1 6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 51 София, 31.01.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври , две хиляди и двадесет и първа година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №1976/2021г. Производството е по чл. 288 от ГПК . Образувано е по касационна жалба ответника „Електроразпределение Север“АД срещу решение № 520 от 11.03.2021г по в.гр.дело № 20/ 2021 г. на Окръжен съд -Варна ,с което е потвърдено решение от 02.11.2020г г. по гр. дело № 4537 по описа за 2020 г. на Районен съд Варна , с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК е признато за установено, че В. Ж. В. не дължи на „Електроразпределение Север“сумата 6497,92 лв., представляваща преизчисляване/корекция/, за периода 22.03.2017г.- 08.04.2020г по издадена от ответника фактура № 0106185901 с дата 23.04.2020г.Началната дата на периода по фактурата е монтирането на СТИ за електроснабден обект - дома на ищцата в [населено място] ,а крайната дата е обусловена от демонтирането на електромера и подмяната му с нов , съгласно съставен на същата дата от служители на ответника протокол по реда на чл.49 ПИКЕЕ. Ищцата ,в качеството си на потребител е възразила и оспорила костатациите в протокола, като е изтъквала и това ,че проверката в БИМ не потвърждава ,че към момента СТИ има отчитане по тарифа Т3.Изтъква незаконосъобразно протичане на корекционната процедура Ответникът е изтъкнал основание за вземането си съгласно чл. 55, ал.1 и чл.56,ал.1 ПИКЕЕ( обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г,)и се е позовал на съставения протокол за извършената от служители на дружество проверка при условията на чл. 49 от същите правила ,като протоколът е подписан от ищцата и са били спазени всички изисквания. Установена е отчетена ел.енергия в невизуализиран регистър на СТИ,електромерът е предаден за експертиза на БИМ по предвидения за това ред . Ответникът е поддържал ,че има установено в невизуализиран регистър на СТИ количество е потребена енергия и като оператор на съответната мрежа има право да начислява измереното в този регистър след монтажа на СТИ по цена за технологични разходи,платима от ищцата В. . Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка, каквато в случая е извършена с експертиза на БИМ по протокол№315/14.04.2020г, установила регистрирана енергия в тарифа Т3 в размер на 34189 kWh , която не е визуализирана на дисплея. От протокола за монтаж на електромера се установява ,че към този момент показанията на настроените за отчет тарифи Т1 и Т2 не са са били нулеви, друга тарифа не е означавана.Електромерът е произвенен 2008г и когато е монтиран в дома на ищцата през 2017г, не е бил нов.Показанията на двете тарифи за битови потребители(Т1 и Т2) са посочени в портокола при монтажа Метрологична проверка е била извършена в ЕЛЛАБ .Прието е заключение вещо лице ,като експертът е отговорил и на множество поясняващи въпроси при приемане на заключението в съдебно заседание. От заключението на СТЕ въззивният съд е приел за установено ,че за периода електромерът е бил в срок на метрологична годност и е измерил точно количеството преминала през него електроенергия.Установява се неправомерно софтуерно претарифиране по отделните регистри,то е в следствие на човешка намеса, с цел неотчитане в пълен обем по двата видими тарифни регистри – 1.8.1 и 1.8.2. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.енергия в скрития регистър 1.8.3,който не се визуализира на дисплея Вещото лице обяснява,че процесният електромер „АСЕ 2000 Актарис“ има особеността да сумира показанията само по видимите регистри (по фабрични настройки ,двете тарифи Т1 и Т2 ), като в сумарния регистър не се отразяват показанията по невизуализираните тарифи.Вещото лице е обяснил ,че тази особеност на електромера се е проявила както при проверката му в лаборатория ЕЛЛАБ преди мотажа (протокол от 03.02.1017г ),така и при проверката му от БИМ,след демонтажа(протокол № 315/14.04.2020г ). И двата протокола не дават насока да се приеме какви са били показанията в невизуализираната тарифа при монтажа. Разяснението не променя извода по заключението, че количеството измерана от невидимия регистър електроенелгия е доставено , което е равнозначно на потребено , но категорично го допълва с пояснението ,че при конкретния електромер е невъзможно да се установи началния момент на невизулизиираното отчитане , нито механизма и периодиката в него.Според експерта, извод, че при монтажа процесният електромер е бил с нулеви показания по невидимите регистри, в случая може да се направи само ако в съставения протокол за монтажа му това обстоятелство е било отразено. При тези факти въззивният съд е приел,че служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на ищцата е извършено по реда на обнародваните Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ДВ бр. 35/30.04.2019 г), в сила от 04.05.2019 г.приети от регулаторния орган в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал.2 от ЗЕ. По правната си същност ПИКЕЕ са подзаконов нормативенакт, задължителен за страните, а техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 19.11.2019 г. – след влизането им в сила. За да възникне изрично предвидената възможност за оператора на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в случаите по чл.55, ал.1 ПИКЕЕ обаче , същият като ответник по отрицателния установителен иск следва да установи по изискуемия в закона начин, чрез пълно и главно доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в обекта на потребление на ищеца след монтажа на средството за тълговско измерване ( СТИ) Това в случая не е доказдано .Електромерът не е монтиран нов и с оглед така записаните отчетни показания по двете тарифи още при първоначалното монтиране, въобще не може да се приеме за установено, че показанията по тарифа 3 са били нулеви.В тази насока са изтъкнати данните по протоколите и обясненията на в.л инж. В.. Не е доказано отчетената по невизуализирания регистър 1.8.3 да е натрупана след монтажа на електромера в обекта на ищцата . Касаторът твърди,че обжалваното въззивно решение е постановено при съществени процесуални нарушения при обсъждането и оценката на доказателствата и необоснованост. В изложение се сочат основания за допускане на касационното обжалване по 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й? Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?“.По този въпрос сочи разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК( решение № 118 от 15. 05. 2012 г по г.д. № 588 / 2011 г на Трето гражданско отделение; решение № 241 от 23. 10. 2013 година по г.д. № 3194 / 2013 г на Първо гражданско отделение; решение № 108 от 16. 05. 2011 г по г.д. № 1814 / 2009 г на Четвърто гражданско отделение; решение № 248 от 16. 11. 2015 година по г.д. № 1271 от 2015 г на Трето гражданско отделение и др.). Според касатора въввивният съд не е изложил мотиви защо не въприема заключението на вещото лице,че начислената електроенергия е доставена на абоната в противоречие в практиката на ВКС, обективирана в решение № 27 от 22. 04. 2019 година по г.д. № 1321 от 2018 година на Четвърто гражданско отделение и е отрекъл възможността пълно доказване да се порведе чрез косвени доказателства . Изтъква се решение №75/2021г по гр.д № 2206/2020г на Трето гражданско отделение на ВКС ,в което при идентична фактическа обстановка съдът е постановил обратно на обжалваното правно резрешение и е направен противоположен извод по фактите , а именно че при монтажа електромерът е бил с нулеви показатели по тарифа Т3, невизуализирана на дисплея. Ответницата по жалбата е депозирала отговор чрез пълномощник адв. Р. С.. Изтъква ,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението и се излагат доводи по доказателствените изводи на съда,както и по основателността на оплакванията. Недоказан е фактът на реално потребление на посоченото в записа ,за времеви период от три години няма доказано доставяне на количеството електроенергия на потребителя . Върховен касационен съд 3-то г.о намира ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по формулирания от касатора правен въпрос. Мотивите на въззивния съд не засвидетелстват невъзприемане на заключение на вещо лице , а обсъждането му заедно с всички събрани по делото доказателства по отношение на релевантни факти. В тази насока е формираната константна практика на ВКС,на която касаторът се позовава.Задължението на съда е да обсъди заключението на вещото лице заедно с останалите доказателства по делото,мотивирано да прецени обосноваността му с оглед доказателствената му сила при извеждане на извод за неговото кредитиране или некредитиране (чл. 202 ГПК).Преценката е съобразно обосноваността на заключението и съответствието му с други събрани доказателства .Мотивите на въззивния съд в случая съобразяват заключение на вещото лице съобразно поясненията на самия експерт за условостите, при които е дадено.Еднозначно и от техническата експертиза, и от въззивния съд е преценен безспорно установеният факт,че в имот на абоната електромерът е монтиран метрологично годен , но същият не е бил в ново състояние.При монтажа са протоколирани и установени показанията му при визуализираните тарифи Т1 и Т2 ,но не и тези натрупани в тарифа Т3, като не може нито експертно , нито лигически да се приеме , че последните (за разлика от другите две) са били нулеви. Изводът на съда при тези обстоятелства не е в противоречие с екпертен извод на вещото лице по заключението ,а е безпротиволечиво изводим както от приетото заключение и обосновката му, така и от останалите приети по делото писмени доказателства .Формираният решаващ извод не изразява противоречие по правния въпрс,изтъкван от касатора и не е налице основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК . Следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски , установени в размер на 500 лева Ето защо Върховният касационен съд, Трето г.о, О П Р Е Д Е Л И : Не допуска до касационно обжалва не решение № 520 от 11.03.2021г по в.гр.д № 20/2021 г. на Окръжен съд -Варна Осъжда „Електроразпределение Север“АД да заплати на В. Ж. В. сумата 500 лв разноски за насоящата инстнация Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.