Р Е Ш Е Н И Е     № 320   София, 16 юни 2010 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми юни две хиляди и десета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                       РРУЖЕНА КЕРАНОВА   при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 256/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на прокурора против оправдателната въззивна присъда № 43 от 10.03.2010 г., постановено по ВНОХД № 1025/2010 г. от Окръжен съд – Стара Загора. В протеста се твърди, че присъдата е неправилна, като е отправено искане за отмяна на същата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. В съдебното заседание протестът се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Подсъдимият Б. Г. Ч. не се явява, редовно призован, а процесуалният представител поддържа становище за неоснователност на протеста. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С обжалваната нова въззивна присъда по жалба на подсъдимия Ч на основание чл. 336, ал.1, т. 3 от НПК е отменена първоинстанционната присъда № 2 от 13.01.2010 г., постановена по НОХД № 1390/09 г. от Районен съд – Стара Загора, с която е била ангажирана отговорността му по чл. 343б, ал.1 от НК и вместо нея е постановено: - подсъдимият Б е признат за невинен в това на 19.06.2008 г. да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2, 27 на хиляда, което да е установено по надлежния ред, поради което е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал.1 от НК. ІІ. Касационният протест е основателен. Въззивната инстанция е приела за безспорно, че на инкриминираната дата подсъдимият Ч е управлявал МПС след употреба на алкохол, но за разлика от първостепенния съд е отхвърлила тезата на обвинението, че концентрацията на алкохол в кръвта е над 1, 2 на хиляда и тази концентрация да е установена по надлежния ред. За да направи решаващите си изводи за недоказаност на обвинението, въззивният съд е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 7, т. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, съгласно който текст медицинското освидетелстване и вземането на проба се осъществява от центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) или техни филиали, а доказателствата по делото установяват, че тази дейност е извършена от спешно приемно отделение (СПО) към МБАЛ “Проф. Д.р Стоян Киркович” АД. Заявената в мотивите на съда категоричност, че неспазването на тази разпоредба съществено опорочава процедурата и води до невъзможност да се ползват резултатите от направеното медицинско изследване, не е в съответствие с основни принципи на наказателния процес, залегнали в чл. 13 и чл. 14 от НПК – тези за разкриване на обективната истина, а решението да е по вътрешно убеждение, основано на “обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства”. По делото съществуват данни, които са останали необсъдени от въззивната инстанция, а обсъждането им има пряко отношение към изхода на същото. Така, в писмо изх. № 1* от 13.03.2009 г. от МБАЛ “Проф. Д.р Стоян Киркович” АД (виж л. 57 от НОХД № 1515/08 г.) се съдържат данни за статута на СПО, преминаването му към болницата и установената практика по вземане на кръвни проби, тяхната относимост към изменението на Наредба № 29, издадена от министъра на здравеопазването. В тази връзка, са и измененията на Правилника за устройство на дейността на центъра за спешна медицинска помощ – виж чл. 5, преди изменението му, публикувано в ДВ бр. 7 от 2007 г. Не без значение е и обстоятелството, че именно в цитираната Наредба № 29, параграф 2 от заключителните разпоредби е определен срок, в който следва да се приведе в съответствие дейността на болниците, а именно до 01.09.2008 г., от който момент с оглед цитираното писмо е започнало и вземането на кръв от ЦСМП – гр. С.. Иначе казано, посоченото е останала извън вниманието на решаващият съд, което е довело до компрометиране на изводите за същественост на нарушението на чл. 7, т. 2 от Наредба № 30, при ясно очертаните от писмените доказателства (журнал за алкохолни проби на СПО, журнал на ОД на МВР, приемо-предавателен протокол и пр.) данни за реда, по който е взета и транспортирана пробата. Отделно от това, макар да се е позовавал на решение № 554/29.01.2009 г. по к.д. № 641/09 г., ВКС, ІІ н. о., съдът очевидно не се е съгласил с посоченото в същото – “че нарушението на чл. 15, ал.1 от Наредба № 30 не е съществено и не се е отразило върху качествения и количествения състав на кръвната проба”. Не може да бъде подминато и друго. Подсъдимият Ч. не е оспорил на място показанията на техническото средство – 2, 44 промила (в тази връзка, сравни чл. 1, ал.2 и чл. 2, ал.1 от Наредба № 3* а експертните изследвания и в двете експертизи сочат на 2, 27 на промила, за което е било и повдигнато обвинението, тоест, прието е по-ниското съдържание. Дотук изложеното, очертава, че вътрешното убеждение на въззивния съд е изградено в нарушение на процесуалните изисквания, гарантиращи установяване на обективната истина, което налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивна присъда № 43 от 10.03.2010 г., постановено по ВНОХД № 1025/2010 г. от Окръжен съд – Стара Загора. ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.