчетено е, че според Указ № 573/28.05.1949 год. недекларираните имоти остават в собственост на държавата, липсват данни да е налице предеклариране през 1949 год./и до тогава/ в емлячен регистър, когато е ставало задължителното пререгистриране на собствеността според Окръжно № 694/30.05.1949 год. относно задължителното пререгистриране на непокритите имоти. Не са ангажирани доказателства процесните два имота/гора/ да са отнети от наследодателя на ищеца с оглед предвиждането на чл.3, ал.1 ЗВСГЗГФ, че правото на собственост върху г. и земите от горския фонд по чл.2 се възстановява на български физически и юридически лица, от които те са били отнети.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 във връзка с чл.291 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 440 от 17.10.2008 год. по гр.дело № 229/2008 год. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: