Р Е Ш Е Н И Е № 26 гр. София, 01.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Иванов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1339 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Н. К., чрез защитника, против присъда № 226 от 27.09.2016 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 140/2016 г. В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Подкрепят се с доводи, че въззивният съд е направил едностранчив анализ на доказателствата в нарушение на принципа по чл. 14 НПК, тъй като не е формирал вътрешното си убеждение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото; изводът, че подсъдимият К. е извършителят на престъплението почива на предположение, което противоречи на чл. 303 НПК; правната квалификация на деянието е в нарушение на закона, защото не са били разграничени двете хипотези по чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 1 и пр. 2 НК и не е съобразено, че пистолетът или револверът поначало не е средство, опасно за живота на мнозина; наложеното наказание е явно несправедливо и не държи сметка за всички смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи неговата индивидуализация при условията на чл. 55 НК. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. Г.) поддържа жалбата и настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Повереникът (адв. Ж.) на частния обвинител С. А. К. счита, че жалбата е неоснователна. Към изразеното становище се присъединява частният обвинител М. Т. С.. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 226 от 27.09.2016 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 140/2016 г. е отменена присъдата от 13.02.2015 г. на Софийския районен съд по н. о. х. д. № 4162/2012 г. и подсъдимият К. Н. К. е признат за виновен в това, на 12.07.2010 г., около 1,30 ч., на [улица], около № ..., да е причинил телесни повреди на повече от едно лице - лека телесна повреда на М. Т. С. и на П. М. К. и средна телесна повреда на С. А. К., като деянието е било извършено по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, поради което и на основание чл. 131, ал.1, т. 4, пр. 3 и т. 9, пр. 1 и пр. 2 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. В останалата част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Софийският градски съд е постановил нова, осъдителна присъда срещу подсъдимия К. Н. К., поради което е бил длъжен по силата на чл. 339, ал. 3 НПК стриктно да съблюдава разпоредбата на чл. 305 НПК, очертаваща изискванията към нейната структура и съдържание. Според чл. 305, ал. 3 НПК в диспозитива на присъдата следва задължително да изложи решението си по кръга от последователно обсъдените при постановяването й въпроси, които са посочени в чл. 301 НПК. Основни измежду тях са въпросите - извършено ли е престъплението от подсъдимия, описано в обвинителния акт, а конкретното място на извършване е част от обстоятелствата, които индивидуализират деянието по чл. 131 НК. Видно от диспозитива на присъдата, произнесен от Софийския градски съд в съдебно заседание, подсъдимият К. е признат за виновен в това, на 12.07.2010 г., около 1,30 ч., на [улица], около № ..., да е причинил телесни повреди на повече от едно лице … „. Предвид многобройните възможности за съвпадение използваната от съда формулировка да отрази единствено улицата и номера, без конкретното населено място, очевидно не е състояние да конкретизира с нужната степен на пълнота престъпното деяние, прието за извършено от подсъдимия. Отсъствието на достатъчна определеност на мястото на извършване на престъплението представлява нарушение на предписаното в чл. 305 НПК, довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Напълно основателен е доводът на жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуални правила, предназначени да гарантират правилно формиране на вътрешното убеждение след обективно, всестанно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото в съответствие с принципа по чл. 14 НПК. От мотивите на присъдата се разбира, че Софийският градски съд е разграничил два взаимно свързани епизода на протеклото събитие на престъплението, насочвайки усилията си да опровергае приетото за установено от първоинстанционния съд, че неустановено по делото лице е произвело изстрелите от автомобила, каквато версия била развита в обясненията на подсъдимия К.. На този „спорен” въпрос са подчинени преимуществена част от изложените съображения при оценката на материалите по делото и анализа на съдържащата се в тях информация с доказателствено значение. В мотивите обаче липсва цялостно, подробно обсъждане на гласните доказателствени средства, писмените материали и експертните заключения. По делото не е било установено оръжието, с което са били причинени телесните увреждания. Въз основа на веществените доказателства, писмените доказателствени средства и с помощта на балистичната експертиза Софийският градски съд е констатирал, че на пътното платно и във вътрешната част на автомобила, марка „М.”, били открити два различни вида гилзи от боеприпаси с различен калибър (9х19 и 7,65х17мм.), предназначени за стрелба с огнестрелни оръжия от съответния калибър. При направената констатация е приел за фактически установено, че първоначално подсъдимият е боравил с едно огнестрелно оръжие, причинявайки телесната повреда на св. К., а последващите изстрели – чрез употребата на второ огнестрелно оръжие, кал. 9 мм. Въззивният съд е оценил като достоверни обясненията на подсъдимия К., че той лично е управлявал автомобила. В останалата част твърденията за възпроизведени изстрели от друго лице, което се намирало на предната дясната седалка, е счел за недостоверни. В мотивите е посочил, че нито един от свидетелите не потвърдил в автомобила да се е качило или да е пътувало друго лице. Аргументирайки се по този начин, всъщност Софийският градски съд е отхвърлил обясненията, защото подсъдимият не е успял да докаже възраженията си, че друго лице е произвело изстрелите и не е извършителят на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Една от основните последици от приложението на презумпцията за невиновност по чл. 16 НПК е уредена изрично в разпоредбата на чл. 103 НПК, според която подсъдимият няма задължение да дава достоверни обяснения и да доказва възраженията си. Ето защо обясненията на подсъдимия в процеса могат да бъдат отхвърлени, само когато са били опровергани от други достоверни доказателствени източници. По същата линия Софийският градски съд е оценил като защитна версията, позовавайки се на показанията на св. К., когото разпитал в открито съдебно заседание в хода на въззивното съдебно следствие. Определил е свидетелските показания като източник на обвинителни доказателства, тъй като подсъдимият К. бил единственото лице, което свидетелят видял да се качва в автомобила. Съобразно разпоредбата на чл. 117 НПК със свидетелски показания могат да се установяват всички релевантни по делото факти, които свидетелят е възприел. Следователно при отсъствието на конкретни възприятия на св. К., съдът не е разполагал с положителни доказателства, извлечени от неговите показания, които по несъмнен начин да са опровергавали обясненията на подсъдимия К. за присъствие на друго лице в моторното превозно средство. Още повече, както сам е отбелязал в мотивите на присъдата, към този момент св. К. бил със затруднения в „когнитивните му функции”, т. е. с нарушения и във възможността да възприема в пълнота информацията от тази част на протеклото събитие. Съдът е критикувал първоинстанционния съд, че недопустимо е обсъждал показания на св. К. от досъдебното производство при проведен разпит на 12.07.2010 г. , които не били приобщени по предвидения процесуален ред. Не намерил основание за прочитането им в рамките на въззивното производство, когато по свой почин разпитал свидетеля, защото протоколът от досъдебното производство не съдържал информация за естеството на задаваните на свидетеля въпроси и поради това било некоректно да се констатират противоречия (сходни по смисъл са съображенията за показанията на св. К.; аргументацията относно физикохимическата експертиза е допълнена с мотива, че липсват конкретни данни „за качеството на дейността по изземването на ацетонови обтривки” от ръцете на подсъдимия К.). Разбирането на Софийския градски съд е погрешно. Вярно е, че показания на свидетел, които не са приобщени по надлежния ред, не могат да бъдат поставени в основата на вътрешното съдийско убеждение и съдът следва да се позовава само на доказателства, които са били устно разгледани и обсъдени в съдебно заседание. Принципът за непосредственост изисква съдът лично да изясни релевантните по делото факти, но може по изключение да използва показания от досъдебното производство, когато са налице условията, посочени в някоя от хипотезите по чл. 281 НПК, респ. да ги приобщи към подлежащите на съдебна преценка доказателствени материали, внимателно да ги анализира и съпостави с показанията от съдебно заседание и с останалите източници на доказателствени факти, да установи кои от тях са достоверни и кои от тях не. В случая отказът на Софийския градски съд да процедира по предвидения процесуален ред е бил изграден върху произволното предположение за допуснато нарушение по чл. 139, ал. 6 вр. чл. 138, ал. 5 НПК на досъдебното производство, поставяйки под съмнение без конкретни мотиви качеството и добросъвестно проведения разпит на св. К.. Софийският градски съд е оценил като обективно невъзможна и хипотезата - лице, намиращо се на предната дясна седалка да е произвело изстрелите, стъпвайки на местоположението на гилзите в купето на автомобила, съобразно данните в протокола за претърсване и изземване на веществените доказателства по делото. За да изключи този вариант е поставил в основата на разсъжденията си (за недостоверност на обясненията) едно фактическото положение за позиция на ръката – „протегната ръка … през десния прозорец.” (същото като приетото за стрелба от шофьора). Както следва от мотивите на присъдата обаче Софийският градски съд не е привел нито едно доказателство, което да е потвърждавало посоченото обстоятелство. Отсъствието на мотиви подкрепя възражението на жалбоподателя за недопустими предположения, едностранчивост при изследване на противоположните версии и невъзможност да се приеме, че формулираната от съда е единствено възможната, изключвайки всички останали. Поначало отговорът на въпроса при каква позиция на ръката на лицето, гилзите биха се оказали на мястото, на което те са били открити, без съмнение е изисквал специални знания на експерти в съответната област, с каквито съдът и останалите участници в процеса обичайно не разполагат. Ситуацията видимо е налагала на Софийския градски съд да назначи експертиза в изпълнение на процесуалното си задължение по чл. 13 НПК да вземе всички мерки, за да осигури разкриване на обективната истина по делото. Независимо че не са изиграли основно значение, при разрешаване на въпроса за авторството на деянието, въззивният съд се е основавал и на характеристиката на личността на подсъдимия. Вещественото доказателство – газов пистолет, доброволно предаден от подсъдимия, е послужило да се направи заключение за техническата му грамотност да борави с оръжия и да се изведе аргумента, че „характеристиките на неговата личност не са несъвместими с параметрите на обвинението” (л. 15 от мотивите). Недопустимо е от данни, характеризиращи подсъдимия да произтича извод, че именно той е извършил деянието, за което му е било повдигнато обвинение. Макар да е отбелязал необходимостта да остави встрани от вниманието си евентуално престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, с което прокуратурата не се е занимала, Софийският градски съд не се е въздържал да намекне, че „използването на огнестрелното оръжие винаги инкорпорира държането му”. При това е изложил съображенията, след като е възприел фактически установеното от първоинстанционния съд, че въпросната вечер подсъдимият „се въоръжил с притежаваното от него газ-сигнално оръжие - револвер „K.. K.” (л. 4 от мотивите), а различните фактически положения, които извежда започват от момента на появата на частните обвинители в близост до имота на подсъдимия (л. 6 от мотивите). Успоредно е приел, че телесните увреждания били причинени от подсъдимия К. с две различни по калибър огнестрелни оръжия. Мотивите не разкриват подробно, цялостно и аналитично обсъждане на експертните заключения, с чиято помощ съдът да изясни в пълнота правно значимите факти и на тяхна основа да изгради изводи. Напълно са били пренебрегнати поредица от основни въпроси, като например: от какво разстояние са били произведени съответните изстрели, какъв е механизмът на причиняване на леките телесни увреждания на св. С. и св. К. (пряко попадение или след рикошет), има ли признаци на увреждане от един и същи проектил, последователно преминаващ през няколко части от тялото и пр. Когато в писменото експертно заключение са били разработени няколко алтернативни варианта, съдът е длъжен ясно да отрази кой от тях приема и защо счита, че той кореспондира на доказателствата по делото. Принципът, въведен с чл. 14 НПК изисква свободното вътрешно убеждение на съда по същество да бъде основано върху обсъждането на всички събрани и проверени по делото доказателства, поради което въззивният съд е бил длъжен прецизно да анализира и обсъди както обясненията на подсъдимия и свидетелските показания, така и приложените по делото експертизи. Ето защо процесуалният подход при решаване на въпросите за отговорността на подсъдимия К. по повдигнатото обвинение подкрепя оплакването за едностранчив анализ на доказателствата, с които съдът е обосновавал изводите си, без оценка на всички доказателства, както уличаващите, така и оправдаващите подсъдимия, и като цяло в нарушение на изискването за правилно формиране на вътрешното убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Основателен е и следващият довод на жалбоподателя. Софийският градски съд не е изложил съображения относно правната квалификация на деянието по т. 9 на чл. 131 НК. В този аспект се твърди, че пистолетът или револверът, които съдът предполагал като оръжия за извършване на престъплението, поначало не могат да бъдат средство, опасно за живота на мнозина. Прегледът на мотивите показва, че съдът, излагайки фактическите положения, които е приел за доказателствено установени, е използвал само общата формулировка „огнестрелно оръжие/огнестрелни оръжия” без да уточни конкретния вид на оръжието. Единствено при пресъздаване на извод от балистичната експертиза е отразил, че според заключението определен брой гилзи с посочен калибър са били изстреляни от един и същи пистолет със съответния калибър. Затова в принципен план следва да бъде възприето становището на защитника, че обикновен пистолет, сам по себе си, не притежава такива специфични поразяващи свойства, които при употребата му да създават опасност за живота на повече от едно лице, т.е. за живота на мнозина (в този смисъл и Решение №607/81 г. на ВС). Изложените от съда съображения относно квалифициращите обстоятелства по т. 9 на чл. 131, ал. 1 НК (неправилно изписани текстово в диспозитива като алтернативни) действително касаят само начина на извършване на деянието от подсъдимия К.. Оплакването в този аспект на защитника трябва да бъде възприето. Съдът се е мотивирал с хаотично произведени изстрели на публично място при огромна опасност, дори от рикошет, за живота и здравето на неограничен кръг лица, включително и на случайни минувачи. Опасността обаче от произведени изстрели с огнестрелно оръжие на обществено място не може да бъде предполагаема и абстрактна. Тя трябва да е действителна и реална за живота, освен на пострадалия и поне на още един човек, който най-малкото фактически е присъствал на мястото в момента на извършване на престъплението и реално е попадал в зоната на поразяващото действие на произведените изстрели, затова е бил застрашен неговият живот (напр. изстрели от огнестрелно оръжие на оживена улица). Софийският градски съд е приел също и признака от по-тежко наказуемия състав, предвиден в чл. 131, т. 4 НК – „повече от едно лице”, а това го е задължавало внимателно и задълбочено да обсъди дали деянието следва допълнително да бъде квалифицирано и по т. 9 на чл. 131 НК – извършено „по начин или със средства, опасни за живота на мнозина”. Поначало, за да е налице квалифициран случай на престъплението по чл. 131, т. 9 НК предвид използвания начин или средство за извършването му, е необходимо и достатъчно в резултат на деянието да е пострадало едно лице и да е създадена опасност за живота на поне още едно. В хипотезата, уредена в чл. 131, т. 4, пр. 3 НК пострадали са „повече от едно лице”. Разликата между двата случая се отнася до съдържанието на умисъла на дееца – умисъл за причиняване на телесна повреда само на едно лице или умисъл за причиняване на телесна повреда на повече от едно лице, възникнал предварително, по време на посегателството срещу първото лице или непосредствено след него (указанията по т. 1 от Постановление № 14/63 г. на ВС са валидни и за телесната повреда). По фактическия въпрос за умисъла на дееца надлежни мотиви също няма. Съдът се е задоволил да маркира, че деянието е доказано и от субективна страна, тъй като произвеждайки хаотично изстрели подсъдимият е съзнавал възможността да причини увреждания и на други хора. Посочените съображения, които очевидно касаят само умисъла на дееца по отношение на квалифициращото обстоятелство по т. 9 на чл. 131 НК. Те не отговарят на изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК, които задължават съда по същество да изложи пълни, ясни и точни мотиви за решението си по всички фактически и правни въпроси. При така установените обстоятелства, че подсъдимият К. е произвел хаотично изстрели, фактическият въпрос за умисъла на дееца е бил решен без дължимата оценка и на останалите обстоятелства, които биха могли да имат значение за изясняване на субективната страна на престъплението, като напр. характерът, локализацията и конкретният механизмът на причиненото телесно увреждане на съответния пострадал, отрязъкът от денонощието и останалите белези от обстановката, предходните взаимоотношения, както и всички други обстоятелства преди, по време и след извършване на деянието. Съдът не е могъл да изключи от обхвата на своята преценка и да не отговори каква е формата на умисъл на дееца по отношение на св. К., св. К. и св. С., съобразявайки и изложеното от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, който определя параметрите на съдебно произнасяне и в чиито рамки подсъдимият се защитава. В този смисъл са постановени множество решения на Върховния касационен съд, в т. ч. третиращи въпроса с формата на умисъла (напр. Решение № 263/2006 г. по н. д. № 889/05 г., ІІІ н .о. на ВКС). Отсъствието на мотиви относно съставомерни признаци на престъплението и следователно с основно значение за отговорността на подсъдимия, покрива съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Последица от допуснатите съществени процесуални нарушения е отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 226 от 27.09.2016 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 140/2016 г. и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийския градски съд от съдебно заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: