Р Е Ш Е Н И Е № 64 град София, 01 март 2011г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 690/2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искането на осъдения Д. С. Д. за възобновяване на производството по нохд № 1379/2010 г. по описа на Районен съд - Добрич. В искането се твърди, че делото приключило с налагане на прекомерно завишено наказание , което обуславя ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа искането със същите съображения. Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване , установи следното : Районният съд в[населено място] с присъда № 16 от 16.07.2010 г. признал Д. С. Д. за виновен в това, че на 03. 06. 2010 г. в[населено място], при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – кобила на стойност 550 лева без съгласието на владелеца с намерение противозаконно да я присвои , поради което и на основание чл. 196 ,ал.1 ,т.1 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 58 а, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от тридесет и два месеца / една година и осем месеца/, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът приспаднал от размера на определената санкция времето през което подсъдимият търпял мярка за неотклонение задържане под стража. В тежест на подсъдимия били възложени сторените по делото разноски. Присъдата не била обжалвана и влязла в сила на 24.10.2010 г. Искането за нейната ревизия по реда на възобновяването е направена от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок и е процесуално допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения: Единственото оплакване за явна несправедливост на наказанието не намира подкрепа в данните по делото. Наказателното производство пред районния съд протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. По този начин възникнала възможността той да получи облекчена санкция при условията на чл.58а от НК. Наложеното наказание отразява всички фактори от значение за индивидуализацията на наказанието, посочени в чл. 54 от НК, и е съобразено с допустимата от чл. 58а от НК редукция. Ето защо то не нарушава във вреда на осъдения изискването за съответствие между обема наказателна принуда,от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от друга. Макар разсъжденията на районния съд да търпят сериозен укор за юридическа и логическа прецизност, крайните му изводи за висока степен на обществена опасност на деянието и дееца са правилни. Кражбата разкрива по-висока от обичайната степен на обществена опасност поради дръзкия начин на извършването й, а личността на дееца е компрометирана от лошите характеристични данни и предходни осъждания извън тези , достатъчни за квалификацията опасен рецидив. Районният съд би могъл да съобрази обосновката си относно вида и размера на наказанието с разпоредбата на чл. 56 от НК и да не включва в отегчаващите обстоятелства опасния рецидив, както и да не допуска парадокса да определи най-ниския размер на лишаване от свобода –две години, приемайки го за най-тежко. Не допринася за убедителността на съдебния акт и противоречието между извода на съда за „изключително висока степен на обществена опасност” на деянието и висока степен на обществена опасност на дееца и решението за налагане на наказание в размер на легалния минимум при само едно смекчаващо обстоятелство – липсата на данни за последваща престъпна дейност. Всички тези грешки на съда обаче ползват осъденото лице и не дават основание за възобновяване на делото. Наложената на искателя санкция ,макар да не е мотивирана по очаквания за един съдебен акт начин, съответства на целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната , така и на плоскостта на генералната превенция и настоящият състав не споделя искането за нейното намаляване. Водим от горното и на основание чл. 424 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1 ,т. 5 от НПК Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. С. Д. за възобновяване на производството по нохд № 1379/2010 г. по описа на Районния съд в[населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.