Р Е Ш Е Н И Е     № 464   гр.София  05. 08. 2010 год.     В ИМЕТО  НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ САРАЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА   при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  №1136 по описа за 2009 год.     Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. Т. от гр. С., против решението от против решението от 16.10.2009г., постановено по гр.д. №981/2008г. на Софийски градски съд, с което след като е отменено решението от 21.12.2007г. по гр.д. №5045/2006г. на Софийски районен съд, е уважен предявения от Б. Л. П. срещу К. Г. Т. иск с правно основание чл.21, ал.1 от СК от 1985г./отм./. Касационното обжалване е допуснато с определение №1256 от 21.10.2009г. поради противоречива съдебна практика по въпроса дали придобиването на имота чрез договор за покупко-продажба по време на брака на името на двамата съпрузи изключва трансформацията на лично имущество на единия от тях. Настоящият съдебен състав намира за правилна съдебната практика, изразена в решение №92 от 27.02.2003г. по гр.д. №609/2002г. на ВКС, Іг.о., с което е прието, че когато в акта за покупко-продажба на недвижим имот двамата съпрузи за записани като купувачи, се изключва трансформацията на лично имущество само на единия от тях. Договорът за покупко-продажба е консенсуален договор и транслативният ефект на сделката настъпва по силата на изразената воля на участниците в нея. След като двамата съпрузи са участници по договора, то вещното право е придобито от двамата купувачи. Обстоятелството, че единият от съпрузите е дал средства, които имат личен, извънсемеен характер, не създава възможност за придобиване правото на собственост на лично основание /доколкото не е налице скрито упълномощаване/ поради липса на законово основание за това – чл.183 и сл. ЗЗД. Когато общата вещ е придобита по силата на сделка, по която участват повече от едно лица на страната на купувача, не размерът на платената част от цената, а изричната договореност между лицата /изрично в договора или с отделно съглашение/ могат да доведат до оборване на презюмираното от закона – чл.30, ал.2 ЗС равенство на придобитите права на купувачите. Когато всички платени суми са били лични на единия съпруг, е налице хипотезата на дарение в полза на другия съпруг-купувач и без отмяна на сделката на основание чл.105 СК от 1985г./отм./, не може да се приеме за оборена презумпцията на чл.19, ал.1 СК от 1985г./отм./ за придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност, поради което придобитият дял от другия съпруг-купувач следва бъде зачетен в пълен обем. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по жалбата С. К. П. /законния наследник на Б. П. , в чието лице продължава производството, съгласно чл.227 от ГПК/ не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение, е прието за установено на основание чл.21, ал.1 от СК от 1985г./отм./ по отношение на К. Г. Т. , че процесният апартамент е лична собственост на Б. Л. П. За да постанови този правен резултат въззивният съд е приел, че закупения по време на брака на страните на името на двамата съпрузи апартамент е закупен изцяло с извънсемейни средства – лични на ищеца, придобити по дарение. Решението е неправилно. Установено е, че страните са бивши съпрузи – сключеният между тях граждански брак на 26.11.2001г. е прекратен с развод с влязло в сила съдебно решение, постановено на 23.03.2006г. по гр.д. №2121 и 2766/2005г. на Софийски районен съд. Процесният недвижим имот – апартамент №77 в гр. С., ж.к.”Л”, бл.326, ІІет., вх. Е, застроен на 88,18кв.м., заедно с прилежащото избено помещение №6 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, е придобит по силата на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №.29/2002г. на името на двамата съпрузи – Б. и К. Т. за сумата 20481лв., платени напълно и в брой. При тези данни, че неправилно въззивния съд е приел за установена трансформация на лични средства на единия съпруг-ищеца в процесния апартамент, придобит по време на брака на името на двамата съпрузи. Въззивният съд е приел за установено, че всички платени суми са били лични на съпруга-ищеца, но това обстоятелство не създава възможност за придобиване право на собственост на лично основание /доколкото не е налице скрито упълномощаване/ поради липса на законово основание за това – чл.183 и сл. ЗЗД. Въззивният съд при преценка на доказателствата е достигнал до неправилния извод, че в разглеждания случай презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество, предвидена в чл.19, ал.3 СК от 1985г./отм./ е оборена от ищеца. В случая с оглед на безспорното обстоятелство, че жилището е закупено за нужди на семейството, на името на двамата съпрузи, не може да се приеме за установено, че придобития по време на брака апартамент, е индивидуална собственост на мъжа. В договора като страна при покупката е вписана и съпругата, т.е. мъжът е приел, че и тя има принос в придобиването. Дори и в случаите, когато всички платени суми са били лични на единия съпруг, е налице хипотезата на дарение в полза на другия съпруг-купувач и без отмяна на сделката на основание чл.105 СК от 1985г./отм./, не може да се приеме за оборена презумпцията на чл.19, ал.1 СК от 1985г./отм./ за придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност, поради което и доколкото изрично не е уговорено нещо друго с договора или с изрично съглашение, придобитият дял от другия съпруг-ответницата по иска следва да бъде зачетен в пълен обем. След като имотът е придобит на името на двамата бивши съпрузи по време на брака им, съгласно чл.19 СК от 1985г./отм./ същият е станал съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, а според чл.27 СК от 1985г./отм./ техните права в съсобствеността са равни. По изложените съображения следва да се приеме, че са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.3 от ГПК то трябва да се отмени и предявеният иск с правно основание чл.21, ал.1 СК от 1985г./отм./ се отхвърли. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 16.10.2009г., постановено по гр.д. № 981/2008г. на Софийски градски съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Л. П. , ЕГН: ************ от гр. С., срещу К. Г. Т. , ЕГН: ************от гр. С., иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че е придобития по време на брака им на името на двамата апартамент №77, находящ се в гр. С., ж.к.”Л”, бл.326, ІІет., вх. Е,състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения със застроена площ 88,18кв.м., заедно с прилежащото избено помещение №6 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището:изток-зелена площ, запад-зелена площ, север-ап. №79-сем. Йорданови, , юг-разделна сена с вх. Д, а на избеното помещение: изток-мазе 16-държавно, запад-зелена площ, север-коридор, юг-разделна стена с вход Ж, е изключителна собственост на Б. Л. П. , като неоснователен.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: